Невъзможните хора в живота ни

Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
Последно мнение: 2 окт. 2026, 18:16 ч.

522 110
8 873

Бoяна - Почетен член

C

cherenlebed

# 990 23 юни 2019, 11:49 ч.

Съжалявам за това.
Много от партньорите развиват съзависимост т.е. е нужно от осъзнаване, че не носиш отговорност за неговия живот, справяне, това да се чувства добре....

Как си по принцип с грижата за себе си? Поставяш ли се на второ/ последно място?
Той ли те търси? Как се чувстваш като общувате? Когато правиш нещо за него , напрегната и нервна ли си?

Виж целия пост

Потребител

# 991 23 юни 2019, 12:31 ч.

Грижа се за себе си. И не се поставям на второ място. Това беше основната причина за скандалите ни.
И да - той ме търси. Да - напрегната съм, когато правя нещо за него. Дразня се, когато иска нещо от мен.
Знам, че не съм отговорна за здравето му. Но се чудя лош човек ли съм, като си помисля, че ако умре, ще свършат и проблемите?

Виж целия пост

C

cherenlebed

# 992 23 юни 2019, 12:56 ч.

Питах те дали се дразниш, защото това показва че нарушава границите ти. Обмисли ги, определи си ги и не позволявай на чувството за вина да те обременява.
Не си лош човек. Хората си мислят всякакви неща. Това е, когато човек не вижда изход и разчита на някаква външна сила да му помогне.
В по предните страници цитирах една терапевтка / извинете за ж.р.: )/ . Та същата описва, че понякога съпруги на нарц. мъже, които по някаква причина не могат да ги напуснат / заради финанси или са изплашени/, понякога имат фантазии, че мъжете им напр. няма да се върнат от командировка/напр самолета се разбива/. И не защото им желаят злото, а защото мислят че това е единствения начин да се освободят.

Виж целия пост

# 993 23 юни 2019, 13:46 ч.

Цитат на: cherenlebed в нд, 23 юни 2019, 12:56

В по предните страници цитирах една терапевтка / извинете за ж.р.: )/ . Та същата описва, че понякога съпруги на нарц. мъже, които по някаква причина не могат да ги напуснат / заради финанси или са изплашени/, понякога имат фантазии, че мъжете им напр. няма да се върнат от командировка/напр самолета се разбива/. И не защото им желаят злото, а защото мислят че това е единствения начин да се освободят.

Виждаш ли докъде ни изкривиха и обезличиха?
Ликвидираха женския род в езика ни, а ние се подчинихме и дори се извиняваме когато го използваме.
А, говорим все за равноправие......

Виж целия пост

C

cherenlebed

# 994 23 юни 2019, 13:52 ч.

А аз затова си го ползвам Simple Smile

Simple Smile

... Ама за избегна евентуални обяснения го отбелязвам.

Виж целия пост

The Catcher in the Rye

Почетен член

# 995 23 юни 2019, 14:07 ч.

Провери изследвания и искай доказателства.
Ако е от този вид, твърде вероятно да си измисля, за да те привлече отново за публика. Внимавай. Играе ти по струната на състраданието. Знам, че звучи невероятно, но има такива хора.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 996 23 юни 2019, 18:43 ч.

И аз веднага си помислих същото - че си измисля за тумори и всякакви др. страшни диагнози, които да привлекат състрадателната ти душа.

Намали максимално контакта с този човек. Максимално възможно. Отстоявай границите си! Не си длъжна и всеки път да вдигаш.

Търси те, защото му даваш енергия. Не защото те обича.

Виж целия пост

Ветеран

# 997 23 юни 2019, 20:38 ч.

Цитат на: 512 в нд, 23 юни 2019, 12:31

Грижа се за себе си. И не се поставям на второ място. Това беше основната причина за скандалите ни.
И да - той ме търси. Да - напрегната съм, когато правя нещо за него. Дразня се, когато иска нещо от мен.
Знам, че не съм отговорна за здравето му. Но се чудя лош човек ли съм, като си помисля, че ако умре, ще свършат и проблемите?

Търси вниманието и емоционално те ангажира през нещастието, лошото, тревогата.
Защото знае, че на болен, затруднен човек, трудно се отказва.
Това е гадно.
А кое те кара да продължаваш да общуваш с този бивш любим мъж?
Вина, съжаление, чувство за отговорност, дълг?

Виж целия пост

Потребител

# 998 24 юни 2019, 00:42 ч.

Честно казано - не знам защо още поддържам връзка с него. Напуснах го, защото е алкохолик. Чак след като се освободих от влиянието му, се усетих, че е манипулатор. Ядосах се на себе си, че не съм се усетила на време.
А сега се опитвам да му помогна да пребори алкохолизма.
Вина не е, сега вече. Преди - да, преди години.
Не се чувствам и отговорна за него.
Сега се чувствам по-сигурна в себе си и успявам да отстоявам позициите си. Мисля, че е някакво приятелско чувство към него, което все още пазя.

И да - малко късно, но и на мен ми мина мисълта, че се опитва да ме преметне със зараждащите се симптоми.

Виж целия пост

Y

# 999 24 юни 2019, 02:04 ч.

Не съм професионалист, всъщност съм пациент, диагностициран с codependency и love addiction. Вече 2 години посещавам психолог и съм сигурна, че няма и 1 пълна седмица от този период, в която да не съм чела по въпроса. 2 от предишните ми връзки бяха с covert narcissist и borderline. Много хора са написали по-горе, че точното диагностициране няма значение, но собственият ми опит и стотиците хора, които съм чела по форумите, показват друго. А именно: когато се прилага no contact методът, всъщност се изисква невероятна воля и доста хора се провалят. Причините са две: 1. Trauma bonding и адикция 2. Човешкият мозък е устроен така, че когато няма категоричен отговор - се лута и/или си съчинява собствен. Точно тук повечето жертви влизат в спирала от рационализиране, самообвинения, емпатизиране, разбиране и какво ли още не.
Точно поради това много често ще срещнете хора с някакъв проблем (изобщо, не само ЛР), които знаят, че имат проблем; казано им е; обяснено им е, че няма значение какъв е точно проблемът; та дори и го разбират;... но не го приемат и продължават да чоплят за диагноза.
Това е единственият начин, който съм открила за себе си, че действа. Когато "лепнеш етикета" и на насилника, и на себе си - откъсването става невероятно естествено и лесно... и окончателно (ако си осъзнал, че ЛР от антисоциалния спектър са на практика неизлечими).

Виж целия пост

# 1 000 24 юни 2019, 11:26 ч.

От време на време ми изникват спомени за ситуации, отношение, реакции и моето усещане. Дори преживявам емоциите наново. Прави сте "за лепенето на етикет". И аз имам нужда от нещо черно на бяло относно бившия съпруг. Затова и сама си намирам своите доказателства - доубеждавам се, че е нямало смисъл да упорствам, да полагам усилия и да търпя. Убеждавам се, че когато и да съм се чувствала зле и съм била укорявана за това, и ми е било казвано, че преувеличавам, всъщност съм имала право и причина да се чувствам така.

Виж целия пост

л

Потребител

# 1 001 24 юни 2019, 11:45 ч.

За съжаление така сме устроени, че търсим одобрение и похвали от най-големите си палачи, отказвайки да приемем, че всъщност са лоши, безчувствени, студени и безжалостни.... За това търпим и си мислим, че като се държим мило и нежно ще ги променим. А чудеса не съществуват...

Виж целия пост

C

cherenlebed

# 1 002 24 юни 2019, 11:48 ч.

Човек вероятно търси външна опорна точка, защото се занижава самооценката и се губи инстинкта да се довериш на собствената си преценка. Това, което описваш като преживявания и спомени е флашбек / така ли се пише ?!/ . Особено емоционалния - когато се преживяват основно емоциите е тежък. Ако е често и съчетано с други проблеми може да е част от посттравматичен стрес. Хубаво е , ако има тригери / нещо, ситуации, което ги пораждат/ да се разпознават.

Виж целия пост

х HAPPY х

# 1 003 24 юни 2019, 15:24 ч.

Аз съм прекъснала контакт над 5 -6 години вече. Но...достатъчно е дума, тема, и все едно някой ме е ударил и ми е изкарал въздуха. Даже сега се чудя как съм живяла преди в някакъв невероятен стрес и изключително ненормална среда. И въпреки всичко откъсването е много много трудно. Постоянно се чудиш дали не може нещо да се направи, да се оправят нещата, дали не си сбъркал някъде, дали да не подадеш ръка.
Ясно е, че доживот си има последствия. За мен де. Но ми е и ясно, че те ще са по-малки, само ако откъсването продължи. Възобновя ли контакт, не знам какво ще се случи. Вероятно просто ще се разболея.Защото такова съществуване не е нормално.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 1 004 24 юни 2019, 17:02 ч.

HAPPY, в никакъв случай не възобновявай контакт.

Аз когато съм опитвала, направо тялото ми крещеше, че човекът е опасен за мен и моето здраве - постоянно ми се появяваха херпеси/афти (по много на брой), учестяваше ми се дишането, сърцебиене имах и кошмари.

Тялото знае най-добре, момичета!
Trust your gut, казват англичаните. Не ума, не емоциите (и двете понякога подвеждат), трябва да се доверяваме на телесните си реакции - свиване на стомаха, избиване на пот, внезапни нерви в присъствието на човека, и т.н.

Абсолютен и пълен no contact с такива хора, и никакви заблуждения, че могат да се оправят или излекуват. Не, не могат! И не искат! Ако беше възможно, да се бяха променили качествено

И е много важно човек да си дава сметка, че това не е била някаква голяма, "гранде" изпепеляваща любов. Не е било. Нищо от преживяното не е било истинско....

Звучи тежко, звучи гадно, но това е начинът човек да се справи - да си даде сметка за тази сурова истина, за да му се изпари и най-минималното желание за общуване с токсичните хора. Те могат да те завлекат само назад. Няма живот с такива хора.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Синдромът „празно гнездо “ и самотата

13 329
277

Лични и семейни отношения

С какво ви дразнят свекървите? – 172

29 270
737

Лични и семейни отношения

Академия за емоционална интелигентност

4 846
4

Здравни заведения, специалисти

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.