Така и така имнавам от тук - в приют Богров се е понапълнило пак с породисти
Нямам думи!
И аз, видях и един като моя, направо ми се стъжни.
От днешната ни следобедно-вечерна извън града снежна разходка, първите снежни снимки за тая година. Имаше направо ураганен вятър, въздух не ми стигаше, белите петна по снимките са от виелицата, сняг хвърчеше, като пелена, а чернушчето беше в стихията си - търчане като луд, търкаляне в снега, пръчки, и накрая не искаше да си тръгне. Обикновено си носим пръчките и ги качвам на един орех, следващия път си ги вземаме за игра, та той ги носи, пуска ги на земята и ме чака да ги закрепя. Тоя път не ги дава, пусне, аз посегна, той си ги вземе и така, докато му се скарах. Дано утре няма такъв силен вятър, ще постоим и повече.
Снежна мутра, не се плашете, само на снмката е страшна!