Невъзможните хора в живота ни

Аз помня книгата и като задавам въпроси не се заяждам. Почти никой не прави такива неща просто така, а тук не виждам каква е ползата за автора на декларацията освен да му съучастваме във филма "Не другите, а аз съм лош". Във форума има психопати, тяхното поведение е съвсем различно.

Може би,защото приемането на подобен тип имагинерна вина тук ,където е уж не-разпознаваем ,той/тя би се отървал от усещането за вина и е опит да преодолее борбата у себе си. Може би е такъв тип ,който не се свени да напише/каже за нещата,коти са смятани за грешни от повечето ,че са позволени за него и ,че той/тя е над закона и над правилата.
Относно HAPPY_QUEEN съм на мнението на Сауле -живеейки с "невъзможни хора" за родители те маркира до живот и това се манифестира по разнообразни начини .Всеки е различен случай и няма как да знаем кое и как е ,но ми прозвуча като призив за помощ.
Самият факт,че пишем в тази тема е показателен !

За призива за помощ- и на мен така ми прозвуча, но пък то се оказа повече шега, отколкото истински призив.
Иначе- психопатите не изпитват вина, ако изпитваха вина нямаше да са психопати. Те и не съзнават своята абнормност като такава, те се имат за по- висши и презират останалите хора, защото успяват лесно да ги манипулират, да играят с тях.

Каква душевна дисекция ми направихте само...  


Бояна, ти ме описа 1:1 с последния си пост. Аз наистина мисля, че съм по-висша от повечето "останали".  А кой каза, че не изпитват вина? То аз не мисля, че я изпитвам, но мисля че много "психопати" я изпитват. Не знам де.

Аз като чета съфорумките (в др. теми) имам чувството, че някои от тях имат по-голяма нужда от терапия от мен.  

Темата не е за теб, ходи се лигави другаде, моля.

Бояна, знам, за какво говориш...Прочетох двата линка на английски, по-задълбочено този за децата. Моят баща е психопат - пълна картина. Имах възможност да го наблюдавам целенасочено в продължение на два месеца ( беше дошъл да живее с нас, уж да ни помогне ).
Интересувах се живо  всяка секунда от неговото поведение - и го наблюдавах инстинктивно, слава Богу, МНОГО тайно.
Трудно е да побере човешкото съзнание съществуването на такова зло, в чиста форма.

Аз, с надежда, и все пак страх заради наследственост, търсих знаци на биполярно разстройство, на шизофрения дори, но истината просто ме смрази. Моментите, в които изглеждаше тих, не беше депресиран, въпреки, че не се бръснеше, преобличаше и изглеждаше като ниската фаза на би- полар. Те бяха планирани и виждах, как се е вгълбил в кроене на нови тактики. Следваха високи фази за увличане на жертвата с приповдигнат дух и ентусиазъм, много комплименти и чар ( приятелите ни бяха буквално зашеметени от него, направо се влюбиха ). Аз бях подготвена и леко и внимателно заобикалях неговите насоки, и той трябваше да измисля нови  планове.
Търсих и шизофрения, както казах, но това е жив обект, драпащ със съби и нокти за още и още живот ( пари и т. н.) - никаква идея за самоубийство, въпреки, че драматично неведнъж е манипулирал с тази тема.

Не знам, дали изпитва някои от  човешките чувства - ( със сигурност може да разпознае и най- малките нюанси - и то - за кратко време)- аз едва наскоро започнах да мисля за тези неща, знам че в него няма Смирение. Това " нещо" не е способно да направи този избор изобщо, сякаш никога не е избирало този път, никога и в мозъка му не съществува. Това за мен значи, че Покаянието е невъзможно и пътят му е само един.
И заставам настрана, защото не е по силите на обикновено човешко същество да промени това.

Колкото повече чета по темата, с колкото повече хора говоря, толкова повече и аз се убеждавам, че освен дистанцията няма друго решение. Но емоционалната дистанция явно е най- трудна, да осъзнаеш, че не отговаряш за този човек, например.

"Нещо" е добро определение. Човекът е социално животно, а това нещо третира хората като предмети. Дори в животинския свят няма такова нещо, макар често да сравняват психопатите със студенокръвни, със змии, дори змиите не са способни на безсмислена, безцелна жестокост.

Както и да спреш да виждаш себе си през очите на насилника. Да се освободиш от присъствието му в главата си.

Hear again, знаеш ли случаи, в които това е проработило, особено като е от родител? Въпросът ми не е заядлив. И как? Ако е с терапия с психолог, колко дълго?

Да, това е най- важното, май. Защото тази представа държи жертвата в капан, когато жертвата е детето на психопата.

heureuse Не е до психолог, според мен, а е до убедеността, че психопата е психопат. Надеждата, че този човек ще се поправи би направила времето прекарано при психолог безсмислено. А психолог, който не е видял потвърдена диагноза на родителя няма никога да те подкрепи да го зачеркнеш. По- вероятно е с години да рови в това какъв е родителя ти, защо ти така го приемаш и тн.

Абсолютно. И аз се срещнах с психолог и реших, че за моето душевно здраве е по-добре да не продължаваме, защото никак не ми хареса насоката към която зави.
Аз седнах и като прост програмист си размислих - каква е ситуацията, какво Аз мога да променя в ситуацията, така че да се чувствам добре и установих, че другия човек не мога да променя /насила можеш само да вземеш, не и да дадеш/, ако не мога да променя влизането си в дадена ситуация, мога да променя отношението си към нея, т.е. начина по който аз я възприемам. Не мога да променя думите, които отсрещния човек използва спрямо мен, но мога да променя начина по който ги възприемам. От там до емоционалното дистанциране крачката е толкова малка, че човек даже и не забелязва кога я е направил.

Това, което ме притеснява е, дали с това си поведение, което е станало вече като част от мен не се оперирах от липса на чувства.

Ще стигнем до решението, че да се оперираш от чувства е почти единствения останал вариант за оцеляване в днешния свят, в който "човек за човека е вълк". 

Ако си го направила то е само към психопата, предполагам. Без да съм в пряка роднинска връзка с психопат, мога да кажа, че не изпитвам към тези "неща" нито капка емпатия да не говорим за нещо друго.

Начина, по който си се справила Tsv ми се струва единствено възможен и успешен. Да се рационализират преживяванията, ако щеш да се направи списък в писмен вид с това какво прави поведението на другата страна трайно непроменимо би бил от голяма полза. Ако човек си даде сметка, че наистина "нещото" няма чувства, хладнокръвно твори мизерия и никога няма да се промени всичко би тръгнало по- лесно.

Хайде, хайде. Има добри хора, има средно добри, нека не залитаме към патологии. Истински злите хора, за радост, са рядкост. А оперирането от чувства е тотална заблуда, ако е към всички хора, най- вероятно някакъв тотален блокаж. Чувствата не само нараняват, но и носят радост.

"Отношението към себе си определя отношенията ни с другите". Не може да си опериран от чувства... Ако вярваш, че човек за човека е вълк, все вълци ще срещаш около себе си. Абсолютно може да се изолираш с чувство на любов към другия. Защото това ще е начин да дадеш на себе си и на него шанс да продължите пътя си. Любовта (за мен) може да бъде и в оставянето на нещата да са такива, каквито са, без да се опитваме да ги променим и в същото време да се фокусираме върху една по-щастлива връзка със себе си и другите. Чрез промяна на ъгъла на собственото преживяване може да се измени цялата реалност (за преживяващия). Това от личен опит го знам, не си съчинявам теории.

Това да, но не и към психопат. Там работи само обратното. Все пак, логиката в свързването с хората е двустранна адаптация, към психопата се налага да се адаптираш само ти, защото той е дезадаптивен. Единствения начин да се адаптираш без да пострадаш и да попаднеш в капан е да се отнасяш психопатски с психопата. За жалост това е на теория, на практика има цели доклади на сериозни учени, които съветват психиатрите и клиничните психолози да не работят с психопати, защото и те попадат в капаните им. Имаше описани случаи на клинични психолози  и психиатри в клиники, които са продали имущество или са подарили банковите си сметки на пациенти психопати. Не е шега работа тази.