Невъзможните хора в живота ни

Сайтът е забил явно. Ето двете книги. Може да са от полза, но все пак, те не са за психопати, а за насилници. Някои решения от тях, някои съвети изобщо не се отнасят за общуването с психопат. Там си е – изчезваш и не се връщаш.
http://www.colibri.bg/avtori/385/mari-frans-irigoajen

https://www.helikon.bg/books/155/-%D0%95%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3 … D0%B8_127182.html

Тази е много добра

Майка ми ! Така като чета май са цяло поколение майки.Аз съм почти на 40 и от около 5 години съм я отрязала,след като тя се изнесе от апартамента ми без да ме предупреди и ми изпрати точно уведомителен имейл.Иначе е модерна -ползва интернет Така и не разбрах защо, но и нямах сили да се заинтересувам дори.Но пък тя е такава в отношенията си с всички- родителите и починаха без да знаят къде е.Със сестра си контактува само ако леля ми я потърси.Забелязала съм някаква цикличност при нея - на около 5 години всичко и омръзва и забягва нанякъде,натрисайки се на нечия глава.
 И бившият ми вече съпруг беше такъв.Живях години наред с чувство на вина без да има причина.Ей така да ме държи в страх че ще го изгубя.Накрая той ме загуби.Сега съжалявам единствено че не съм се отдалечила от тях по рано.Щях да си спестя много нерви.
Но като чета че такива хора са 4 на 100 се успокоявам че грешката не е в мен .

Може да послужи такъв тип селф хелп, макар да е ориентиран към по-широк кръг невъзможни хора от онази крайност, за която е темата. 

Разбира се, че не е в теб, а и ако имаш такъв родител е нормално да се натрисаш на такива хора, преди да ги определиш като такива е възможно и да се чувстваш много у дома си с тях.

Важното е да успява човек да ги разкара навреме. Извън родителите и близките роднини, нещата са по-прости и може да се размине с по-малко щети.

Преди години и аз се питах същото!Трябваше да мине много време за да разбера че не съм само аз кривата. С  болка казвам че има хора които са си лоши по рождение!

Извинете, може ли някой да ми обясни как да разбера разликата между психопат, социопат и гранично личностово разстройство(бордърлайн)? И трите имат сходни характеристики-като липса на съпричастност, резки промени в настроението, липса на чувство на вина, но как да разбера човекът кой е от трите(на лекар няма да отиде-абсурд).

Дори човек да е специалист, когато става въпрос за друг, с когото е в емоционални отношения не е обективен и не може да се разчита на преценката му. Та решението е среща с психиатър, ясно, че човекът за когото говориш няма да отиде на такъв, но един психиатър ще те посъветва как да постъпиш. Освен изброените и много други неща приличат на психопатия – ранна деменция, Алцхаймер и прочее. Има си подход към всяко едно състояние, лекарите са наясно какво да се направи, още повече рядко психично болен човек би се лекувал доброволно. За психопат, т.е. ако си е такава личност и не е болен, да не говорим, още повече това не е болест да се лекува, това е тип личност.

Та специалист трябва, няма по интернет да стане.

Бояна е напълно права, но има разни дреболии, по които да се отхвърлят диагнози. За питането по-горе, брдер прилича на биполярното разстройство, с разликата, че бордър сменят рязко настроения в рамките на един ден. отделно, за тях е присъщо самонараняването (не твърдия, че всички, които се самонараняват са бордър, нито че всички бордър се самонараняват).
Относно разликата психопат - социопат, нещата все още се дебатират според различни псих школи. В общи линии, най-грубо казано,  социопатът  е по-импулсивен. Според някой терапевти, психопатите се раждат такива, а соципатите стават такива.

Социопатът е просто вид психопат, но така или иначе причината човек да е психопат е неустановена. Знае само, че е вид личност, не болест и няма да се промени. Така или иначе нас като хора проблемите на психиатрията като наука малко ни интересуват. Важно е да знаем, че има такива хора и винаги да стоим далеч от тях.

Днес прочетох, в една книга, худ. литература, че "съчувствието и съпричастността са дефекти на кристалната решетка. Това чувство е един вид объркване. Според него, (автора), нас ни е грижа за другите, защото някъде в мозъка ни има дефект, който не ни позволява да разграничим аз-а си от другите. Този дефект обаче липсва при социопатите. Те никога не бъркат себе си с другите и не ги интересуват чуждите нужди. Затова не изпитват нищо, когато друг е в беда, освен това не ги вълнува чуждото благополучие."
Интересна гледна точка.

Красиво написано като за книга.  За чувствителен човек, който сред безчувствени или е твърде наранен може да се брои и като дефект, защо не.
Иначе проекцията на себе си върху другия, съпричастността, емпатията, чувството за вина, когато сториш зло, се възпитават. Затова в една култура си нормален, пренесен в друга ще си психопат, защото ако си без фередже няма да изпитваш вина, нито ще чувстваш, че крадеш душата на някого като го заснемаш с фотоапарат и няма как да му съчувстваш на страданията. Все пак проекциите на себе си са ограничени от това, което ти е познато като чувства. Те и психопатите имат чувства и емоции, просто не са като нашите и затова не ни имат за хора, в общи линии, както и дори да не са по-интелигентни считат всеки нормален човек за по-глупав от тях.

Не знам какво да кажа.
Аз бях със социопат или т.н.психопат.Но,до каква степен е психопат не мога да кажа,защото не съм психолох,нито терапевт.
Знамче ми итне две години да го проуча.Винаги си задавах въпроса,защо”,но отговори няма.
Като изчетох един тон книги за неговото състояние ми стана ясен какъв е!
Все едно бяха го извадели точно копие от книгата.
Благодарение на това,аз разбрах ,че съм жертва на социопат.
Той наистина нямаше чивства и всичко имитираше и копираше.Отначало това ми направи впечатление,но си мислих,че е човекбез мнение,яма посока и цел в живота.Забременях от него,но не бях го познавала в тая светлина.Благодарение на моя инстинкт и усет,не му позволих ,така да ме манипулира,защото от ранно го шикартирах от живота си.
Просто имам идеал за мъж и изобщо за човека.
Благодарение на това ,аз не пострадах така.
Той търсеше съжаление,но аз ненавиждах това в него.Измисляше драматургии с живи хора,изхвърляше се ,че е голяма личност в живота,играеше ролята на добър,но всичко това за мен беше един фалшив начин на живот.
Гледах го и му се смеех,но не разбирах,защо прави така.
Но,днес отговорите ги имам.На никого не му пожелавам нищо.
Сега имам дете от него,но допуснах грешки,т.к.му взех имената.
Тогава,когато го направих,азвсе още си задавах въпроса,,защо” и че е плод на неговото въображение,мислихче ще се промени.Но,той тогава прояви цялата си простотия.
Не бих казала,че от такива стават бащи или майки.Детето е оръдие и средство за манипулация  и контрол над жертвата-майка.От сега ме намипулира с детето,а то е бебе.Проваля ми планове и всичко,иска да ми разрушо живота.
Но,от скоро събрах смелост и казах до тук.
Аз излизам от тази порочна игра.След всяка мизерия,той чака аз да му звънна,но вече не го търся и той мен!
За него детето не съществува.Както майка,баща,жена,дете всички са обект на манипуалции и игри.
За моя лично бяхме средство за пари и така са му родителите,лично той го е споменавал.
Той не обича тях,мен и дори себе си.
Не искам да бъда съдестична,но н такива хора,не може да им помогнеш или да ги промениш,те ще тв унищожат психически и емоционално с времето.
За близките,те са вече като тях,те са свикнали да са като него.Това е безмислена война.Лично,аз се пробвах,а те ме нападаха.
Манипулаторът ги настройва срещу вас ,а вас срещу тях.Чувствате се като луди,но това му е целта да ви събори психически и да спрете да вярвате в себе си.Да се съмнявате в себе си.За тея две години преживях много ине бих се борила за такъв човек,нито за близките му.Те слушат него,макар да знаят,че не е така.Слушат ,за да има спокойствие.Знаят,че ти можеш да избягаш,а те -не.
Даже,те те гледат като отрепка,като че ли си им откраднал нещо или развалил техния начин на живот.
Всичко,това го прави един човек и той каквото каже.
Но,може би,аз бях попаднала на цяло семейство социопати.За съжаление,това е генетично се придава.
От както спрях да го търся,защото той чака това,и той не ни потърси,защото няма изгода от нас.
За него детето е нищо.И,така е по-добре.Не искам този човек да и баща и няма да бъде.
Тя е за него средство зананипулации,нищо друго.

Това не е генетично. Спокойно. Върви в семействата, защото е до възпитание, до тормоз в началните години, до това детето да е имало такава майка най-често и да не е могло да изгради зряла емоционалност и съвест. Ти не си такава и детето ти няма да бъде такова.
А за това с не искам той да му бъде баща вече е късно. Приеми, че той му е баща и номерата ще продължат докато детето расте. На тези хора им е скучно и то постоянно и затова винаги имат изгода да си играят с другите. Ако бащата е такъв няма да ви остави на мира. В никакъв случай не започвай съдебни битки с такъв човек, но ако той ги започне си намери добър адвокат, който е запознат с този типаж. Явно искаш той да не вижда детето, но той вече му е баща. Без да съм крайна, мисля, че за детето е по-добре да го познава и да получи някакъв имунитет,  защото иначе ще му се появи като е на 20, например, ще му разкаже някоя красива и тъжна история то ще влезе директно в капана.

С две ръце препоръчвам да се консултираш  с психиатър, отново запознат с темата, за да си наясно точно с какъв човек си имаш работа наистина и да знаеш как е най-добре да процедираш.

P.S. Темата е много стара, но сигурно вечно ще бъде актуална. От пускането и до днес научих много, четох много, консултирах се с различни специалисти, дори писах за това, но истината е, че за човек, който не  се е сблъсквал челно с подобни хора е трудно да разбере за какво става въпрос. Те са толкова дезадаптивни, толкова извън норма, че съзнанието постоянно по рефлекс намира нормални обяснения за всяко ненормално нещо, което правят. Затова е наистина трудно пострадалите да намерят подкрепа  и се надявам в теми като тази да я получат. Вече има доста чужди форуми, блогове, влогъри, които говорят за това и също служат за подкрепа.
Хубаво синтезирано и обяснено е съжителството с невъзможни хора в "Моралният тормоз. Перверзното насилие във всекидневието" от Мари-Франс Иригоайен. Книгата е стара и не знам дали се намира още по книжарниците, но я препоръчвам горещо.

Здравейте на всички!

Благодаря на авторката за създадената тема.

Много ми е трудно да говоря за това, но осъзнавам, че ако го напиша, ще се чувствам по- леко.

Аз съм вече пораснало дете на разведени родители, които са се развели още по времето на Живков.
Тогава, ако жена се разведе - започват да й лепят етикети, странно държание към нея и детето й и прочие, и прочие, но това не спира майка ми да го направи. Когато я потитах защо, тя отговори, какъв пример ще дам на теб, ако остана с такъв човек до себе си. Той ще съсипе и мен, и теб.

Майка ми се развежда с "баща" ми, когато съм била на 2 години.
Практически не го познавах до навършването ми на 18 години.
Оправданията бяха майка ми, баба ми, дядо ми, папата и прочие ...
Помня, че бях на 10 г., когато по телефона ми честити рожденния ден и ми каза, че ще дойде да ме види... Не дойде ...

Детството ми беше прекрасно. Дядо, баба, (лека им пръст) и майка ми ме отгледаха.
Не чуствах липса на нищо. То, по принцип аз съм скоромен човек и с малко се задоволявам, стига да чувствам обичта на хората до себе си.

Няма да забравя - седнали край блока едни бабички, аз на 5 години и едната ми вика: Ти не знаеш ли, че майка ти е ...., защото е разведена. И още простоти ... Майка ми побесня и ги попиля всичките. Та тя мъж не водеше при нас, нито излизаше на срещи. Имаше родители, които караха децата си да не общуват с деца на разведени.
Не им обръщах внимание ...

Та, темата е за психопат родител.
Такъв беше "баща" ми (не желая да казвам лека му пръст, нека да се намира там, където е заслужил).

Запознавам се с него на 18 години, защото аз поисках. И да ви кажа, искренно и до днес съжелявам, че изобщо го направих.

Не знам дали сте срещали такъв човек, дано никога не срещнете.

Накратко, през цялото време - ме връщаше преди 20 години какво било - майка ми, близките ми ... как го погледнали, какво му казали, на макя му к'во казали, па сестра му, па брат му ... па комунистите, Цар Борис III, фашистите, Вапцаров ... За Сталин нищо не говореше (как изобщо го пропускаше, не знам) ))
Натоварваха ме енергийно тези срещи.
Усещах, че и мен ме мрази, само защото моята майка го била осъдила за издръжка и той плащал тази издържка цял живот (до 21 г. мои години, тъй като след училище записах редовно и той трябваше да плаща издръжката, и това явно беше моята вина).
Общо взето направил едно дете, дръжал се като идиот психопат с жена си, тя го натирила - и той повече ангажименти нямал ...

Накратко, този психопат напълно съсипа живота ми.
Ходеше в работата ми да говори пълни глупости за мен, на човешки ресурси - да не ми вдигали заплатата, че не заслужавам ... Аз с висше образование, езици, специализации и самоотвержена работа (колегите ме ценяха за нея) - стоях на заплата като за основно образование. А пропо - толкова плащаха и на чистачката.
Последствие разбирам (от колеги), че той "баща" ми пътеки направил при свои познати, където съм работела - да не ме повишават, нито заплата и изобщо да не се издигам ... Започна да се меси в личния ми живот. Като научи с кое момче излизам - започва да причаква момчето и да му говори пълни глупости. Как разбирам? Еми, последният с когото излизах ми каза. Попитах го причината, поради която нещата не вървят между нас. Той чистосърдечно призна: "Ти си страхотен човек, но проблемът е баща ти ...". Не бях ги запознавала изобщо, само бях споделила на "бащата" с кого излизам. И той му надрънкал куп лъжи, от омраза към мен. Да му беше казал истината, че мрази собственото си дете. В този момент реших да късам с момчето. Попитах го защо, когато онзи е дрънкал простотии за момичето, което обича, той е стоял и слушал. Защо поне един зъб не му е разбил? Аз така щях да постъпя, щях да го направя като перфоратор в градския транспорт. В този момент реших, че такъв мъж до себе си не заслужавам. И спрях да излизам по срещи ... Осъзнах, че всъщност с хората, с които дружах - нещата да не се получат е благодарение на психопата до мен, така наречения "баща".
Животът ми се рушеше буквално. Примерно работя, давам всичко от себе си. В един момент, когато някой разбере чия дъщеря съм и познава въпросния "баща" - отношението към мен тотално се променя към лошо.

В този период ми откриха хашимото. За 3 месеца наддадох почти с 15 кг. Имах чувството, че дебелея от водата, която пия и постоянно ми се спеше. Реших да си направя пълни изследвания, кръв, урина, гинеколог, мамолог. Личната ми лекарка се усъмни за хашимото и пусна изследвания за маркери. И се оказа права. Минах всички изследвания и остана да мина и на мамолог. Прегледа ме и мануално, и със специален апарат (не скенер). Каза ми, че съм в начален стадий за образувание на гърдата. Понеже процесът е хванат съвсем в началото, лекарят ме посъветва, ако се чувствам зле в работата или с хората около мен - коренно да променя живота си, с това ще помогна и на себе си.
Помислих, че е крайно време на го направя.
Напуснах работата си, токсичните хора, които буквално ме убиваха. Постарах се първо да обичам себе си, оттам тотално да променя светоусещането си, да избягвам хора, които ме задушават и ме карат да се чувствам зле.
Смених си GSM номера, не се чувах и срещах и с "баща" ми, с никой, който дори и за миг ме е накарал да изпитвам негативни емоции.
Започнах да влизам активно в този форум и да ви чета. Много ми помогнахте, момичета и ... момчета (знам, че понякога тук пишат и пораснали вече момчета). Помогнахте ми дори без да описвам проблемите, четейки само ваши постове и съвети към други потребители, съвети изобщо за живота. Благодаря ви!

На активна терапия с L-Thyroxin съм. Записвам се на фитнес (колебая се и за плуване). Записах се на курсове по език. Посещавам културни мероприятия.
Започнах работа, много далече от моята специалност, но хората около мен не се влият от приказки на други.
Заплащане според, това как работиш, а не защото някой казал, че не трябва да вземеш едни пари
Редуцирах отровните си "близки". По- добре се чувствам.

Психопатът почина преди 4 години. Не отидох на погребението му. Викал ме преди да умре да ме види, не отидох. Починал е в адски мъки. Не ме интересува. Той буквално унищожи живота ми, без да съм живяла с него. Представям си, ако бях какво щеше да стане с мен.

Не съм омъжена и нямам деца, благодарение на него. Не знам дали искам да имам. Знам, че има добри хора и знам, че един ден животът ще ги запознае с мен.

Наистина огромно благодаря за вас и за форума

Благодаря!

Ужасна ситуация, наистина, но за щастие не си растяла с него, имала си семейство, сега него го няма. Защо не потърсиш професионална помощ и не си наредиш живота? Не искам да съм груба, н живота поне те е отървал от него и него вече го няма. Не ставай вечната му жертва, няма смисъл .