Невъзможните хора в живота ни

Живея в онази част от София населена с най-много просяци, повечето ги познавам от години и това си е професия. Даже просещите хора, които са наистина инвалиди сутрин биват докарвани на работа от мерцедеси и други лъскави коли. Пък повечето просещи баби живеят наоколо в имоти за стотици хиляди евро и то не мизерстват в тях, вероятно им е някакво забавление, нямам представа защо го правят.

Психопати? Между другото съм чувала, че сред богатите е разпространено да се краде от магазини, предимно маркови дрешки, незнам дали е вярно и до каква степен, но не е нормално пак е някаква форма на комплекс или дефицит.

Майка ми е психопатка. Не мога да я опиша, само който е живял с психопат знае какво е. Просто те "яде" за нещо, което тя си измисля. Имам подозрения, че при нея се отключи късно, в детството ми, макар да имам доста спомени за определено неадекватно поведение спрямо мен, такова чудо не е било. Никога не сме имали връзка с нея като майка и дъщеря, баба ми ме гледаше, но живеехме заедно, т.е. аз с майка ми и баща ми в апартамента на баба ми и дядо ми (родители на майка ми). Майка ми винаги е била глезена, всичко вкъщи се вършеше от баба ми. И май горе-долу в периода, в който баба вече не можеше, поради възрастта си, да я обслужва, се отключи този кошмар. Докато беше жива баба, тя понасяше кризите и. Аз не съм и предполагала за какво е ставало въпрос, макар баба да намекваше чат-пат: "Ох, майка ти хич не е добре с нервите..." "не може да ме понася" и т.н. Но аз си мислех, че е свада между майка и дъщеря, че баба и прави забележка някаква и я провокира... Когато баба почина, дойде моят ред. И тогава разбрах какво чудо имаме вкъщи. По стечение на обстоятелствата останахме при нея със съпруга ми и детето (баща ми живее на друго място). Такива непровокирани обиди, такива изблици на омраза са се изсипали върху главата ми. Отрови ми радостта, че имам семейство, че съм станала майка. Просто се събужда сутрин и ме мрази. И започва да се заяжда, и не се успокоява, докато не направи скандал. После за няколко дни е кротка. И пак... Нямаме конфликт за нещо реално. Нямаме проблем помежду си. Тя просто си измисля нещо, например, че най-добрата ми приятелка я гледа лошо или че съпругът ми е донесъл сладолед за мен, а за нея не.  Всъщност точно абсурдните поводи, които си измисля, ме изкарват извън нерви. И като е успяла, лудостта буквално тържествува в очите и. Победоносен луд поглед. Когато забременях с второто си дете, ме нарече "плодовита крава". При следваща свада, след месеци, вече се беше родило бебето, я попитах защо се държи така, защо непрекъснато ни обижда, защо ме нарече "плодовита крава" когато разбра за второто дете. Тя ми каза "ми разбира се, че си такава!". Сега не живеем заедно, но съм в патова ситуация, налага се да общуваме, защото, о, ужас, чисто физически имам нужда от помощта и за двете ми малки деца. Да, знам, че дори не трябва да я допускам да припарва до тях... Но не мога да намеря алтернатива. Четох тук-там, няма ефективно противодействие на психопат. Те живеят, за да тровят живота на другите. Съзнателно. Няма лечение, освен ако самият психопат не пожелае...
П.С. Върнах се в темата и зачетох някои постове... Когато не е в "криза" (или не знам как точно да го нарека), се държи... приятелски. Купува ми блузи, купува на децата, събуто и неделя, когато няма детска кухня, готви на каката. По някой път и за нас прави по нещо. С децата се държи добре, в см. нямам опасения, че може да им причини нещо физически. Определено обаче "обича" първото и не чак толкова второто. Даже отначало не искаше да пипа второто... Между другото, няколко пъти ме обвини, че аз правя разлика между децата си, в полза на новороденото бебе. Голямата, за която, когато ходех на работа, се грижеха тя и баща ми, е много разглезена и, аз го отдавам и на тяхното неадкеватно присъствие, кара много тежък бебешки пубертет, с тръшкания, истерии и т.н. Писала съм в темата "Определение за трудно дете". Когато (най-накрая) се изнесохме, то беше пак след едно абсурдно заяждане, тя след два дни дойде с домашен кейк и желание да помага в отглеждането. Пак казвам, такова ми е положението към момента, че имам нужда от чисто физическата и помощ за децата. Знам, че тя едва ли съзнава, че не ги обича. Дори любимката си не обича.  Знам, че някой прекрасен ден, вероятно когато пораснат достатъчно, болната и омраза ще се насочи срещу тях. Всъщност, срещу този от нас, който има нещастието да е близо до нея. Сега, като се виждаме за час-два максимум, не се заяжда с мен. И така... Положението е ... неописуемо. Познатите не вярват, че става въпрос за проблем от такъв характер... И за да е пълна картинката, тя цял живот е работила с деца. В детска ясла. Медицинска сестра е. Даже се пенисонира като директор на една ясла....

Чисто физически не допускай децата си до тази жена. На всяка цена!

Е, имам близко с- во, същата работа е майката на момичето Просто я отрязоха, а други баби няма.Сами се справят с гледането на детето.Чисто физически не им е лесно, но са щастливи.Помагат приятели и гледачки, но начин има .Друга близка гледа сама близнаци, бабата почина и тя намери начин, не е богата, тъй че зависи от теб какво позволяваш на майка си.Мъжа ти как я търпи и как не ти е поставил ултиматум не знам..Не знам дали е психопатка майка ти , но не се ли притесняваш че ще настрои децата против вас , че за нищо не ставате и подобни?Ако не искаш съвсем да я отбичиш поне гледай да я викаш само в краен случай.Ужас просто..

Щом се е "отключило" по-късно помислете дали няма Алцхаймер или друга пресенилна деменция. Подобно поведение е типично за тях, защото задръжните процеси постепенно спират да работят, а скритата фаза на Алцхаймер може да бъде над 10 години, това преди да започнат да се губят и да имат нарушения в говора. Може и някакво други психично отклонение да има, описаното не ми прилича на психопат, а на психично болен по-скоро. Присъединявам се към Ери, никакво оставяне на деца в ръцете на такъв човек. Винаги има други варианти.
И при възможност я консултирай с психиатър, дори да е деменция може да са задържи процеса по-дълго, защото все пак ти ще трябва да се грижиш за нея, хубаво е да знаеш какво и е. Тя може да си е била лош характер и като живяла с майка си е да е инфантилна, но при отпадане на задръжките блести този характер с пълна сила. Психопатите не че не са агресивни, но са подмолни, интриганти и манипулатори, основното им удоволствие като тормоз определено не са крясъците.

Здравейте!Темата ми е много интересна.Изчетох я почти цялата.
Психопат съм срещала веднъж в живота си през студентските години-съквартирантка.Живеехме компания от момичета на два етажа от къща.Веднъж се заговорихме след лекции с нея и тя се оплака как хазяйката при която живее я тормозила.Аз я съжалих и я поканих да живее при нас   Голяма грешка!Разказа ни играта на всички.Накрая я изгонихме.
Най-интересното беше,че е много обаятелен човек и беше уникално чувството да общуваш с нея.Изпитваш някаква еуфория и нямаше човек,който да не е във възторг в началото като се запознае с нея.После те прави на луда калинка.Лъже,манипулира,плете интриги,краде,паразитира на гърба ти,абсолютно безпардонен човек.

И моят съвет, от личен опит, е да ограничиш контактите на децата с нея, независимо от диагнозата й.

Това е класиката. Дори човекът да не е красив той е много приятен почти винаги, интересен. И след това не знаеш откъде ти е дошло. Поне хубавото като не е близък роднина е, че далеч по-лесно можеш да се отървеш.

Медицинските сестри са особена категория хора. Вече мога да разпозная хора, възпитавани от такива.

И имаше един такъв празен,кравешки поглед,само отвреме на време се появяваха някакви пламъчета в очите и съчетани с една особена усмивка.
Веднъж с момичетата решихме да влезем в стаята и докато я няма(не се гордея с това,но бяхме пропищяли от нея) и аз лично бях поразена от това,което открихме.Обикновено всеки си държи в  стаята някакви сантиментални предмети-било снимка на любими хора,някаккъв сувенир,плюшена играчка,рибки..Нейната стая сякаш беше необитаема,сякаш не живее човек в нея,шкафовете бяха пълни с търкалящи се боклуци,опаковки,хартии.

Какво искаш да кажеш  Дай повече подробности,че ми стана интересно.Свекърва ми е мед. сестра 

На Кlitemnestra майката както и доктора баща не ми се струват психопати-
по скоро притежават гранични личностно разстройство донякъде и професионално
изкривяване . Много мед.работници стават безчувствени, груби .
Виж при catarina и stefanel психопатите са в чист вид.

По какво съдите, че е Алцхаймер или деменция?
И как би могла да я консултира с психиатър, такъв човек като майка й никога не би отишла на психиатър. Реакцията й би била "ти мене за луда ли ме мислиш"?

Ами аз не съдя, това е първото, с което може да се сбърка по учебник. Затова цитирах, че психопатията не е нещо, което се отключва, хората са такива от ранното детство и през целия си живот. Не е заболяване, а вид личност. По-назад бях пуснала статия за първото мащабно изследване на деца психопати, защото в психиатрията се знае за тях, но не ги изследват по ред причини, най-вече защото и нищо не може да се направи.
Та човек, който изведнъж става инфантилен и крайно невъздържан и е над 40-50 години спокойно може да има Алцхаймер или нещо друго. Колкото и бабата да е обирала капризите и, все пак жената не е давала вид и е функционирала нормално. Иначе и авторката нямаше да живее при нея с мъжа и децата си. Пък за директор на ясла да работи е абсурд. Лекарите, дори да не са психиатри имат око за психопатите и щяха да я открият, щеше да върши безобразия и на работа.

Но аз не съм лекар, нито ако бях можеше да се поставят диагнози по интернет, та затова казвам да отиде на психиатър. Първо ще отиде дъщеря и и психиатъра ще я посъветва как да процедира, за да докара майка си. Има си начини, иначе никой психично болен или демент не иска да ходи на психиатър, това е ясно, но все пак ходят и ги лекуват, защото има начин да отидат. Като под начин нямам предвид нещо свързано с насилие, по-скоро ще я излъжат, може и да го доведе на гости като уж приятел и да я прегледа там. Варианти има много.