Невъзможните хора в живота ни

Не е точно както ти си го представяш. Не е, че животът им се е скапал, техния живот никога не се скапва, защото са винаги уин-уин. Просто скучаят и звънят на старото Барби. Това е основното при тези хора, скуката. Те са без душа, не са емоционално свързани с нищо и скуката там е голям бич без да преувеличавам. Нито ги кефи да те боли, просто не им пука и причиняват болка с това, което са, но от скука. Те нямат централна цел като цяло освен да не скучаят. Даже в диагностичната рамка имат неспособност да поддържат цялостен житейски план.
И там печели и губи изобщо не може да се мери по мерните единици на нормалния човек. Да, печели пари е важно, доколкото носи комфорт, но и липсата на пари може да носи. С риск да ви скандализирам, но един дядо Добри ако го помните е много по-сериозен кандидат за невъзможен от Илън Мъск.

Та скуката, която често представят за депресия, и нуждата да ги съжали човек, са им основни човешки диагностични критерии извън МКБ10 описанията. Лично аз видя ли човек, който зорлем буди съжаление и не изпитва срам съм много, много подозрителна към него. И също за мотивите за действията на невъзможни, най-често са съвършено прозаични и напълно неразбираеми за нормален човек, който от скука ще гледа филм, но ние като гледаме филм се свързваме с вътрешния си емоционален свят, ще плачем, заради своя си болка, която избива от болката на героя, ще се радваме, ще преживяваме. Те нямат това. В тях има празнота. Всеки ден света започва от начало и няма значение кой е наоколо, те нямат връзка с никого. Да, може да имат своите играчки, новото Барби, старото Барби, но чувства към тях нямат. Едно дете ще страда по играчката си много дълго, защото ще е емоционално свързано с нея, а такъв човек ще изгуби детето си и все едно никога не е имал дете.

На мен един нарцисист ми писа да ми се изфука, че си намерил приятелка

Хрумна ми идиотска теория. Тази скука съществува и при емпатите /демек характерните жертви/. Дори при мен се появява, но на периоди.  Онова, детското "обърнете ми вниманиееее". И ето къде става кликът.

Не мисля, това са вече някакви индивидуалности, съвпадения. Аз от скука не правя такивИ неща ))))
Аз не наричах това скука. Моето определение беше, че човека с това се "храни" и винаги трябва да е в проблем, иначе вече му е скучно, да.

Не говоря за лоши неща при емпатите. Просто търсят някой да им обърне внимание, да си говорят, да обменят чувства.
И понякога попадат на някой симпатяга нарцисист. Или се връщат при "оня". Или звънят на кофти родител или роднина. Ей такива разни случки и случаи.

Роки, явно не разбираш какво казвам като казвам скука. Има много хора, които нямат богат вътрешен свят, или искат да са сред хора. Тия просто не могат да са сами, не го умеят, трябва им да си играят с някого. За мен цялата им история е едно много тежко разстройство в развитието, което би изглеждало напълно нормално ако говорим за дете на годинка или две, но не е нормално за човек на 20-30-50 години, който и практически изобщо може да не е тъп и видимо недоразвит. Обаче не му е развита емпатията, не му е развита съвестта, не са му развити трайна любов и привързаност, не му развито умението да усеща, че другия съществува и като не е наоколо, не му е развито чувството за вина ако сбърка, но пък му е развито съзнанието, че прави лошо, просто не може да усети нищо по въпроса. Дете на 1-2 ще удари някого, за да види какво ще стане, тук е същото.

Бояна, това, което изложих не е моята, а тяхната представа за ситуацията. Защото те никога не са жертвата.
В тяхната глава друг е виновен или както ти каза, за скуката. Има истина в думите ти, но не мисля че е само и единствено това горивото им.
Скуката идва вероятно от това, че не занят какво да правят със себе си. Останеш ли сам, кой да обвиниш? Не могат да си представят да не правят нищо, така е. Според мен причината не е една, а много, основно наистина някаква неосъзната садистичност.

За писаните по-горе ще се допълня: дори не знаех, че съм видяна. Било е нягъде на публично място, парк ли какво. Ще каже човек, че трябва да се крие ...
Ще допълня и с моя приятелка, подобна ситуация. Момъкът й се обадил с писъци и рев смед много време, обвинявайки я че е съсипала живота му. Доколкото си спомням, той я беше заразял, на нея й беше тежко, даже ходи на психотерапия. Обяче като й се обадил,  момата на бригада на другия край на света. Разбрах, че се е справила, по това, че ви разказа историята със смях.
Понякога има наистина абсурдни ситуации.
Елора, да, имах такава случка. Цирк. Казах му "горкото момиче".

БМ има един НДП, по-тежък случай и от него.
/Аз го имах за перфектен, естествено. Много възпитан уж./
Та тоя не е спирал да ме следи - социални мрежи, навън. И винаги му докладва, а БМ естествено, пали при всяка новина. Абе, цирк Балкански!
Чопкам си нещо на телефона на ъгъла на Витошка, до метрото. Оня ме видял и докладвал, че съм била на среща. 🤣

Садистичността предполага някакъв емоционален контакт с друг човек, тях това не ги интересува изобщо. Те презират другите хора и нямат проблем да причинят болка, но не това им е целта. То идва естествено с това, което са, а и ненаранен човек не е развлекателен. Има и лов бомбинг, но това си е игра, нищо повече. Ти пак изхождаш от идеята, че другия човек има някакво емоционално значение, а той няма. Всеки може да бъде заменен с всеки друг по всяко време, няма значение коя му е майка, жена, дъщеря или мъж, син, баща. Просто най-често роднините са достъпни играчки, не че са важни кои са точно. Или носят ресурс за паразитиране, пари, имоти, грижа за домакинството и тн.

Да, явно все си мисля, че имат чувства, а те нямат. Ще се опитам да се отърва от това разсъждение, вероятно ще ми отвори очите.
Така и така имаш поглед, Бояна, ако е удобно да питам друго. Ако въпросните използват близките си за играчки, а външните за други - държат ли тези два свята да са разделени?
Мисълта ми е, че при пресичанено на двата свята може да се разбере как лъжат и едната и другата страна.

Имам чувството, че бях поставена в такава ситуация неволно.
Роки, тия са скандални!

За скуката - вярно е, не понасят скула, покрай тях винаги има някаква драма. Ако няма драма си я създават.
Ще се учудите колко лесно сте заменими за тях, няма значение кой е отсреща, стига да ги подхранва.
На мен ми прави впечатление, че избират хора, от които могат да вземат - труд, пари, услуга, емоция (да им подхраниш егото колко са велики или да ти се оплачат колко са горки и ощетени от живота).
И за тях е като игра.
Като видя многострадална Геновева и чак изтръпвам, често е невъзможен човек на лов за балъци, които да му свършат мръсната работа.

Когато нямат кого да тормозят се сещат за бивши и т.н. , или когато им трябва услуга. Този тип вероятно въобще не те е видял, но се пробва да ти насади вина.
Много го мразя този способ с насаждането на вина.
Айде, грандиозните представители на породата поне са обаятелни, забавни, макар че за зеле да не става от тях, ама тия страдалците дето свирят на тънката струна на вината са най-лоши, защото докато се усетиш и вече се чувстваш отговорен за тях да им решаваш проблемите.

Мен ме интересува въпросът с регулацията, защото съм срещала и двете крайности - избухлив, ревлив, вечна жертва невъзможен, с нула умение да си регулира емоциите и другата крайност - много пресметлив невъзможен, нищо не го мърда, гледаш как вместо да реагира на нещо, на което трябва да реагира емоционално, той премисля каква е подходящата реакция и следи реакциите на околните.
Вторите намирам за по ужасяващи.

Тия избухливите са ми лесни даже!

Обаче наистина има някои, с топ не можеш да ги мръднеш. Никаква излишна емоция не показват. Тръпки да те побият!
Хубавото при тях е, че по-лесно можеш да се откачиш. Относително по-лесно де.

И на мен агресивните са ми лесни. Нямаме проблем да се изпокарам с тях, ако се наложи.
Обаче тия, дето се влачат, скритите, депресарите, с влажните очи и милото уж отношение - е от тия мен пък тръпки ме побиват! Не защото съм подвластна на влиянието им, не се трогвам. Не знам какво стои отдолу. И не искам да разбирам. Затова - на разстояние!