Невъзможните хора в живота ни

Съгласна съм. Траех почти 2 години на такива хора на работното място и след като ме махнаха поради причина вземане на отпуска за погребението на баща ми, така ми олекна както като се разделих с БНД. Работа има много, ще намериш твоето място. Дори не в важно дали е престижна или не, най-важното е да си спокойна, защото  нервите никой не ти ги плаща.

Подкрепям мнението по-горе за създаване на граница за лично и професионално.
Когато работех в компании тип корпорации, абсолютно винаги знаех, че каквото и да ме дразни, да се опитва да ми влияе от средата там, аз съм там да дам едни професионални качества, за да получа едни пари. Никога не приемах лично нещата, не показвах и разкривах твърде лични неща и отношение – нито от личността си като поведение, нито от личния си живот. Това за много хора отстрани, особено за българския клю клю, бързо скъсяване на дистанция маниер, е доста как се казва "нефрендли", неекипно вероятно. Но това не ме интересува – имам си личен живот и приятели извън офиса. Ако сметна, че някой ми допада като човек от колегите, допускам до себе си. Иначе добро възпитание, усмивка, общи приказки. И чао. Те сами стоят настрани.
//
Кеч, моето мнение – твърде лично приемаш нещата и допускаш хора и поведенията им до себе си. Слагаш граница – дали ще е чрез няколко резки изръбващи изречения и игнор. Дали ще е само игнор и мълчание, общуване само и единствено по работа, дали ще е лицемерно с хилене в лицето и пак игнор. Избираш за себе си удобния начин за дистанция.
Ако чак толкова не успееш да се дистанцираш от работната атмосфера и въпросното лице, търсиш ново място. Но се опасявам, че и там ще имаш същите проблеми. Трябва да се научиш да не приемаш нещата лично. Особено в професионална среда.

Съгласна съм с всичко освен с приемането лично. То е лично, насочен към мен, защото в момента си ме е нацелила и се опитва да дръпне всички, с които се разбирам, включително колегата, който я надушва. С него пък флиртува, за да ме дразни. В случая съм сигурна, че е невъзможна, не просто простачка, има и подобаваща семейна история.

А другото за съжаление е част от играта. Ако винаги отсъстваш от събития, ако не се включваш в колективни дейности или никога нищо не споделяш, нямаш шанс за издигане. Иначе, аз не споделям баш лични неща, не съм ги запознала с половинката, както те са направили, не коментирам планове за имоти, деца и т.н. Болести също.

Ще си намирам постоянно работа, като се опитва да ме всмуче в разговорите и няма да ѝ отговарям по whatsapp на препоръките за [всичко]. И ще се правя на неразбрала, както Невена е предложила.
Нея я напира да клъцне и да се заяде, така че ако получи игнор от мен и от въпросния колега, ще се изпокара с шефа.

Нацелила те е лично, защото импонирш на емоциите ѝ, участваш в играта. За тези хора това е игра, предизвикателство. И колкото повече им импонираш и дриблираш в играта, толкова повече те се нахъсват да си играят с теб.
Ти ѝ даваш храна за играта. Защото вижда, че ти действа емоционално и реагираш.
В теб е топката и накъде да я хвърлиш. Или просто да я спукаш. И всичко да приключи.
//
Казвам го като личен участник в подобни отношения. Такива и по-гадни ситуации създаваше и моя невъзможен, а той ми беше и любим за известно време. Смятай. Беше писал на всякакви познати/непознати женоря и мъжоря из нет-а – тя не знае с кого се захваща да играе играта (а аз тогава още не подозирах, че участвам в неискрена и манипулативна игра дори, просто той ме приемаше като враг/предизвикателство).
Как разбрах? Стана ми подозрително това твърде сервилно, подмазваческо поведение спрямо мен, безкрайна любов, женитби,, нам кво. И, да, потвърди ми се интуицията – твърде добре не е на добре, а направо психарско. Пред мен припадаше от мазнене, зад гърба ми паралелна реалност и образ градеше за мен. Бях в шок, в началото се съпротивлявах, обяснявах човешки, разговаряхме, после се мина на скандали и нетърпимост. Докато не пуснах просто кепенците и се дистанцирах. Постепенно. Стана бавно и мъчително. Той беше крайно настойчив, манипулативен, нахален. Но стана. Измори се.

При подобен тип хора единствено да им отрежеш реакцията към техните игрички е за мен рецептата. Ако има някой друг рецепта, нека я сподели.

Няма друга рецепта. Просто не им връщаш топката.
Аз съм се скрила тотално от бившия и сега рови да ме открие.

Ако човек по рождение не е гьон - не вярвам, че може кой знае колко успешно да сложи маска на пълен непукист, да бетонира границите, да игнорва и никога никой невъзможен да не го закача и цялата лееща се гняс да го заобикаля. И изведнъж ще потече едно спокойствие. Човек колкото и да си мисли, че е направил магическа защита - негативните емоции се трупат като бекграунд. А той се залъгва, че всичко е точно. Докато не напусне/го уволнят и изведнъж рязко усети, че му е олекнало. Или го треснат болестите Или докато осъзнае, че е станал мега раздразнителен, натоварващ, недоволен и е спрял да се радва на живота, защото е зает да оцелява 8ч дневно.

За мен понякога напускането на работа е най-добрият избор. Особено, ако вече си се разкрил като слабо звено.

Ами в предния обект бяхме 3 емпатки 😁, една темерутеста и въпросната шефка с леки невъзможни отклонения. И трите я усещахме много ясно. Добре, че се въртим на смени, та примерно, всяка от нас я засичаше 2 на 2.
И пак го имах това усещане за черна дупка, която ми изпива енергията.
Сега определено усещам облекчение.

Аз пък съм открила, че такива заядливи, все некви злобни коментари дето правят/за мен са си булита в чист вид/ единствената оправив е да си им отговаряш подобаващо, да си ги затапиш с усмивка, да ги иронизираш във всеки удобен случай и пр. Така разбират, че щом се заядат, ще бъдат посечени вербалнл още по-лошо и спират. Ако пък си мълчиш, си мислят, че си слабохарактерен и никога няма да спрат. Напротив, трябва да станеш тяхното були и само тогава спират.

Мая, опасявам се, че не разбираш за какви хора говорим.
Не става въпрос да резнеш някого и той да свие перките. Тук обсъждаме, поне аз, клинични случаи.
Когато приложиш тези прийоми на невъзможен, той веднага влиза ентусиазиран в атака – ето, виждаш ли, че си лош човек и ме мачкаш, как може да реагираш така, аз толкова те харесвам/уважавам, ти ме тормозиш, не очаквах това от теб и така нататък, безкраен е списъка с емоционални насилия на невъзможния.

Да, ясно ми е.
Имам такава и съм имала такива колежки. Пък и години живях с такъв. Ясни са ми.
За колежки/колеги работи 100%. Като видят, че си по-силен и после започват да се мазнят.
Пък на това, което ти казваш, аз отговарям така "каквото повикало, такова се обадило. Ако се уважаме взаимно, няма да е така. Другия път си помисли повече преди да ми говориш така и всичко ще е наред." И излизам от стаята. Аз не им говорв злобно, просто си казвам нещата с ирония и усмивка. И спират след известно време.

Хаха, браво. Значи не си срещала истински невъзможен. И слава, Богу. Мнем, не работи това при тях. За съжаление.

Точно.
Мазнят се, но ти го връщат зад гърба. Ако я резнеш по- сериозно, много обича да казва загрижено на шефа, че агресираш и имаш нужда от терапия.

А и в моя случай пред шефа е мяяяяу мяяяяу, даже ласкае и се застъпва за мен в ситуации, които тя е генерирала да съм лошата.... Освен да се лепна за него.

Знам, че ще ви прозвучи смешно или преувеличено някаква си заядлива колежка, но както казах и преди, познавайки я плюс семейната история и други подробности имам склонността да смятам, че е функционираща социопатна.

Вярно е, обаче не всеки го може. На много хора ни идват наум остроумни отговори чак ден или часове, след като въпросните са ни хвърлили по някой злобен коментар. Трудно е за млад човек без опит с подобни, особено ако в семейството са го възпитавали да бъде вежлив и даже смирен, да прави на мравката път. Сега посичам вербално, но преди 35г не можех. С времето всеки се научава да се измъква някак си, но всеки трябва да намери своя начин. Не бива да ползваме методи, които ни тревожат, объркват или са в разрез с нашия морал и разбирания.

The Catcher ако го можеше, да го е приложила 100 пъти.

О, аз съм с цветущ речник, нямам проблем с остроумни и иронични отговори, но те пак са реакция в същността си.

При мен, когато питам – и защо го правиш, защо говориш такива глупости за мен зад гърба ми, защо е нужна тази валидация и гняс пред чужди хора? Отговорите – не е вярно, веднъж преди половин година го направих, вече не го правя (а аз му четях чатовете и виждах, че го прави 24/7), аз само те защитавам (забележете думата защитавам и контекста) пред другите. И от какво ме защитаваш питам? Не знаех, че имам нужда от защита. А то било, защото въпреки че съм била ужасна, той ме обичал и толерирал, видите ли. Той. Пълна лудница. Да, социопати са подобни хора. Градят паралелни реалности, които да обслужват обсесиите и лудостите им. И в един момент се улавяш как се опитваш да догонваш мнението за себе си, а-ха да забравиш кой си, какво си, как те приемат приятелите ти, близките, поради туй щото невъзможния се опитва да те изкара чудовището, което ти досега не си и подозирал, че си.