Невъзможните хора в живота ни

Не е точно както ти си го представяш. Не е, че животът им се е скапал, техния живот никога не се скапва, защото са винаги уин-уин. Просто скучаят и звънят на старото Барби. Това е основното при тези хора, скуката. Те са без душа, не са емоционално свързани с нищо и скуката там е голям бич без да преувеличавам. Нито ги кефи да те боли, просто не им пука и причиняват болка с това, което са, но от скука. Те нямат централна цел като цяло освен да не скучаят. Даже в диагностичната рамка имат неспособност да поддържат цялостен житейски план.
И там печели и губи изобщо не може да се мери по мерните единици на нормалния човек. Да, печели пари е важно, доколкото носи комфорт, но и липсата на пари може да носи. С риск да ви скандализирам, но един дядо Добри ако го помните е много по-сериозен кандидат за невъзможен от Илън Мъск.

Та скуката, която често представят за депресия, и нуждата да ги съжали човек, са им основни човешки диагностични критерии извън МКБ10 описанията. Лично аз видя ли човек, който зорлем буди съжаление и не изпитва срам съм много, много подозрителна към него. И също за мотивите за действията на невъзможни, най-често са съвършено прозаични и напълно неразбираеми за нормален човек, който от скука ще гледа филм, но ние като гледаме филм се свързваме с вътрешния си емоционален свят, ще плачем, заради своя си болка, която избива от болката на героя, ще се радваме, ще преживяваме. Те нямат това. В тях има празнота. Всеки ден света започва от начало и няма значение кой е наоколо, те нямат връзка с никого. Да, може да имат своите играчки, новото Барби, старото Барби, но чувства към тях нямат. Едно дете ще страда по играчката си много дълго, защото ще е емоционално свързано с нея, а такъв човек ще изгуби детето си и все едно никога не е имал дете.

На мен един нарцисист ми писа да ми се изфука, че си намерил приятелка

Хрумна ми идиотска теория. Тази скука съществува и при емпатите /демек характерните жертви/. Дори при мен се появява, но на периоди.  Онова, детското "обърнете ми вниманиееее". И ето къде става кликът.

Не мисля, това са вече някакви индивидуалности, съвпадения. Аз от скука не правя такивИ неща ))))
Аз не наричах това скука. Моето определение беше, че човека с това се "храни" и винаги трябва да е в проблем, иначе вече му е скучно, да.

Не говоря за лоши неща при емпатите. Просто търсят някой да им обърне внимание, да си говорят, да обменят чувства.
И понякога попадат на някой симпатяга нарцисист. Или се връщат при "оня". Или звънят на кофти родител или роднина. Ей такива разни случки и случаи.

Роки, явно не разбираш какво казвам като казвам скука. Има много хора, които нямат богат вътрешен свят, или искат да са сред хора. Тия просто не могат да са сами, не го умеят, трябва им да си играят с някого. За мен цялата им история е едно много тежко разстройство в развитието, което би изглеждало напълно нормално ако говорим за дете на годинка или две, но не е нормално за човек на 20-30-50 години, който и практически изобщо може да не е тъп и видимо недоразвит. Обаче не му е развита емпатията, не му е развита съвестта, не са му развити трайна любов и привързаност, не му развито умението да усеща, че другия съществува и като не е наоколо, не му е развито чувството за вина ако сбърка, но пък му е развито съзнанието, че прави лошо, просто не може да усети нищо по въпроса. Дете на 1-2 ще удари някого, за да види какво ще стане, тук е същото.