Невъзможните хора в живота ни

  • 404 122
  • 7 489
# 6 990
Е това е ужасно, за какво те била раждали, това е било нейно желание, не твое. Щом чуеш нещо такова, направо я режеш, че ти не си искала да се раждаш, а тя.
Виж целия пост
# 6 991
Е това е ужасно, за какво те била раждали, това е било нейно желание, не твое. Щом чуеш нещо такова, направо я режеш, че ти не си искала да се раждаш, а тя.
Това направих. Казах, че не съм имала право на избор тогава, че да й смекча живота.
Виж целия пост
# 6 992
Е това е ужасно, за какво те била раждали, това е било нейно желание, не твое. Щом чуеш нещо такова, направо я режеш, че ти не си искала да се раждаш, а тя.
Няма такъв филм,веднага се обиждат и стават жертви.
Моята нарече вторият си син “инцидент” и грешка…Той затова вече не й говори.
Виж целия пост
# 6 993
Майка ми казваше - Аз съм майка, на мен ще ми се прости.
И правеше каквото си иска. Любимото й е да го играе жертва и да вменява вина. И наистина най-болезнени са надеждата, че ще е различно този път и спомена за хубавите моменти, каквито все пак е имало. А и това съмнение, кое е истината и дали не греша?
А когато дори не е "на мен ще ми се прости", а че изобщо няма за какво да се прощава, а "ти нямаш правилна преценка" ? И когато и двамата родители са така?
Виж целия пост
# 6 994
Наистина ли са и двамата. Май не е много обичайно да са и двамата такива. Вероятно единия е обработен или жертва, или пък обикновен простак.
Както и да е, не е лесно, отстрани лесно се дава съвет- кажи това, кажи онова, но реално си добре програмиран години наред с определени фрази и диалози и много лесно достигат.
Виж целия пост
# 6 995
"ти нямаш правилна преценка" е типична газлайтинг фраза.
Преди да предприемете действия, не е лошо да се образовате какво става. Четете, гледайте клипове. Вече има хиляди клипове, в които хората показват нагледно какво прави и говори нарцисиста. Отворете си очите, вижте и тогава ще видите и пътя за отърваване.
Виж целия пост
# 6 996
Майка ми казваше - Аз съм майка, на мен ще ми се прости.
И правеше каквото си иска. Любимото й е да го играе жертва и да вменява вина. И наистина най-болезнени са надеждата, че ще е различно този път и спомена за хубавите моменти, каквито все пак е имало. А и това съмнение, кое е истината и дали не греша?
Да да те мачкат и да търпиш абсурд.Кошче за душевни отпадъци няма нужда никой от това.
Виж целия пост
# 6 997
Майка ми казваше - Аз съм майка, на мен ще ми се прости.
И правеше каквото си иска. Любимото й е да го играе жертва и да вменява вина. И наистина най-болезнени са надеждата, че ще е различно този път и спомена за хубавите моменти, каквито все пак е имало. А и това съмнение, кое е истината и дали не греша?
Да да те мачкат и да търпиш абсурд.Кошче за душевни отпадъци няма нужда никой от това.
Разбираш това едва когато станеш възрастен. И тогава дори е трудно за осмисляне. Някои хора никога не осъзнават, че са били жертва, отчасти и защото така е по-лесно. Болезнено е да разбереш какво се е случвало. Детето не може да го разбере. Няма опит и не знае, че има и други отношения.
Много хора имат нужда от "кошче за душевни отпадъци". Какво иначе да правят с негативната енергия, която ги задушава. Най-лесното е да скапеш някой друг. "Ох, олекна ми като споделих с теб" Не сте ли го чували? Не става дума за търсене на решение и чуждо мнение, а просто за изсипване на негативни емоции. Пък ти как се чувстваш, не е интересно.
Виж целия пост
# 6 998
Ей това е, че Невъзможните умишлено подбират жертва, умишлено си изсипват негативното върху нея и на всичкото отгоре умишлено заблуждават жертвата, че това поведение е напълно нормално, а жертвата е луда и виновна, че се чувства зле. И така жертвата се върти в капана и не може да излезе от него.
Мозъкът на жертвата свиква да бъде стимулиран по същия начин както мозъка на насилника и след раздялата жертвата трябва да работи дълго време, за да се откаже от този "наркотик" на отрицателната стимулация.
Виж целия пост
# 6 999
Наистина ли са и двамата. Май не е много обичайно да са и двамата такива. Вероятно единия е обработен или жертва, или пък обикновен простак.
Както и да е, не е лесно, отстрани лесно се дава съвет- кажи това, кажи онова, но реално си добре програмиран години наред с определени фрази и диалози и много лесно достигат.
Нямат други отрицателни качества, освен вменяването на вина. Интелигентни, добри и грижовни. Без ирония го казвам. Майка ми винаги го е играела жертва. С думи, с "превземки", но с удивително актьорско майсторство. Пред мен. Пред баща ми не толкова, защото той не се влияе особено, а и я е подкрепял за всичко. Вменяването на чувство за вина е бил подходът й от както се помня. Вероятно и аз съм по-възприемчива към това. Проблемът е, че това дотолкова е пропило съзнанието ми, че никога няма да спра да се питам "дали пък не е прав(а)" - всеки, който ми вменява директно или индиректно вина за нещо. Понякога този човек съм самата аз. Виновна до доказване на противното съм винаги, това никога не е подлежало на "обсъждане" в съзнанието ми.
Виж целия пост
# 7 000
Слушах една лекция за родовите отношения и казаха, че дори и да се махнеш от родители, род, да се сърдиш, да не се обаждаш, пак си свързан с тях. Аз се махнах на хиляди километри, но явно отърване няма, тези взаимодействия остават. Дистанцирана съм, за роднини фактите ясно показват, че контакта е агония и не искам насила да го поддържам.
Виж целия пост
# 7 001
Има ли поне 1 съвет от типа да откриете поне някакво положително качество - дори и едно - в родителя / родителите си - за да може по-лесно да приемете, че сте техни потомци все пак? Допускам, че е наистина изключително трудно за човек да приеме, че произлиза от хора, които са еманация на злото. Затова - поне нещо, едно единствено добро, дали няма в тези хора?
Иначе съм за игнор или контакти веднъж на 3-4 години, дори и с роднини, ако вредят.
Виж целия пост
# 7 002
Разбира се, че има такива съвети, те започват от "Все пак ти е...", и продължават през такива клишета за еманация на злото и завършват с едно чистосърдечно "Абе я ти си се оправяй с него/нея, по-добре ти, отколкото аз, все пак на теб ти е....и нямаш избор ".
Виж целия пост
# 7 003
Аз моите родители далеч не смятам, че са "еманация на злото". Да, имало е моменти, в които са ми влияели изключително негативно психически. Имала съм депресивни периоди, до голяма степен дължащи се на тяхното поведение. Казвали са ужасни неща, постъпвали са гадно, но въпреки това поддържам връзка с тях, защото след дълги периоди на игнор са показали различно поведение и изглежда да са си взели поука.

Мога да намеря положителни неща в тях. Например майка ми, чието държание описах в преден пост, никога не се е опитвала да си налага мнението. Не е имало проблеми в това да приема чуждо такова и пред други хора е сипала хвалебствия за мен, докато баща ми е правел точно обратното - опитваше се да се налага. Като види, че не става неговото ме тъпчеше, обиждаше и злословеше за мен пред други хора. И това съм простила, въпреки че все още изпитвам горчивина, когато се сетя. Но в него също мога да намеря положителни неща и да разбера на какво се е дължало поведението му - до голяма степен на личните си нереализирани амбиции, които искаше да изживее през мен.
Виж целия пост
# 7 004
Има ли поне 1 съвет от типа да откриете поне някакво положително качество - дори и едно - в родителя / родителите си - за да може по-лесно да приемете, че сте техни потомци все пак? Допускам, че е наистина изключително трудно за човек да приеме, че произлиза от хора, които са еманация на злото. Затова - поне нещо, едно единствено добро, дали няма в тези хора?
Иначе съм за игнор или контакти веднъж на 3-4 години, дори и с роднини, ако вредят.

Има такава техника ако не се лъжа беше 108 прошки, 108 благодарности т.е. да изровиш дори и незначителни факти за които да благодариш или простиш. За мен лично миналото е ясно, но проблем са и настоящите отношения.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия