Невъзможните хора в живота ни

Отдавна не съм писала в тази тема. Чета ви и си мисля баш за примера, който е даден с болницата. Много интересно става с такива хора като се случи медицинска нужда. За жалост аз това го усетих много яко, защото медицински нужди в моето семейство в последните 15 години имаше множество. Та тези хора ако не изчезнат веднагически, то ще са именно от втория вид - ще те закарат в болницата и гледай след това сеир, защото си го пишат в малкото тефтерче с услугите и ще ти го натриват в носа цял живот. В тоя ред на мисли какво смятате за невъзможните/токсичните хора, които тая токсичност баш през услуги я проявяват? Преди приемах услуги от такива хора без да се усещам какви са и до ден днешен съжалявам, защото считат че си им длъжен до живот, а още по-интересното е, че не приемат и отказ на услугата, защото тогава си неблагодарник, сърдят се, гледат да те накарат да приемеш някак си тази услуга...просто е ужас на ужасите. Много е трудно да си заобиколен от хора, за които всичко е транзакция. И това са често роднини, та е трудно да скъсаш връзките. Не че аз не го направих вече с една част, но...

Не смятам, че това с услугите е лайтмотив при такива личности. Аз като цяло не приемам услуги, за да не ми излезне някой с "ти си ми длъжна", но и това не е работа.
По- скоро смятам, че където има "услуга" или по- точно келепир, винаги са там.
Примерно, имат някаква братовчедка или стринка, която все им помага до такава степен, че оставаш с впечатление, че ги отглежда. За работа винаги се намират хора, които да си предложат услугите и да помогнат на невъзможния, той даже не моли специално, те се втурват да помагат.
Друг пример - при тях все се озовават скъпи предмети, които някоя добра приятелка им е дала, услужила и в един момент им е казала да задържи. Телефони, плейстейшъни, Лего (по наше време не беше евтино, сега не знам как е). Не говорим за подаръци за повод. Нито за държанки, секси мацки и т.н.
Паразитизмът е на ниво.

Да, абсолютно повечето са от този вид. Те гледат да извъртят да им се направи на тях услуга. Другите да са им от полза и винаги почти успяват. Но определено има и от другият вид, то пак завършва с ползи за тях реално. Те все са "добрите самаряни". Вечно уж се раздават за другите, но го ползват после това по много мизерен начин, за да се самодоказват. Даже ако може някъде да участват в някаква публична благотворителна кампания още по-хубаво, повече точки в тяхна полза...иначе хич не им дреме за гладуващи дечица и подобни, но е добър пиар (такива точно не познавам лично, но има такива известни личности).

Аз дори лично съм чувала от такива хора - правят нещо за някого, само защото очакват и насреща нещо от този човек.
Ако нещо е направил за някого - очаква цял живот благодарност под формата на насрещни услуги и ако някой му откаже, минава в графа неблагодарен и го намразва за цял живот.
Аз съм разказвала, че докато живеехме заедно и учех, моят невъзможен човек искаше да ме издържа, да си гледам ученето само и да си вземам изпитите, поради което да не работя (макар че учих задочно), защото той е насреща. Един приятел, който явно тогава е бил по-запознат с такъв тип хора отколкото аз, тогава ми беше казал - ти си му инвестиция, един ден ще иска да му се отплатиш. Както и стана впрочем след години.

Да, да... И аз лично познавам такива хора също. И съм потърпевша от техните услуги, затова и в началото се хванах за примера с болницата, защото ако услугата е на човек, който много се нуждае и е за здравословни проблеми, хората се принуждават да приемат всякаква възможна помощ като е спешно и после става много интересно. Оставаш задължен за цял живот. Много е чест и примера с партньори, защото ако ти е съпруг да речем, ти си мислиш че е окей да помага финансово и подобни неща, но може да се окаже, че ти си всъщност "инвестицията", както AIDA казва и после да влачиш цял живот проблеми от това ако се разведеш. Аз никога не съм разбирала съпрузи с напълно отделни бюджети примерно, но познавам такива и почвам да смятам, че май има резон, точно защото никога не е добре да си длъжен после.

И помагал, но после тази помощ ви излиза през носа направо.

Като бях млада една приятелка имах. Та вървим с нея и тя вижда в далечината нейна позната.
И ми казва - ох, тая я познавам, противна ми е, но ще я поздравя, не се знае кога ще ми потрябва.
Ей така директно си го каза. Млада бях тогава, на двайсетина и нещо. Потресена бях, то бива такова лицемерие.
И като приближихме като удари една хубава и невинна усмивка. Ако не бях чула тези думи, щях да реша, че и е най-добрата приятелка и много я обича.
Като продължихме я попитах - а с мен защо общуваш, каква ти е ползата от мен?
Изфъфли нещо, заоправдава се, че съм и била симпатична + и майките ни се приятелки.
След този случай спрях да общувам с нея, отдалечих я.

Помощта на тия хора е механична и повод отново те да са център на внимание. Много често си приписват и чужди заслуги, но непременно искат отплата без никакъв срам. Натякват, самоизтъкват се. При тях всичко, което се прави за тях е естествено, а това, което правят те е геройство, саможертва, подвиг.

Здравейте на всички във форума ! Благодаря на Бояна за тази тема ! Открих я преди няколко дни и както обикновено става в живота съвсем не случайно ! Чета бавно и с интерес и съм някъде около 50та страница в момента. Точно в момента съм в процес на прекъсване на връзка с психопат. Става въпрос за моя дядо. Мислех, говорех с близки и приятели, накрая и тук попаднах и осъзнах, че единствения начин да се спасиш от тези нечовешки същества е да прекратиш всякакви отношения и контакти с тях. Лошото е, че когато става въпрос за роднина и то на възраст(88 години) срещаш неразбиране в околните, изключая тези, които са в близкото ти обкръжение и виждат как от ден на ден се скапваш все повече и повече, как всеки ден побеляваш с бясна скорост, как дори не при среща с насилника, а дори само при мисълта за него изпитваш физически симптоми (сърцебиене, пресъхване на устата до степен да не можеш да изговориш една дума ясно, гадене), как този човек изпива силата, разума, способността ти да работиш и изобщо да бъдеш адекватен човек. Дори не мога да си събера мислите адекватно в момента, защото в последните няколко седмици ми се събраха толкова много събития, които до скоро смятах за сюрреалистични. Накратко - човек, който в очите заявява на собствената си внучка(и единствения останал да се грижи за него роднина), че иска да умре заедно с мъжа и детето си, който ме псува на майка(неговата покойна вече дъщеря), който подава фалшиви сигнали в полицията за да ме привикват, който  залоства вратата на общото ни жилище и ти заявява, че ще си помисли дали да те пусне(не живея там слава Богу ), та този човек изисква от мен и ме заставя да го “гледам”. А под “гледам” се има предвид да се разведа и да отида да живея с него, да търпя клетви и псувни и да скачам веднага щом поиска топла супа. Тъжно е, чв хората отстрани виждат един грохнал старец, който обричам на смърт, изоставяйки грижата за него, без да знаят, че той е бавен и методичен убиец на своите близки. Че се впива и чрез различни способи изпива живота на човек докато не го докара до смърт, след което дори не се сеща за него и преминава към следващата си жертва. Не знам от кое съм по- тъжна сега, дали от това, че е белязал живота ми и прави опити от години да ме съсипе до нивото на слугиня, която да го търпи, или от това, че обществото смята, че какъвто и да е човек, той все пак е”твой близък, стар и немощен, нуждаещ се от помощ, най- вероятно с деменция” и тн. За съжаление хората винаги приемат по- стария, по- слабия(само на външен вид) за добър, а жертвата се оказва безчувствен насилник.
Ако го разкриеш какъв човек е изпада в ярост и те напада с цялата си злоба. Изпада в паника ако попадне на човек, при който не минават номерата, особено най- любимия на болен, умиращ, крайно изтерзан старец.   На хората, които не са се срещали в живота си с психопат, не им се вярва, че има хора, в които няма нищо ама абсолютно нищо добро. Това са хора без емпатия, без емоционална свързаност дори с кръвни роднини или партньори с които са били цял живот. При тях например смъртта на съпруга или дете е не повод за тъга, а повод за радост защото имотите остават за тях. Това са хора, които обръщат гръб на детето си докато умира от рак, имам предвид отдръпват се за да не се натоварят с грижи по тях, но могат да звъннат 10 пъти в деня да питат как е и няма д а пропуснат да натякнат, че заради болестта ти са стресирани и самите те ще се разболеят. Много разхвърлян стана поста ми за което се извинявам, просто още не мога да осмисля с какво съм си имала работа до сега ! Искам само да кажа - бягайте ! Знам, че е трудно когато е роднина/ родител, но ако останете унищожавате себе си !

Искрени съчувствия за това, което преживявате. Прилича ми обаче на деменция, както са ви казали. Виждан ли е от психиатър дядо ви.

Привет! И на мен ми прилича на старческа деменция.
Психиатър или директно психото.
На тази възраст тепърва ще става още по-зле.
Човекът има нужда от специализирани грижи, а ти не си такава.

Психиатър е тема табу. За съжаление в последната година напразно се залъгвах, че става дума за деменция и оправдавах действията му с това. Въпроса е, че той съвсем съзнателно прави всичко, а всичко, което прави е с цел да обсебва и наранява. Модела в моето семейство е бил винаги на свръх загрижените родители. Като според мен той до такава степен беше пречупил баба и майка, че те си отидоха несъзнавайки как живота им е бил буквално отровен. Мама беше обучена на 50 и кусур годишна възраст да съобщава по телефон(в случай, че в момента не са в града, а на село и нямат пряко наблюдение над нея) кога се е прибрала от работа, кога излиза за работа и дори да прави предупредителни обаждания от типа “влизам да се къпя/ излизам в градината/ батерията ще ми падне оставям на зарядно в случай, че ми звъните и не вдигам да не се притеснявате. Цял живот е тормозил близките си, с всички роднини е скаран заради имоти, близки приятели няма. С годините хората около него или умряха или се разбягаха. Иначе е идеално ориентиран за ден и дата, за хората около себе си, помни наизуст телефонни номера и тн, просто с годините му става все по- трудно да се въздържа и изпада в кризи, защото няма удобна жертва вечно под ръка и това го изкарва от равновесие.

Не е деменция.
Психопат е бил и сега е такъв.
Правилно сте преценили, че такъв се блокира.
Отвсякъде. Блокирайте му номера.

Отново да се извиня, че пиша хаотично, просто в последно време го разглеждам под съвсем различна призма и още нареждам в главата си нещата. Затова и писането ми е объркано. Ще обясня ситуацията с полицията. Понеже реших да прекратя всякакъв контакт с него, а той е разрушителна личност, започнах да изнасям свои лични вещи от къщата, в която живее(в която аз съм родена и израстнала). Не понесе това и залости вратата. Обърнах се към полицията, защото тя е обща и на двамата и имам законно право да ползвам и влизам в имота си. За да излезе да разговаря с тях се наложи да звънна и да поискам да излезе и да ми отвори, на което получих отговор “ти нямаш нищо тука, ще си помисля дали да ти отворя”. След което излезе, видя полицаите, стъписа се и когато те го питаха защо не ме пуска вътре го обърна на рев и почна да обяснява колко много ме обича и как всичко е за мен, да съм си влизала да правя каквото искам, колко много обича детето ми(което няколко дни преди това кълна пред очите ми) и тем подобни. С две думи провокира ме до степен да стигна до крайност(полиция), а пред тях с е изкара онеправдан, забравен от роднините си старец, който всичко дава за тях. От доста време насам се заблуждавах, че развива деменция, но осъзнах, че просто легна единствено на моите грижи и до тоя момент не съм виждала истинското му лице, защото всичко отнасяха мама и баба. Блокирах го от известно време, защото прилага телефонен тормоз, способен е да звъни по 10-15 пъти провокирайки скандали по телефона. Днес дори дойде пред нас да ме търси и питал мъжа ми как така ме няма у нас и кой ще го гледа като ме няма. Мен ме нямаше, а мъжът ми го е отпратил. Просто паразит, който не оставя жертвите си до последно.

Ужас. Този заслужава да умре сам като куче.
Нищо му няма, щом може да ходи, може сам да се гледа.
Не го мислете и не се занимавайте с него.

Благодаря за разбирането, благодаря и на авторката за тази тема. Понякога хората не знаят колко полезни са за някого, който изживява тежък период в живота си ! Именно споделените истории и разбирането по темата с емоционалните насилници помагат изключително много когато се намираш на кръстопът в живота си ! За себе си осъзнах, макар все още да предъвквам всякакви детайли относно това, но в цялата мъгла в главата ми свети едно единствено желание и възможно решение и то е - бягай ! Понякога нормите в обществото и културните ни особености ни слагат спирачки и ни карат да оправдаваме, да търсим някаква причина, там където няма място за това. Особено трудно е когато става въпрос за родител или близък роднина. Но спасението от такива хора е само едно - пълно изключване от живота !