3-4 месеца живяхме със сина на мъжа ми от първия му брак. Да още психиатрите не са се произнесли, но според мене ( непрофесионално мнение) е с шизофрения. На 27 години е. Няма никакви контакти. Не общува. Външно изглежда много нормален строен младеж. Дори не си използва телефона. Не че не може, но не му трябва.
От една страна, не е в състояние сам да се справя с ежедневните дейности, а от друга, не може да понася хората. Вечно изразява недоволство и негативни емоции. Трудно го понася и баща му.
Няма интерес към нищо, не смята да работи.
Като дете и докато завърши училище е бил нормален.
Майка му също не е в състояние да се грижи за него. Тя си е психопат. С висше образование, но никога не е работила. Смята, че някой е длъжен да я издържа. Не може да свърти никакви имоти: залага, продава всичко, което е на нейно име. Явно, предало се е върху сина й.
Психичноболните хора са съвсем друга тема. Те страдат и имат нужда от лечение и грижи. Не е лесно вероятно да се живее и с тях, но то и с болен от рак не е лесно...
Психопатията не е болест, тя е вид личност. Тези хора не страдат от това, което са. Те са ултимативните хищници. Та темата е само за тях.

Колкото повече източници има, толкова по-добре, мисля с английски повечето хора ще се справят. А на български май вече психопатията е в графа Личностово разстройство, но все пак, аз предпочитам да използвам старото заглавие, не виждам повод да няма стигма върху тях, надали друг повече заслужава да има ясно петно на челото. И като се пише неспециализирано, не е и необходимо да се придържаме толкова строго към класификациите по МКБ 10.