Невъзможните хора в живота ни

Именно. Животни, малки дечица, нима някой, който е внимателен с тях може да бъде лош и безчувствен човек За благотворителността също, а и нарцисите обичат да правят разни услуги, особено ако са само на думи или не им костват лични средства, и обикновено е така.

За хипохондрията съм писала, писала е и Марта Стаут – Клъстър Б са страшни хипохондрици, адски много си треперят, но не толкова от обич към себе си, те и себе си не обичат, не толкова и от страх, а от егоцентризъм. Ако в целия свят виждаш само себе си порязването с лист хартия става като глобална пандемия в емоционален план. На нормалните хора им пука и за другите и това разсейва тревогата им за самите тях, а често я и премахва, защото когато не са добре обични ни хора – деца, родители, любими, ние чак забравяме да ядем, камо ли нещо да ни боли или да се чудим сърби ли ни или ни боли това нещо.

Виждали ли сте някой да спасява хлебарка? В смисъл, до такава степен обича животните, че дори щъкаща хлебарка не може да убие? Не му го позволява любота към животните и животно не бива да се убива.
Взема я и я хвърля през прозореца "да живее" Добър човек.

Всичко е любов към животните и възпитание за децата!!! И неуважение към нейният труд и храната. Фръцва се и се сърди . Съсипана е. Неблагодарници.

Да, това е показателно. Можеш ли да се огледаш, че около теб има страдащи хора също или все си дърпаш чергата към себе си.

Много нарциси ще луднат покрай пандемията и карантината. Не можеш да ги закотвиш вкъщи, без да се побъркат.

Виждала съм такъв човек, да, един от най-лошите хора, които познавам. Види паяче и го спасява и му говори, особено ако някой няоколо в момента пищи от ужас. Ама ужасът се измества от шока от тази проява. Интересни хора са тия.

The Catcher in the Rye, разбирам, че ти се иска да страдат, но пандемията е рай за тези хора. Всички са лабилни, всички са потенциални жертви. А и с телефоните и интернет никой не е наистина затворен, особено ако е безчувствен. Та във вихъра си са, защото всички останали са емоционални на тема здраве, както и на различни други теми. В един момент нарцисистът истерично ще плаши с пандемията близките си, ще ги заклева да не излизат, а когато вече са наистина уплашени ще им казва, че са луди и пандемия няма. Да не говорим колко нови клиенти може да си налови в интернет, докато се причислява към различни групи сред познаните си, а и навсякъде това си е като рай за допълнително настройване на едни хора срещу други. Та и това не е моментът на техният упадък. Само ако наистина останат сами ще се побъркат, защото няма какво да извадят от празната си душа, за да ги стопли и за миг.

Бояна, какви прояви на нарцисистите наблюдаваш сега заради пандемията?
Заинтригува ме това, което написа.
Би ли разказала повече за тях?

Да, имаш право, всъщност. Много енергия могат да смучат в интернет покрай страховете на хората. Аз си ги представям затворени дома и чудещи се какво да правят с бездната, която се отваря пред тях и разбира се, прословутото неспазване на правилата. Сега много лесно си личи кой е нормален и кой мисли, че собственият му кеф е над правилата, щото те тия правила... Ключов момент в нарцистичната природа.

"В един момент нарцисистът истерично ще плаши с пандемията близките си, ще ги заклева да не излизат, а когато вече са наистина уплашени ще им казва, че са луди и пандемия няма."
Това ми хареса, вярно, че така правеха. Днес така, утре иначе, постоянна смяна, а накрая ти си виновен.

Както обикновено, егоцентрични. Класическия нарцис започва бясно да защитава някаква теза и хем събира последователи, хем хора, на които да може да начука канчето като ги нарича тъпи, промити мозъци и прочее. Това независимо от позицията, няма значение дали е на конспиративния или на другия полюс. Също така го прави и в семейството, и в интернет. Каква позиция ще избере зависи от това на каква вълна са били жертвите му, но важното е да ги обърка и побърка допълнително.
Интровертния нарцис тип жертва прави същото, но с уклон да буди тревога и съжаление към себе си. Ако близките му не се тревожат от пандемията ще се окопае вкъщи и ще ги кара да му носят покупки, ще им звъни да им казва каква е температурата му и прочее. Ако пък те са притеснени ще се хвърли в купона и ще настоява след това да им ходи на гости. А може да редува и двете.
Безкрайно поле за изява на всякакви манипулатори е една такава стресираща обстановка, в която всеки в някаква степен е извън строя и е хлабав.

Но не всеки, който прави описаните неща е нарцисист, разбира се. Аз разказвам за хора, които са били такива преди. Сега много хора изглеждат всякак и личното ми мнение е, че извън невъзможните хора отпреди това, е хубаво да се проявява толерантност. Както като някой умира или е починал няма правилно поведение от страна на скърбящите близки, така и сега. И пак като в такава ситуация невъзможните хора ще се възползват.

Да, сега е такова положението, че много хора са неадекватни и временно невъзможни заради пандемията плюс икономическата криза.

Сърдечно благодаря за мнението ти, успокояващо е някой да може да ти влезе в положението. Почвам терапия другата седмица, не е нормално, че го търпях това толкова време. Засега нямам патология на такива връзки, да чукам на дърво.

За раздялата си абсолютно права- безброй пъти е слагал край на връзката, събирал си е нещата, изхвърлял подаръци... Разбирам, че няма нищо общо с мен и нищо няма да променя, но все пак си остава някаква безумна ситуация, в която попаднах и с която трябваше да се справя. Не възнамерявам да се връщам при него, даже вече имам лек страх, макар че никога не ми е посягал или е проявявал агресия към друг човек. Единствено към себе си- беше си надраскал ръката с ножче въпреки, че е възрастен човек... Каза ми, че не го е правил от 19 годишен.

И да, абсолютно си права- разстройствата не са в чист вид. При него сега му сложиха и диагнозата психоза, което е въчможно и да е от друга патология.


Честно казано не познавам други бордърлайни, или поне не диагностицирани такива.
Но "моят" е изключително амбициозен що се отнася до кариерата му, работи по 12 часа на ден. Пред колегите си може да запази самообладание. Но лабилността му се проявява най-вече като става въпрос за признание от другите. Огромен проблем е, когато някой не го покани на среща, не получи одобрението от колегите си или не получи повишение или нова работа. Друг период със самоубийствени мисли беше като кандидатства за по-висока позиция и няколко седмици не му пращаха договор за нея. Това беше едва ли не въпрос на живот и смърт. Накрая почна, където искаше, но  се отказа след няколко месеца, защото колегите му го "игнорирали" и искали да го изиграят, да не му дават отговорност. Та се върна на старата позиция.

Както сте го обсъдили вече - абсурдното е, че е хипохондрик, въпреки суицидните мисли.

Ми че то и нарцис пак ще търси одобрение от колеги и приятели. И пак ще е драма, ако не получи положителна валидация.
Малко ми се размиват, честно казано.

Това с връщане и изхвърляне на подаръци ми е много инфантилно. На ти куклите, дай си ми парцалите. Никога не съм връщала подарък, нито съм желала да ми се връща.

То за бордерлайнера, по-добро описания от инфантилен едва ли бих намерила. Имах чувството, че общувам с малко дете в тялото на голям мъж.

Да ми ги беше връщал- добре. Той направо изхвърли някой мои неща и подаръци, като решеше че съм крива. Другата драма беше с ключовете от апартамента му- ето ти ги, при каране - искам си ги. А най-смешното е, че се оплакваше, че не го интегрирам в живота си- как може да интегрираш човек, който на няколко седмици си приключва връзката поради взевъзможни причини.

А за конкретните разлики с нарцис не знам. Със сигурност има и нарцистични черти, но при него преобладават бордърлайнърските като импулсивност, смяна на настоения, днес един ми е приятел, утре друг  и тн.
Безкрайната ревност и същевремено склоност към изневери (дори и само на думи) мисля, че и за двете разстойства са типични.

Ужас, като ги пиша тези неща, не мога да повярвам, че съм го търпяла. Имаше някаква необяснима сила, която ме теглеше към него и ме караше да прощавам...

То тъпото е, че тази необяснима сила обикновено идва от жертвата, която просто вярва в доброто, любовта, в това, че всичко е възможно, че човек има потенциал и има нужда от помощ. На това паразитират, все едно каква им е диагнозата. Тук сме се разбрали, че не сме симпозиум на психиатрите и си помагаме, кгато някой просто е невъзможен.

Та и на двете ви, кураж и само напред. Мразя клишетата тип, което не ме убива ме прави по-силен, но все пак това си е опит. С него напред може да е по-лесно, защото всички хора, които не са невъзможни са далеч по-лесни, не в лошия смисъл, но поне с тях човек може някак да се разбере. Дори на раздяла.

Не забравяйте прикритите нарцисисти, за които пандемията е рай, точно защото са интроверти и могат да прикрията тази си черта зад пандемията. Аз още не мога да повярвам, как може да има човек, който само АЗ-ът да е важен! Най-добрия, нах-великия, най-знаещия, най-можещия.....най....най..... За съжаление в обществото много малко се говори за емиционалното насилие, много малко се набляга за развитието на емоционалните компетентности и за повечето хора, проявата на емпатия е проява на слабост. Онзи ден бях свидетел точно в този форум, колко хейт, но не просто хейт, а думи, които би трябвало да са срам. Имам впредвид форума този, но в друга тема За съжаление хората се превръщаме в зверове, връщаме се в пра историческата ера, за да се избиваме за да оцелеем! Малко вече философски го ударих 😂😂😂 Бъдете здрави и се пазете от токсичните хора! Поздрави!

Анонимната, каква зодия беше този човек?

Слънце водолей, луна рак и асцедент лъв Астрологически бяхме екстра, на практика пречки... Има ли някакви типични черти там?



Бoяна, благодаря много за подкрепата! Трудно е в "реалния" живот да намериш някой, който да разбира през какво преминаваш, а не само да казва да го забравиш. Да не говорим, че пред общи приятели и познати не върви да разикваш такива поробности. И да, всички що годе "нормални" хора ти изглеждат лесни след това.


Да, определено! Разстройствата и психологичните проблеми са често срещани, когато човек знае за тяхното съществуване. Психичните болести се стигматизират, което е причина и много хора да не потърсят професионална помощ, а това е разковничето на проблема.... Честно казано моята емпатия ми навреди в тази връзка, защото станах "спасител" и търсех обяснения, там където такива няма и не може да има.