Невъзможните хора в живота ни

  • 527 503
  • 8 995
# 8 160
Също така, никога не се лъжи на "нещо да ти помогна за детето". За съжаление, аз още се ловят на тази кука и схемата винаги е една и съща - той ме пита с какво да помогне, аз казвам нещо конкретно и отсреща получавам само подигравки и обиди.
Все забравям, че е чудовище, а не родител.
Виж целия пост
# 8 161
Също така, никога не се лъжи на "нещо да ти помогна за детето". За съжаление, аз още се ловят на тази кука и схемата винаги е една и съща - той ме пита с какво да помогне, аз казвам нещо конкретно и отсреща получавам само подигравки и обиди.
Все забравям, че е чудовище, а не родител.
Много добър коментар, дано повече хора го видят. Полезен ход няма. Независимо дали отговориш, търсиш или приемеш помощ. Каквото и да направиш и/или отговориш, кофите с годости за изсипване срещу теб винаги са готови. Отново, въпреки че за не знам кой път е споменавано в темата,  липсата на комуникация или минималната такава е единственото решение.
Виж целия пост
# 8 162
Да си вторият родител, когато първия е невъзможен, е просто кошмар. Истински кошмар. Защото тези хора търсят внимание и са готови на всичко, за да го получат, а с детето като заложник, това е ада. Трябва да се напише многотомно издание със съвети какво да се прави в подобни случаи, защото това е игра, в която нормалния родител винаги е виновен и детето винаги страда.
Виж целия пост
# 8 163
Бояна, има ли полезен ход, когато детето е вече голямо / пълнолетно, но другия родител реално продължава да му въздейства и да го контролира?
Виж целия пост
# 8 164
Много е сложно, но вече го приемам така, както е. Синът ми е абсолютно "без контакт", той така си е решил и това е.
Живеем си двамата на спокойствие.
Дъщеря ми живее при него, мега нервна е, но това пак е нейно решение - тя вече е на 20.

Той продължава да пише луди имейли по една машинописна страница всеки уикенд, вече 2 години. Съвсем нормално като за него, предполагам.

Все още се надявам да си оправят отношенията със сина ни, но това си е тяхна работа, аз няма да се меся. Някой ден, след години, може би...
Виж целия пост
# 8 165
Бояна, има ли полезен ход, когато детето е вече голямо / пълнолетно, но другия родител реално продължава да му въздейства и да го контролира?
Зависи точно колко му въздейства. Виждала съм поне няколко типа деца и то почти винаги са с разведени родители. По-голям проблем е, когато майката е такава и децата са момчета. Това ми изглежда най-неспасяемо. Или момчето става като нея, или е в тотално подчинение завинаги. 50-60 години, докато мама е жива, а то после все тая. При момичетата е по-различно и има повече шанс да прекъснат контакт или да се справят, дори да е майката. При момчетата ако е бащата и майката е на ниво, а не е кукуруку в друга посока също.

Това, което остава е, че това е родител. Детето, дори голямо, го обича. И му се връзва. Спасението идва с нула контакт и яко терапия.
Виж целия пост
# 8 166
Rockstar, ще пише, докато си мисли, че ги четеш. Ти четеш ли ги? Не ги ли зитриваш директно?
Виж целия пост
# 8 167
Рокстар, допреди два месеца и момчето живееше с баща си, все пак. Не знам на колко е станал синът ти, но ако ще спре да контактува с баща си и то трайно, това няма да бъде преди да стане голям човек и не му припявай, защото скоро ще спре да му се сърди и ти ще излезеш виновна. Лично мнение.
Виж целия пост
# 8 168
Бояна, бъркаш се. От средата на юни е само с мен. 8 месеца. Документирано е.
Нищо не му говоря вече. Съвсем сериозно.

Не ги трия, съхранявам в отделна папка. В някои от тях съм предложила начин да се виждат с детето, той е отказал. Има други - той сам предлага пари, после сам отказва. Тече дело за издръжка и попечителство, така че пазя доказателства.
Виж целия пост
# 8 169
Бояна, бъркаш се. От средата на юни е само с мен. 8 месеца. Документирано е.
Нищо не му говоря вече. Съвсем сериозно.

Ти си знаеш. Бащата е част от детето, особено ако е момче, това е много сериозен нож с две остриета, защото нито трябва да отхвърли своята мъжественост, нито да подражава на баща си, нито да го мрази, нито да му се връзва, та не е лесно. Но това са си негови изводи, правилото е никога на човек да не се говори лошо за родител. Това е проблем за децата на невъзможни, но те си намират терапевти, другите хора продължават да не могат да им говорят лошо, защото иначе детето минава в защита на родителя и се обърква и закопава все повече.
Виж целия пост
# 8 170
Голямата е така. Тя самата заговаря за него, защитава го. "Ама аз трябваше да изчистя, той затова ми се кара." Аз я виждам как се разкъсва между това дали той е добър или лош, сърцето ми се къса, обаче аз вече нищо не мога да направя. Тя е много упорита, знае си нейното, надявам се някой ден да стигне до някакво решение....
Виж целия пост
# 8 171
Защо изобщо детето да мисли какъв е баща й? Тя трябва да мисли за себе си.
Виж целия пост
# 8 172
Голямата е така. Тя самата заговаря за него, защитава го. "Ама аз трябваше да изчистя, той затова ми се кара." Аз я виждам как се разкъсва между това дали той е добър или лош, сърцето ми се къса, обаче аз вече нищо не мога да направя. Тя е много упорита, знае си нейното, надявам се някой ден да стигне до някакво решение....
Казвали сме, че твоят бивш е болен, не е невъзможен по критериите на темата, но и да беше, децата си го обичат, той им е баща. Ти си знаеш, но по-добре и за сина ти ще е да не поощряваш липсата на контакт с баща му. Намери хубави неща в тоя човек и ги изтъква, детето трябва да знае, че баща му не е кретен. Нито едно дете не може да преживее лесно другото. Не да лъжеш, женила си се за този човек, ще намериш хубави неща за него, които да са верни. Не смея да съветвам за психолог, че са пълна скръб, иначе щеше да е добре някой семеен терапевт да ти помага.
Виж целия пост
# 8 173
Ако хубавото у един човек някога е било 80% и вече е  само 10% - дали е добре да насочваш детето да се хване като удавник за сламка точно за тия 10% и да си затваря очите или да не иска да повярва, че останалите 90% са тотал щета?! Или да вижда как единият родител се държи гадно с другия, а другият въпреки това говори само хубави неща, за да не настройва детето. Има риск много да се изкривят възприятията.
Виж целия пост
# 8 174
Е толкова силна не съм. Сори, обаче рядко ми се обръща езика да кажа нещо добро. По-добре нищо.
Не знам какво точно е станало докато синът ми е живял там, но детето има някакъв страх от този човек. От там идва и огромна съпротива да се види с него. Опитах един път да разровя темата, не успях. Повече не съм опитвала.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия