Хепи, психопат не си, обаче си като едно дете, което е седнало в средата на стаята и крещи, за да му обръщат внимание. Хипохондриците вредят предимно на себе си, защото наистина вярват, че са много зле и че положението им безнадеждно. И да не им съчувстваш, и да им, все едно - те искат да са болни, защото иначе не им е интересно. Имам такива познати, 2 жени и един мъж.
Виж целия пост
Невъзможните хора в живота ни
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2026, 18:16 ч.
# 376
26 ноем. 2012, 16:10 ч.
Това, според мен, е страх и реакция на страха от това, че близък човек е в тежко положение. Такива събития могат да мобилизит, но могат и да паникьосат здравия роднина, който ще трябва да поеме грижата и отговорността за болния - водене и търсене на лекари, болници, обгрижване съвсем физически. Самата мисъл за всички тези неща могат да докарат сърцебиене и желание просто да избяга, само и само да го избегне.
Виж целия пост
# 377
26 ноем. 2012, 16:11 ч.
При такива големи катаклизми хората реагират всякак. Понякога отрицанието избива както го описваш, понякога това е опит да се покрие безсилието и прочее. С такъв болен най- правилно могат да се държат хора, които не са му близки, останалите винаги са с неправилно поведение. По такива ситуации, по ситуации със смърт не бих съдила за хората. Болката заема странни форми и избива на странни места.
На мен скоро ми се случи да блокирам до степен да успокоявам плачещите лекари на починал мой близък, а известно време след това като трябваше да успокоявам приятел с лоша диагноза на близък да се разрева като магаре.
Виж целия пост
А аз се чудя някои хора психопати ли са или обикновени егоисти?
Уж са си нормални, като видят плачещо детенце например, ще реагират.
Обаче когато техен близък се разболее от рак, те почват - колко им е кофти на тях, че човека е болен, досаждат му с всевъзможни глупост и лични проблеми и т.н.
Вместо поне малко да го оставят на спокойствие или да помогнат наистина.
Уж са си нормални, като видят плачещо детенце например, ще реагират.
Обаче когато техен близък се разболее от рак, те почват - колко им е кофти на тях, че човека е болен, досаждат му с всевъзможни глупост и лични проблеми и т.н.
Вместо поне малко да го оставят на спокойствие или да помогнат наистина.
На мен скоро ми се случи да блокирам до степен да успокоявам плачещите лекари на починал мой близък, а известно време след това като трябваше да успокоявам приятел с лоша диагноза на близък да се разрева като магаре.
# 378
26 ноем. 2012, 16:27 ч.
Като ти дойде до главата да имаш тежко болен, сам се чудиш на реакциите си, които освен всичко друго, се менят непрестанно. Може и да станеш нетърпим за всички около себе си, освен за болния, и да те възприемат като дразнител.
пп: ненормалната реакция е да се подразниш от това, че някой се е разболял или е научил тежка новина, защото ти е развалил плановете.
Виж целия пост
пп: ненормалната реакция е да се подразниш от това, че някой се е разболял или е научил тежка новина, защото ти е развалил плановете.
# 379
26 ноем. 2012, 17:10 ч.
защо да е ненормална реакция? Под разваляне на плановете най-вероятно се има предвид, не че човек токова държи на плановете си, а че се чувства отговорен, а често и безсилен пред дошлата болест. Болестите са не само страдание, а и разправия и вземане на решения точно в област, в която човек е некомпетентен, а трябва да е нащрек за правилността на докторските решения. Сеща се, един каже едно, друг - друго, а накрая ти трябва да решиш кой от двамата е по-прав за доброто на болния човек, за когото отговаряш.
Виж целия пост
# 380
26 ноем. 2012, 17:43 ч.
Реакциите са си нормално, но могат да изглеждат ненормални, защото вместо да си стожер ти вземеш и се сринеш или вместо да ревеш да се хилиш. При тежки драми всичко е нормално, както и да изглежда на хора извън ситуацията, а още повече на тези в ситуацията. Всички стават ужасно чувствителни, всеки търси враг, на когото да пласира своето чувство за вина като го обвини и тн.
Виж целия пост
защо да е ненормална реакция? Под разваляне на плановете най-вероятно се има предвид, не че човек токова държи на плановете си, а че се чувства отговорен, а често и безсилен пред дошлата болест. Болестите са не само страдание, а и разправия и вземане на решения точно в област, в която човек е некомпетентен, а трябва да е нащрек за правилността на докторските решения. Сеща се, един каже едно, друг - друго, а накрая ти трябва да решиш кой от двамата е по-прав за доброто на болния човек, за когото отговаряш.
# 381
26 ноем. 2012, 17:46 ч.
Нямам това предвид. Обаждам се да отложа планиран ангажимент, защото съм научила шокираща новина, не съм на себе си и ще ходя на свиждане в болница, а отсрещната страна пречупва ситуацията само и единствено през собствените си интереси и вижда повод да се ядосва, че му се развалят плановете.
Виж целия пост
# 382
26 ноем. 2012, 17:49 ч.
Тва е сигурно, защото не са ми обръщали внимание като дете. Майки, обръщайте внимание на децата си, за да не станат като мен.
Виж целия пост
Хепи, психопат не си, обаче си като едно дете, което е седнало в средата на стаята и крещи, за да му обръщат внимание.
Тва е сигурно, защото не са ми обръщали внимание като дете. Майки, обръщайте внимание на децата си, за да не станат като мен.
# 383
26 ноем. 2012, 18:02 ч.
Де да знаеш какво кара човека да се държи така. Могат да са милион неприятни неща, за радост не знаем всичко за другите, а като започнем да научаваме най- често излизат невероятни трагедии.
Не отричам, че има и реднета, за тях е темата, все пак.
Тва е сигурно, защото не са ми обръщали внимание като дете. Майки, обръщайте внимание на децата си, за да не станат като мен.
И прекаленото обръщане на внимание не води до нищо добро.
Виж целия пост
Нямам това предвид. Обаждам се да отложа планиран ангажимент, защото съм научила шокираща новина, не съм на себе си и ще ходя на свиждане в болница, а отсрещната страна пречупва ситуацията само и единствено през собствените си интереси и вижда повод да се ядосва, че му се развалят плановете.
Не отричам, че има и реднета, за тях е темата, все пак.
Хепи, психопат не си, обаче си като едно дете, което е седнало в средата на стаята и крещи, за да му обръщат внимание.
Тва е сигурно, защото не са ми обръщали внимание като дете. Майки, обръщайте внимание на децата си, за да не станат като мен.
# 385
27 ноем. 2012, 09:26 ч.
"... защото само добрите се съмняват в добротата си и това, повече от всичко друго, ги прави добри. Защото лошите, те си знаят, че са добри, докато добрите не знаят нищо подобно. Те цял живот прощават на другите, но не могат да простят на себе си."
Пол Остър, Човек на тъмно
Виж целия пост
Пол Остър, Човек на тъмно
# 386
27 ноем. 2012, 09:47 ч.
Аз мисля че основното "нещо", което тормози "жертвите" е чувството за вина и непълноценност
Не знам дали би се повлияло от терапия, по-скоро подкрепата на близък човек върши по-добра работа, реализирането в някаква сфера също и т.н.
Виж целия пост
Не знам дали би се повлияло от терапия, по-скоро подкрепата на близък човек върши по-добра работа, реализирането в някаква сфера също и т.н.
# 387
27 ноем. 2012, 10:38 ч.
аз съм съгласна с това
много пъти съм си го мислела, изобщо успешния ръководен персонал и успешния бизнесмен следва според мен да е опериран от емпатия тотално, защото всички знаете, личният успех много често минава през нечий друг неуспех, за който на въпросния 'успяващ' изобщо не му пука
Виж целия пост
ее, тази съвсем не я помня!
Според мен успешните търговци и предприемачи имат засилени психопатични черти, иначе не ги виждам как биха се справили хем да се поставят на мястото на другия, хем да използват това, за да измъкнат каквото им е нужно.
Според мен успешните търговци и предприемачи имат засилени психопатични черти, иначе не ги виждам как биха се справили хем да се поставят на мястото на другия, хем да използват това, за да измъкнат каквото им е нужно.
много пъти съм си го мислела, изобщо успешния ръководен персонал и успешния бизнесмен следва според мен да е опериран от емпатия тотално, защото всички знаете, личният успех много често минава през нечий друг неуспех, за който на въпросния 'успяващ' изобщо не му пука
# 388
27 ноем. 2012, 11:25 ч.
Hear AgainЕдинственото, което ме кара да се съмнявам в успеха на терапия в случая е, че без сериозни доказателства нито един терапевт няма да приеме злият човек в живота ти за зъл, да не говорим за психопат. Всяка една терапия ще бъде ориентирана към това да се помириш и да простиш, например или да погледнеш на този човек по друг начин, по- положително.
Пол Остър е мрачен, но велик.
Виж целия пост
"... защото само добрите се съмняват в добротата си и това, повече от всичко друго, ги прави добри. Защото лошите, те си знаят, че са добри, докато добрите не знаят нищо подобно. Те цял живот прощават на другите, но не могат да простят на себе си."
Пол Остър, Човек на тъмно
Пол Остър, Човек на тъмно
# 389
27 ноем. 2012, 13:13 ч.
Започнах да чета "Дядо ми" на Марина Пикасо - внучката на Пабло Пикасо. Тя го охаректизира като "невъзможен човек" .Родител , точно както са описани най-тежките случаи в темата .Отнасял се е към деца и внуци много студено и пренебрежително , високомерно , държал ги е в подчинение и им е насаждал комплекси чрез себеизтъкване и упреци . Такъв е бил и към жените си май-но не съм напреднала още в книгата . Всъщност много от гениалните хора проявяват такива психопатни черти. Жан-Жак Русо си е изоставял децата в приют, защото не е чувствал изобщо любов и желание да се грижи за тях.
Виж целия пост
Препоръчани теми