Невъзможните хора в живота ни

Извън вашата дискусия, но ми се иска да споделя и да те попитам нещо Бояна.Не само, че прекъснах контакта, но и официално уведомих всички наши общи познати да не бъда безпокоена повече по никакъв повод от въпросния.Те се съобразиха, но той не.Индиректно продължава да ми напомня за себе си.Когато го направи за първи път, аз изпаднах в истински ужас, че това никога няма да свърши.Ужасът премина в ярост примесена с отвращение, но в мен не се поражда желание за мъст.Потърсих психологическа подкрепа.Тук има център към болницата в града в който живея, в който работят психолози и психиатри успоредно.Психиатърът прецени, че са ми нужни лекарства, защото травмата беше комбинирана с други нелекувани във времето.Не пожелах психотерапевт.Не пожелах и да говоря за тези мои стари травми.Защитена съм от това което ми обещаваше въпросния да направи с мен с документи, които съхранявам много стриктно.В мен няма страх, но не съм сигурна дали постъпвам правилно.Той е супер интелигентен и аз познавам неговият начин на мислене и действия.Използва хора тип посредници, които да му свършат работата и в случай, че нещо се издъни, посредника е на топа на устата.От друга страна жертвата не може да го посчи директно, защото той участва индиректно.Хората около мен ме убеждаваха отново да се обърна към полиция, да проведат пълно разследване и всичко това да свърши.Аз не се съгласих.Просто си уредих нещата така, че да не пострадам.И този път.Игнорирам умишлено всеки негов набег с надеждата да се измори и да се откаже.Та, правилно ли постъпвам?Искам си живота обратно, без това "нещо" в него.Имам си партньор, успешно дете и добра работа.Хората на времето много ми помогнаха и ми имат абсолютно доверие.Не става въпрос за неща които са само в моята глава, уви.Живея в Европа, но няма да посоча държавата.

Квалификацията ти, че са зли, е абслоютно точна.Аз никога повече няма да бъда слънчевата и чувствителна жена, която бях преди 10 години.

Извинявам се, че не споделям за моята майка, която безумно обичах.Дори да е била токсична спрямо мен, разбрала съм причините да бъде такава и съм й простила за всичко.Тя не беше психопат, а жертва на независещи от нея тежки житейски обстоятелства.

Чета ви от известно време.
И аз съм от децата на психопат...Доколко е чистокръвен не знам, но винаги съм го подозирала. Аз се махнах физически от него, но чувството за празнота там,  където трябва да е обич и привързаност остава...Бих обобщила характера на баща ми, като жесток. Това, което ме кара да се връщам в мислите си при него е това, че след като поредната му жена избяга от него, той отглежда брат ми. Брат ми е на 11. Знам какво е да си само дете,  което той "възпитава". Мъчно ми е, а нищо не мога да направя. Не живеем в една държава, контакт не поддържам. Само от роднини разбирам, какво се случва. Не изглеждат добре нещата. Надявам се, малкото ми братче да има късмет и кураж да оцелее...

В другите страни има повече помощ по темата, та не се колебай да потърсиш такава от полиция, психиатър или каквото ти е нужно. Можеш да вземеш и ограничителна заповед. Но не се надявай, че животното ще се окаже, това е хищник, докато може ще те следва по какъвто начин му е възможен. Ако не заплашва здравето и живота ти игнора е най-доброто решение според всички специалисти. То е ясно, че няма да спре да ти пука никога, но опитай да не се ядосваш. Ако приемеш, че няма да спре и че няма да забравиш може би ще се справиш по-лесно. Иначе всеки път си мислиш, че си се отървала и той се появява пак и пак. Човек може да си върне контрола само ако се фокусира върху себе си, ако настояваш той да спре това вече е загуба на контрол.
Това теоретично, разбира се, не съм тук в позицията да давам акъли още повече върху ситуации и хора, които не познавам. Пак казвам, ако се чувстваш несигурна потърси помощ. Не е нужно да ходиш на аналитик и да преживееш всичко отново, но един терапевт може да ти даде прости и практични насоки в случай на нужда без да ходиш на някаква дълга психотерапия и да ръчкаш в раната. Кураж! 


Ако смяташ, че брат ти страда от физически тормоз или нещо друго, което може да се проследи от външни хора сигнализирай Закрила на детето, независимо, че не си тук. Иначе психопатите винаги имат нова жертва, но спаси себе си, това е достатъчно трудно, не всеки има ресурс да спасява и света, а и никой няма такъв ангажимент. Щом не можеш да направиш нищо не се вини, не стой в капана, защото това също е капан, покана да се върнеш към чудовището. Когато става въпрос за семейство те много обичат да правят подобен номер и така накрая вместо една получават още една жертва. 

Бояна, благодаря ти за съвета!
Баща ми не е българин и живее в друга държава...Физически не насилва и брат ми, предполагам. Освен няколко шамара, друго не ми е прилагал. Той е по психологическият тормоз...Изключително брутален...
Лекар е и всички го харесват. Весел, грижовен, услужлив...пред хората. В къщи сваля маската и отдолу има друг човек. Брррр. Та е трудно и да споделям с познати и семейство. Трудно е за вярване...
Подозирам, че нещата не са добре по това, че детето не си е довършили учебната година и ще повтаря...
 Брат ми е умно дете...

Какво прави този човек в къщи,защо е толкова различен в семейството си и обществото?В какво се изразява психическият тормоз към и брат ти?Ако е удобно да споделиш,разбира се?

Когато има сериозен проблем в училище, това си е за сигнал за социалните. Сиреч Закрила за детето. Дори не знам дали самото училище не изпраща.
Имам познат случай с дете с много отсъствия, социалните привикаха майката.

Хора, които са на обществена отговорна позиция, много често имат такива разлики в поведението си.

Просто "навън" неистово се напъват да са "най" и само в къщи успяват да си изпуснат нервите.

Когато е в къщи, трябва да се пази тишина. Всяка вещ, трябва да в идеално състояние, на точно място.
Не бива да се нарушават неговите правила. Има и строг хранителен режим. Пари за "глупости" не се дават.
Когато не е на кеф, биваш обиждан, че най-общо казано си смотаняк. Дебел, грозен и тъп, точно като майка си...
Ловджия е. Отглежда гълъби и ловджийски кучета. Ползва малките гълъбчета, като "стръв", с която обучава кучетата.

Мдам, класика си е, с изключение на хобито. В нашия случай хобито е тип хазарт. Плюс алкохол. И поста не е да кажеш даже толкова отговорен, че да се налага вкъщи да разпуска, даже хич.

Е хайде сега!
То и аз обичам тишината и реда, не харча пари за глупости и имам строг режим на хранене, значи ли че съм психопат?
За гълъбчетата ми е жал, но по принцип ловджиите не са състрадателни към животните, просто няма как да ги убият иначе.

Ами ще дам за пример, единият родител е с режим на хранене и се готви, в продължение на 10 години, храна, която той яде, а за другите - не. Другите са децата. Те ядат според неговия режим.  Ето ти например по отношение на храната. Все едно ти да обичаш броколи и да ги ядеш 5 пъти в седмицата и да няма нищо друго освен броколи по цяла седмица, така го разбери. И така седмица след седмица и година след година и ...
Ако кажеш, че не обичаш броколи, започват да те гледат подигравателно, и се започва психическия тормоз, колко си тъп, че не обичаш броколи, как докато живееш в тази къща ще обичаш броколи и, на родител не се 'отговаря' по отношение на броколите, ще ядеш каквото има, в случая броколи, знаеш ли колко хора нямат какво да ядат, пък ти имаш броколи, а не ги искаш дори, колко си нагъл, безочлив, разглезен, мързелив, грозен, глупав и т.н. всичко което се сетиш, защото не обичаш броколи.  В резултат не смееш да гъкнеш, мръднеш, кажеш каквото и да било, само гледаш да се скриеш да те няма, само като те забележи и се започва с бълването.... Защо си сложил това тук, защо си се облякъл така, защо еди си какво, съпроводено с тирадата колко си зле.

Ако не даваш на децата си да гъкнат, ако им се караш истерично за всяко нещо, оставено не на мястото му, примерно солница, ако налагаш на другите строгия си режим на хранене, това е тормоз.

Едва ли с няколко поста тук би могло да се опише това поведение, нито ние тук да отсъдим човека е ли или не е
Не е нужно да си ги "мерим"
Нека по-скоро си помагаме със съвети

Ужас, сигурно и моят син ще говори така за мен един ден, защото аз го карам да яде разни манджи, плодове, зеленчуци, а той иска само сандвичи, пици, хамбургери, кока кола, бонбони... Много деца възприемат поведението на родителите си като тормоз, особено през пубертета, но това не означава, че те са психопати. Тормозът при мен рядко беше директен. Например никога не ми е казвала, че ме обича, никога не съм чула една похвала, без значение, че съм била винаги отличник и т.н. Никога не ми купи една играчка, а ако някой друг ми подареше, я вземеше и или я връщаше или я подаряваше на  приятелката си стара мома, защото ѝ харесвала. Цял живот износвах чужди дрехи и обувки, а на любовниците си купуваше дънки, уискита и т.н. от Кореком. Като отидеше на банкет събираше недоизядените пържоли на хората и ни ги носеше на нас и ние трябваше да сме страшно благодарни. Веднъж нейна приятелка беше ѝ дала буркан с месо, което беше развалено. Като го отвори и се разсмърдя на мърша, но тя все пак го сготви и ни караше да го ядем, докато не дойде приятелката ѝ , да се извини, защото всичките буркани били развалени...и т.н. и т.н.

Храната е само една част от нещата, както е казала и Кришка. Тишина, ред, храна, образование, пари - всичко е точно по неговия начин и ако кажеш 'гък' се започва с вербалната агресия, критики, обезценяване и т.н. Дадох просто пример, за да се опитам да онагледя.