Така си е. Аз не се ядосвам даже. Просто го наблюдавам от далече. Дъщерята вече го разбра какъв е и тя се отдалечи. Синът обаче, все още е привързан към него и прекарва лятото при него.
Виж целия пост
Невъзможните хора в живота ни
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2026, 12:35 ч.
# 8 655
22 септ. 2026, 21:48 ч.
# 8 656
22 септ. 2026, 21:51 ч.
Зло, не можеш напълно да предпазиш децата си от всичко. Вкл. от роднините им и техните си общувания и чудесии. Добре е да се знае и това да не си приписваме всесилие, каквото нямаме. Правим каквото можем. Не е необходимо да общуваме с другите хора, ако не искаме обаче.
Виж целия пост
# 8 657
22 септ. 2026, 22:12 ч.
Към Анотимната:
Не звучеш каго невъзможен човек в смисъла на темата.
Като някой, наблюдавал случки с хора, преминали през такова лечение, доста ви се отразява. Често самата химия влияе на мозъка, за мен те не са същите. Помисли за психотерапевт и психиатър.
По отношение на другата дискусия, оформила се:
Ще пиша от позицията на детето, защото на това бях свидетел.
Ох, какво да кажа, добре че можех да мисля. То бяха филми, подмятания от роднините по адрес и на единия и на другия. И най-грозното винаги ми беше да седнат на масата да се хранят и обичат. Отвратително лицемерие, когато кажеш на единия или другия такова "нямало такова нещо".
Добре, че се изолирах. А родител с глава на раменете си просто трябва някак да обясни на детето си тия неща. На мен нямаше кой, защото и моите бяха в кюпа и хич не се усещат. И до ден днешен аз съм лудата, но за мен това не е семейство.
Виж целия пост
Не звучеш каго невъзможен човек в смисъла на темата.
Като някой, наблюдавал случки с хора, преминали през такова лечение, доста ви се отразява. Често самата химия влияе на мозъка, за мен те не са същите. Помисли за психотерапевт и психиатър.
По отношение на другата дискусия, оформила се:
Ще пиша от позицията на детето, защото на това бях свидетел.
Ох, какво да кажа, добре че можех да мисля. То бяха филми, подмятания от роднините по адрес и на единия и на другия. И най-грозното винаги ми беше да седнат на масата да се хранят и обичат. Отвратително лицемерие, когато кажеш на единия или другия такова "нямало такова нещо".
Добре, че се изолирах. А родител с глава на раменете си просто трябва някак да обясни на детето си тия неща. На мен нямаше кой, защото и моите бяха в кюпа и хич не се усещат. И до ден днешен аз съм лудата, но за мен това не е семейство.
# 8 658
23 септ. 2026, 07:24 ч.
Виждам и аз новата посока в темата. Мислила съм го много в началото как точно ще отиграя ситуациите именно около децата. Мантрата "дръж врага близко" я бях възприела в началото. И аз основно имейли, доклади и отчети за децата. Взеха да се появяват и нови жени в схемата, които да се опитват да го играят и те някак. А една, а друга, всяка ровейки в моя живот и месейки се в този на децата Ми. Децата Ми, с главна буква, не случайно, защото зор да не губят контакт с бащата, но зорът беше повече мой напън. Стигнаха до два пъти годишен контакт по празниците, за по 20 минути. Те не знаят къде живее. Станаха и пълнолетни. И аха да си отдъхна, както някой каза-бях забравила, че този човек съществува (защото междувременно аз блокирах всичко и нулева комуникация в един момент), се появява на бял кон отново, с поредната жена, която да дава наклон на децата ми, да навлизат нахално с кални обувки в миналото ми, ровейки се в неща, в които е нездрав интерес да се ровиш. Защо го пиша всичкото това, то дребна драма реално уж. Защото още навремето някъде, дали не и тук, бях писала, че когато има деца в схемата, връзката никога не можеш да я прекъснеш за тях. И понеже ти на свой ред си свързана с тези деца, майка си и им желаеш най-доброто, всяка такава намеса, която им мъти водите, мъти и твоята глава. Не знам дали успях да го обясня разбираемо.
Виж целия пост
# 8 659
23 септ. 2026, 07:30 ч.
Хубаво е да дадем правото на децата сами да изградят връзката с баща си, и на него също сам да я поддържа. Това са си техни отношение, налични или липсващи, добри или не, но са техни. Ние там нямаме контрол. /Разбира се изключвам случаи с насилие върху децата /
Виж целия пост
# 8 660
23 септ. 2026, 07:50 ч.
Това е ясно. Да кажем, че сме им дали. Друго имах предвид. Децата са нишката, която няма как да скъсаш във връзката с невъзможния. Пример-дали сме им правото, имат някакви отношения, криви-прави-техни си. И когато страдат от тях, а ти си страничен наблюдател, или пък те въвличат директно (тук давам като пример как всяка следваща негова жена рови в живота ми), това е отново вкарване в миналото, в усещането за безизходица и обречена свързаност. Казано простичко-ти не се интересуваш, триеш, прекъсваш, блокираш, но на определен интервал от време се появява с някоя тъпотия чрез други хора, обикновено децата.
ПП. Психическото насилие е насилие и се практикува без доказателства, бих казала, вихри се безнаказано. То влиза много подмолно, носи последствия, огромни бих казала, носи достатъчно травми, често неосъзнати, защото не е шамар да ти кънти главата от удара и да те заболи, а е потъпкване на душата, което е трудно откриваемо дори от потърпевшия.
Виж целия пост
ПП. Психическото насилие е насилие и се практикува без доказателства, бих казала, вихри се безнаказано. То влиза много подмолно, носи последствия, огромни бих казала, носи достатъчно травми, често неосъзнати, защото не е шамар да ти кънти главата от удара и да те заболи, а е потъпкване на душата, което е трудно откриваемо дори от потърпевшия.
# 8 661
23 септ. 2026, 08:33 ч.
фаастък, по никакъв начин не си представям, че някаква си жена ще рови в моя живот, ако аз не го допусна. Пък при пълнолетни деца лично аз се чувствам шапка на тояга и хич не се кахъря за нищо. Те да си общуват с баща си, с жена му и т.н. на воля, тяхно решение и живот е. Мен какво ме бърка? В този смисъл изобщо не те разбирам. На мен ми е прекъсната връзката с бащата още при развода ни. Какво да я крепим излишно, хеле пък при големи деца. Те са си отделни хора, а не някаква нишка между мен и баща им. Да, родители сме им, но се е паднало да не сме задружен екип - това е положението. Те децата вече им е време да мислят за собствени малчугани, а не с нашите минали истории да се разправят, нали 
Виж целия пост
# 8 662
23 септ. 2026, 08:48 ч.
Фаастък, съчувствам.
При мен няма проблем с жените. Освен че той държи да се похвали. Даже снимки праща.
Имаше една, доста свястна, разбираха се с дъщерята, но след 2-3 боя и на нея й дойде акъла и се махна.
Виж целия пост
При мен няма проблем с жените. Освен че той държи да се похвали. Даже снимки праща.
Имаше една, доста свястна, разбираха се с дъщерята, но след 2-3 боя и на нея й дойде акъла и се махна.
# 8 663
23 септ. 2026, 09:29 ч.
Така е, познаването и спазването на правата а другите е изключително достижение на развитите общества.
Сега при Тръмп и в Америка нещата са доста по-различни, но ние сме на малко след-османско равнище в това направление. При нас е обратното - ние функционираме на база зависимости и йерархия, в нещо като феодална система.
Виж целия пост
Старата максима: " Ще съществуват Измамници, докато има Наивници" може да се приложи и тук. "Ще има Невъзможни докато има Жертви". Е, знам че не е толкоз просто.. Но все пак. Пътя е да се работи в посока никой да не изпада в ролята на Жертва или Измамен, това в идеалният случай. В САЩ преди години бяхме на гости в семейство, ама това преди доста години говоря над 20 години .... детето им да е било около 9-10 годишно, помня бащата обясни на дълго и широко как в училище ги учат че имат права и какви точно права и кое точно в семейната среда е Ок и кое не е Ок и че в много крайни ситуации могат да съдят родителите си. Тогава бях шокирана... сега не знам дали още е така там, и как се е развило това нещо.. но опрелено трябва от ранна възраст да се изясни всичко това на децата и да е част от обучението, що не , без крайности де...
Сега при Тръмп и в Америка нещата са доста по-различни, но ние сме на малко след-османско равнище в това направление. При нас е обратното - ние функционираме на база зависимости и йерархия, в нещо като феодална система.
# 8 664
23 септ. 2026, 10:25 ч.
И при нас новата жена доста простотия сътвори. Като си помисля как само я съжалявах... Изсъхнала е, с хлътнали очи, почти няма коса вече, аз знам за два пъти лежане в болница с мини инфаркти (поне така беше представяно на дъщеря ми). Съжалявах я, но тя се оказа по-луда и от него. Аз съм го блокирала. Първо него още при първите сигнали, че той ще прави напук на мен, на съдебното решение и на детето си. Цялата и рода съм блокирала освен майка му, защото тя комуникира с дъщеря ми редовно. От настояване аз да не знам нищо за него месеци и години по-късно разбирам какво да правили и говорили на дъщеря ми. Подозирах, всеки път като се върне, като гръцка вратите вкъщи, че нещо се е случило, питах по веднъж, а тя мълчеше. Дори в училището и е ходила втората му жена и и е говорила глупости. Последните и изцепки са да направи драма защо аз съм родила, а тя не е знаела, че съм бременна. Да говори на дъщеря ми и на всеки който познава, че бебето ми е от бившия. Всички били крили от нея моята бременност, а те не са знаели. Това доста се отрази на голямата ми дъщеря.
Виж целия пост
# 8 665
23 септ. 2026, 10:26 ч.
Не си разбрала.
Аз също не си представям някой да се рови в живота ми, но релаността ми даде нагледен пример и се случва и без мое разрешение, представа и въображение
Когато децата ти, макар и пълнолетни са кахърни от контакта, това неминуемо тегне и над моята душа по една много проста причина-те са нещастни-->аз няма как да съм щастлива от това. Бърка ме само и единствено това. Резултатът.
Не крепя връзки по никакъв начин, това от къде го измисли, прекършени са отдавна.
Моите деца все още не мислят за свои деца и на преден план им е намесата в живота им към днешна дата, не са се ангажирали с наши минали истории, а с техни настоящи.
Виж целия пост
фаастък, по никакъв начин не си представям, че някаква си жена ще рови в моя живот, ако аз не го допусна. Пък при пълнолетни деца лично аз се чувствам шапка на тояга и хич не се кахъря за нищо. Те да си общуват с баща си, с жена му и т.н. на воля, тяхно решение и живот е. Мен какво ме бърка? В този смисъл изобщо не те разбирам. На мен ми е прекъсната връзката с бащата още при развода ни. Какво да я крепим излишно, хеле пък при големи деца. Те са си отделни хора, а не някаква нишка между мен и баща им. Да, родители сме им, но се е паднало да не сме задружен екип - това е положението. Те децата вече им е време да мислят за собствени малчугани, а не с нашите минали истории да се разправят, нали
Не си разбрала.
Аз също не си представям някой да се рови в живота ми, но релаността ми даде нагледен пример и се случва и без мое разрешение, представа и въображение
Когато децата ти, макар и пълнолетни са кахърни от контакта, това неминуемо тегне и над моята душа по една много проста причина-те са нещастни-->аз няма как да съм щастлива от това. Бърка ме само и единствено това. Резултатът.
Не крепя връзки по никакъв начин, това от къде го измисли, прекършени са отдавна.
Моите деца все още не мислят за свои деца и на преден план им е намесата в живота им към днешна дата, не са се ангажирали с наши минали истории, а с техни настоящи.
# 8 666
23 септ. 2026, 10:44 ч.
Ако големите ми деца са кахърни от някакъв контакт, бих ги постъветвала да го прекратят. А ако не го прекратяват, да не ме занимават с него. В случай, че им тежи, редно е да намерят начин да се откопчат / дистанцират / спасят. Не виждам защо да тежи и на мен.
Това го говоря малко наизсут, не съм го разигравала, защото каквото има, сме си го изговорили с децата отдавна. Пак казвам, не могат да ти бръкнат в душата, ако не дадеш. Да, могат да бръкнат в душата на детето ти, но щом вече е пълнолетно, то осъзнава ситуацията и ще действа съобразно характера и настроението си. Не си длъжна ти да спасяваш положение.
Виж целия пост
Това го говоря малко наизсут, не съм го разигравала, защото каквото има, сме си го изговорили с децата отдавна. Пак казвам, не могат да ти бръкнат в душата, ако не дадеш. Да, могат да бръкнат в душата на детето ти, но щом вече е пълнолетно, то осъзнава ситуацията и ще действа съобразно характера и настроението си. Не си длъжна ти да спасяваш положение.
# 8 667
23 септ. 2026, 11:00 ч.
Е, точно наизуст. Реалността не е толкова черно-бяла и еднопосочна. Да отсвиря децата си на етап-начало в житейския им път в стил-не ме занимавайте, не е адекватно според моите разбирания. Дори да го правя някога с образователна/възпитателна/изграждаща опити цел, не ме освобождава от мисли и притеснения. Въобще не говорим за спасяване на положението, сякаш въобще не умея да се изразя така, че да бъда разбрана. Аз категорично не спасявам. Оставила съм ги сами да взимат решения доста отдавна. Те също не идват "да ме занимават", не е това точното определение. Но се чуваме, виждаме и о, какво чудо-говорим си. Споделят. Не търсят решение, аз да ги спасявам, или както там се възприема, споделят притеснения, споделят чувства. Хора са, не са роботи. Това не изтрива като с гумичка душевността им (ок, нека го наречем и характер), белязаното през годините, натрупаното усещане при контактите и т.н. и т.н. Няма такова нещо като-не позволяваш да ти бръкнат в душата. Това е утопия, все някой някога ти бръква, нищо, че се правиш, че не ти.
Виж целия пост
# 8 668
23 септ. 2026, 11:08 ч.
Това, че си общуваш с децата са си вашите отношения. Техните с други хора са друго. Там ти не можеш да огрееш, колкото и да сте близки и да разговаряте постоянно. Аз това го знам поне от 10 години и не се напъвам напразно.
Виж целия пост
# 8 669
23 септ. 2026, 11:16 ч.
Пак не ме разбираш, последен опит, за да не спамим.
Наясно съм, че чуждите взаимоотношения аз не мога да диктувам. Затова са си техни, потретвам се-криви-прави-техни са си. Аз там пръст отдавна нямам. Аналогично е с колеги, техни приятели, и всякакви други по ранг роднини.
Разговорите ни не са, за да огрявам, или давам наклон, да решавам техни действия какви да са. Разговорите ни са общовалидни за абсолютно всички хора тук, дори и в темата-просто разговори (няма да си мълчим като се видим, я). И понякога в тези разговори, защото те са на всякаква тематика, не сме фиксирани в техния баща конкретно, се прокрадва и това, и нещо споделено по тази линия, а е споделено, защото ги е провокирало нещо. Това го дадох като пример как на книга всички знаем как да блокираме, скъсаме, не контактуваме (и го прилагаме съвсем по план), но децата са нишката, която няма как да скъсаш и негативното от време на време се обажда. И това няма нищо общо с някакви спасявания на положения или диктуване как да си комуникират.
Виж целия пост
Наясно съм, че чуждите взаимоотношения аз не мога да диктувам. Затова са си техни, потретвам се-криви-прави-техни са си. Аз там пръст отдавна нямам. Аналогично е с колеги, техни приятели, и всякакви други по ранг роднини.
Разговорите ни не са, за да огрявам, или давам наклон, да решавам техни действия какви да са. Разговорите ни са общовалидни за абсолютно всички хора тук, дори и в темата-просто разговори (няма да си мълчим като се видим, я). И понякога в тези разговори, защото те са на всякаква тематика, не сме фиксирани в техния баща конкретно, се прокрадва и това, и нещо споделено по тази линия, а е споделено, защото ги е провокирало нещо. Това го дадох като пример как на книга всички знаем как да блокираме, скъсаме, не контактуваме (и го прилагаме съвсем по план), но децата са нишката, която няма как да скъсаш и негативното от време на време се обажда. И това няма нищо общо с някакви спасявания на положения или диктуване как да си комуникират.
Препоръчани теми