Невъзможните хора в живота ни

Да, имитират. Най- вече пред публика, на 4 очи- коренно различни. Човек с по- набито око хваща мимикрията, впрочем. Личи си понякога. Ама е зловещо.

Можем да ги наречем и перфекционисти, но като тип личностно разстройство - подвид на обсесивно-компулсивните типове. Поне това чета в книгата на Албърт Бърнстайн "Енергийните вампири". Доста полезна книга. Най-вече за това, че ние не можем да ги променим, но как да не станем тяхна жертва и как да се отнасяме с тях. На мен това най-вече ми беше полезно - не можем да ги променим, да не се опитваме изобщо, защото така само на себе си вредим.
Относно перфекционистите ще цитирам някои неща:
"В началото, тези вампири никак не изглеждат опасни. Те са интелигентни, отговорни и трудолюбиви, но и леко "стегнати". Изглеждат мили и любезни, съвсем различни от онези хора, които биха си изпуснали нервите или вдигнали скандал. Те ви увличат заради усещането, че са компетентни и може да се разчита на тях. Възможно е дори да им се възхищавате. Но по-късно, когато постъпите неправилно или ги накарате да направят нещо по вашия начин, или да не дава Господ, ги похвалите недостатъчно, започвате да разбирате колко злобни могат да бъдат тези вампири.
Перфекционизмът е порок, който се е скрил зад маската на добродетел. Броят на неприятностите, които вампирите Перфекционисти могат да причинят, е твърде голям, въпреки че те са хора, които единствено искат всичко да бъде наред.
Как да се справяме с перфекционистите?
Ако трябва да живеете или работите с Перфекционист, ето няколко идеи, които могат да доведат до продуктивни разговори, вместо до разгорещени спорове или ледено мълчание.
Директно поискайте това, от което имате нужда. Ако кажете "Ти винаги ми посочваш онова, в което съм сгрешила и никога онова, което съм направила правилно", това няма да ви доведе до никъде. Вместо това попитайте "Кое от това, което направих, одобряваш?" Ако получите три или по-малко от три критики, считайте, че сте изкарали 6+.
Ако са наранили чувствата ви, кажете го. Не се опитвайте да докажете, че сте прави, по индиректен начин, като се опълчвате, оттегляте, правите "случайни" грешки или като се оплаквате на приятели, роднини или колеги. Пасивно-агресивното поведение единствено кара Обсесивно-компулсивните да намират оправдание за гнева си. Няма смисъл да подклаждате огъня.
Не критикувайте перфекционизма. Перфекционистите може и да твърдят, че перфекционизмът им представлява проблем и за самите тях, но те всъщност не вярват в това. Тайно, те много се гордеят с това колко усилено работят и какво постигат. Ако сочите с пръст техните недостатъци, те си намират оправдание да атакуват вашите. Главният им недостатък е, че са твърде перфектни. Наистина ли искате да се състезавате с това?
Уточнявайте приоритетите. При Перфекционистите задачите сякаш се увеличават и натрупват. Винаги имате право да попитате коя от тях трябва да бъде изпълнена първа. Упражнявайте се да го правите. Това ще ви бъде от полза и ще насърчи Перфекционистите да гледат реалистично на ситуацията. Най-важната задача в мениджмънта е да бъдат зададени приоритети за работещите. Уверете се, че онези, които се опитват да ви менажират, са си свършили добре работата.
Проявете разбиране. Можете да бъдете сигурни, че колкото и да са строги към вас, Перфекционистите са двойно по-строги към себе си. Приемете го – те са по-добри от всички нас. Просто трябва да бъдат."

О, перфекционизмът! Никога не бях достатъчно перфектна за баща ми!
Накрая просто ми писна.
Сега пораснах и знам, че аз съм това, което съм. Ако някой иска перфектност - да ходи да я търси на майната си!
Даже Айнщайн си е открил грешка в ОТО и я е преизчислил. А после се оказало, че не е трябвало!:)

Ще си позволя да публикумам цитат от книгата на д- р Марта Стаут - "Социопатът около теб"
Много е интересна. Препоръчвам я.

„Много малко хора знаят значението на думата „социопатен“. Още по-малко разбират, че по всяка вероятност думата може правилно да се приложи към някои хора, които действително познаваме. Дори и след като сме научили етикета, че да си лишен от съвест е нещо, което повечето човешки същества дори са неспособни да си фантазират.

В действителност е трудно да измислим друго преживяване, което толкова пълно да се изплъзва на емпатията. Пълна слепота, клинична депресия дълбок дефицит на познавателни способности, спечелване на лотарията и хиляди други крайности на човешкия опит. Всички сме се губили в тъмното. Всички сме били депресирани в някаква степен. Всички сме се чувствали глупаво веднъж-дваж. Повечето от нас са правели умствени списъци какво биха направили с богатство, което им идва право от небето. В сънищата си нощем мислите и образите ни са патологично объркани.

Но изобщо да не ни интересуват ефектите от нашите действия върху обществото, приятелите, семейството, децата ни? Как за Бога би могло да изглежда това?

Съвестта е нашият всезнаещ и взискателен учител, задаващ правилата за нашите действия и налагащ емоционалните ни наказания, когато ги нарушим. Никога не сме се молели за съвест. Тя си е там през цялото време, като кожата или белите дробове. И не можем да си представим как бихме се чувствали без нея.

Липсата на чувство на вина е уникално объркваща и като медицинско понятие. За разлика от рака, анорексията, шизофренията, депресията и други разстройства като нарцисизъм, социопатията като че ли няма един единствен аспект. Социопатите почти неизменно се разглеждат като лоши или сатанински, дори и от професионалистите.“

AIDA_N Все едно чета за моя човек съвсем малко инфо е дадено и се питам възможно ли е да се съжителства мирно с този тип личност?

The Catcher in the Rye-Не за първи път се сблъскавам с човек който иска да се действа безропотно и по негов тертип.Обаче сега е някак по различно или просто не искам вече да бъда нечия пионка не искам постоянно да съм под стрес какво казвам,какво правя как се обличам и най вече какво ще кажат хората.И затова съм и толкова объркана сякаш се боря със себе си хем искам да бъда с този човек,хем не искам да ме променя както той смята за добре.Говоря за абсолютни битовизми нищо сериозно от към личностен характер.Пример:Да гледаш точно какво кисело мляко купуваш да е 500 гр и да е евтино.Добре де аз до сега съм си взимала една марка 400гр и съм доволна от нея разлика 20ст.Какво лош човек ли съм не,че в примера той е лош ама защо ще ми се набива в канчето ти не мислиш взимаш първото което ти падне и тн.тн.Примери бол това с млякото е образно.Най ми е любимо когато 15 г тийнка направи нещо обратно на това което съм и казала и аз съм виновната защото не мога да я контролирам.Примера е с ключ който е единствен за входната врата той ще идва и съм казала да не го взима тя а да го остави на мястото му за да може той да влезе.Еми то буря да беше то цяло торнадо от думи и такава ни била цялата работа все едно аз мога да контролирам всяка стъпка на 15 г момиче.За него жена му,децата му нямат лично пространство или личен живот всичко е общо.Засега съм си извювала лично пространство,но на доста висока цена да мис е каже,че било отворена връзка...А стига бе кой се съгласи на това....той и това е достатъчно аз нямам право да решавам искам ли не искам ли такива взаимоотношения.Най лошото е,че вече наистина се зачудвам,че аз някъде греша за всичко което ни се случва,че не успявам да съм достатъчно добра за него и това си е по моя вина...

Здравейте, изчетох цялата тема и искам да споделя и моя опит по темата.

Миналата година прекратих едногодишна връзка заради изневяра от негова страна и в следствие на стреса реших да посетя психолог. В хода на сесиите стигнахме до извода, че съм израстнала в по-нарцистична среда(няколко пъти се е стигало до физически методи на възпитание в по ранните ми години и веднъж в по-големите) и това ме винаги ме е правило по-податлива на подобни връзки. Винаги съм се чудела какво не е наред в семейството, в което съм израстнала и последните месеци се чувствам все едно проглеждам за много неща. Има някакъв лъч надежда, поне на рационално ниво разбирам, че такива хора не се променят, но ми се иска да бях открила причината по-рано, за да си спестя(може би) някои връзки.

Чета много за това ЛР, гледам клипове в ю-туб и едновременно с това си задавам въпоси от рода на това дали и аз не съм с това ЛР, не са ли нормални някои от тези постъпки, все пак всеки го прихваща понякога нещо, има ли въобще хора, които да са така да се каже здрави откъм ЛР?

Имате ли добът опит с психолози на тази тема? Някой, който е посетил такъв и той му е помогнал?

Ходенето на пръсти и слагането на филтър е ужасно. Съчувствам ти, но не мисля, че има решение, различно от това да се премахнеш поне емоционално.
Като направиш нещо- ама защо това, това и това, а не онова, онова и онова защо защо защо
Като се случи нещо- ако ти не беше казала това, аз нянаше да съм ядосан и да се спъна като куц кон на улицата, примерно
Като се облечеш по един начин- защо това си облякла, ти си знаеш, как си тръгнала, ала бала
Репертоарът е безкраен. Единственото, до което води, е anxiety.

Не попадай в тоя капан. Неслучайно такива типове действат по тоя начин - целта им е точно да породят у тормозения мисълта, че той си е виновен и крив за всичко, и оттам нататък да удрят все там, докато съвсем го смачкат.
Имала съм като 20-годишна връзка с подобно същественце. Все той за всичко прав, все аз такава и онакава. Мреше да прави скандали от нищото, само и само да си развихри ораторския талант да назидава. И да се сърди, чакайки аз да го търся и да се извинявам за нещо, което той ми е вменил, но аз не съм направила. Така след един скандал се обади да се видим, аз си бях купила нови панталони - уж за сдобряване беше, побеля от яд, че докато се е сърдил, аз съм излизала да си купувам "парцалки". Ами пак се разсърди, а аз пак излизах да си купувам парцалки, докато се сърди.
Та, що се отнася до млякото, взимам го за пример - купуваш си такова, каквото ти харесваш. Какво ще намила той, няма значение. Лошото е, че вече ти е взел страха и ще отнеме време да си върнеш самочувствието. Спри да се обясняваш, спри да трепериш, че щял да се разсърди, спри да обръщаш внимание на забележките.

Най- голямата гавра е, когато проектират собствените си дефицити върху теб, че около теб се ходи на пръсти и ги е страх ти да не избухнеш. Е това вече е психопатия. Всяка твоя реакция е избухване и ненужна драма, а това, че ти не можеш да си купиш едно мляко, без да се сетиш за насилника като в горния случай или да си отвориш гардероба, без да се поколебаеш, си е твой проблем. Някой път ще пиша по- подробно.

Аз цял живот (сега съм над 30 г.) съм търсила обяснение защо винаги се чувствам потисната, виновна пред хората и изпитвам страх и вина да не сбъркам пред някого, дори непознати. Никога не съм имала самочувствие, цял живот съм била като някакво вредно създание, което само хаби въздуха и ако не направи безвъзмездно добро на някого му е безсмислен живота.
Нямах пари за психолог, а и винаги съм смятала, че просто не ми достига самочувствие. От няколко години не живея в нас и започнах да виждам какво всъщност се е случвало. Изключително ми помогнаха книгите на Мари Франс-Иригоайен. Точно каквото съм искала цял живот да чуя и да разбера, че всъщност не е грешката в мен. Смешно е, че е просто книга, но беше точно това което цял живот съм търсила и от което съм имала нужда.
Като се прибера ще извадя един цитат за чувството за вина на тези... същественца.

Много ме натъжи постът ти, радвам се за теб, че си прогледнала и си по- добре

Мреше да прави скандали от нищото, само и само да си развихри ораторския талант да назидава. И да се сърди, чакайки аз да го търся и да се извинявам...
La Sombra-Да в това е велик и се чудя как има дни,седмици в мир и изведнъж буря и се започва едно ти,ти,ти.А когато искаш да се защитиш и да опревргаеш неговото ти с твоето ами Ти излиза,че само ти казваш това ти,ти,ти.Много добре знае къде да удари за да заболи,много добре знае как да ме разконцентрира и да не мога да си кажа това което искам.Много добре изважда думи от контекста и си прави изводи които са в тотална грешка и въобще не си искал да кажеш това.Знае как да те очерни и да те направи по черен и от дявола.

И какво значи,че съм най голямата му грешка,че не ме търпи,че дори и да си легна или искам да опитам с друг на него му е все тая обаче пък си ляга до мен и много му харесва да сме интимни....Не го разбирам аз имам чувства към него и затова ми е приятно,той казва,че не ме обича и когато пожелае ще легне с друга и въпреки това му е приятно когато правим секс....Наистина не разбирам има ли такива хора които нямат чувства и се "жертват" да си легнат с така омразната им личност.

Много пъти е повтарял сега не сме на този етап,но когато го стигнем...(да сме семейство) Според мен това е илюзия на която явно само той си вярва...аз нямам надежда,че ще стана до толкова добра(не идеална),че да ме семейство...Няма начин да покрия неговите критерии и за това се чудя аз ли съм виновна??Това сега...с новият.

Това преди...със съпругът ми.
Моето положение не е цветущо останах на 30г и малко вдовица с две деца бяхме заедно от 14г 10м.Бях дете на 16 г той на 27 г когато заживях с него а 10г по късно се и оженихме.Бях свикнала с него и забраните му за това и онова,как се обличам къде какво да говоря.Просто ме беше възпитал по негов си начин.Той беше израсъл а и неговият модел на семейство беше патриархален.Той ръководеше активите...докато в един момент не ги направи само пасиви.Сега и аз съм наследнична на неговите пасиви които ще плащам още 8г...набутах се съвсем доброволно 1 месец преди да почине.Само ако знаех какво ме чака нямаше да има жива сила която да ми вмени,че трябва да постъпя така.Обичах го или просто така съм си мислила не знам....
 
Но в едно съм сигурна всеки прави грешки важно е да си вземеш поука и  да не ги повтаряш.А аз защо не успявам да ги прекратя и попадам на такива личности...

Да, същата работа. Първото при такива случаи е изобщо да не се занимаваш да говориш, докато не си излее логореята, може и с друго да се занимаваш. А може и да напуснеш стаята - като нямат публика, се спихват като балони. Не прави грешката да почваш спорове с него, защото, както сама каза - ще върти, ще суче, ще изкарва от контекста, докато ти си забравиш и името и накрая излезеш пак черната и кривата. Най-добрата реакция е да запазиш спокойствие, да не показваш емоции и след това да му припомниш, че не ти е родител, а партньор. Не знам за теб, но аз траях 2 години, накрая ми писна почти на всяко излизане да ми прави скандали и фасони, и да се опитва да ме моделира (не че това щеше да помогне, просто и на собствения си модел щеше да намери кусури) и го разкарах. Такива живеят за опиянението от мисълта за власт и контрол върху другия. Отнеми им го и виждаш какви са мишки, та се чудиш как си могла толкова време да не прогледнеш.

Ох това с ваденето на дума от контекста до какви филми е водело у нас, не можете да си представите. Цяла година тормоз защо на 20 декември съм му казала едикакво си... Значи щом съм казала нещо си, то сигурно съм искала да кажа едикакво си....  И от там се завихря едно въображение...
Обаче при нас спокойния ми тон и игнорирането водеше до гняв и агресия от негова страна. Просто в един момент не знаеш вече какъв да ти е подходът. Седяла съм вечер на тръни докато се прибере, защото не знам в какво състояние и настроение ще е, дали не го е ядосал някой, нещо на криво да го е погледнал или казал, щото той пред хората е такава душичка, ама като си дойде и си го изкарваше на мен естествено.
AniGaSt, в книгата за енергийните вампири е доста подробно, аз дадох само няколко реда. Има я из нета, потърси я, ако искаш.

Разбира се - опитваш да му отнемеш усещането за контрол и власт, не се страхуваш, не му обръщаш внимание - та той за това живее, как ще го изтърве без гняв и агресия. На това съм отвръщала със същото - не знам дали е било разумно, от сегашния ми поглед като че ли по-скоро да - някак съм му показвала, че няма да се примиря с това отношение. И че колкото и да агресира и да се прави на проповедник, няма да ме пречупи.