За колко време станахте шофьори?

Имам книжка от 4 години, но карам рядко. Общо взето колкото да не забравя да карам и да не пада акумулатора зимата от неизползване. Като сме с мъжа ми кара той. Като взех книжката почнах да се возя предимно из околните квартали да посвикна с движението. Мъжа ми беше до мен, защото най-често возех детето на плуване до съседния квартал. Много бързо установих, че след първите няколко качвания, вече не е добре да е с мен. Например аз виждам, че някакъв е паркирал и дава мигач да се включи в движението, следя го какво ще направи, за да не ме засече и хоп мъжо вика "виде ли го тоя" и аз шаш и паника не знам кой има предвид и как би трябвало да реагирам. Като ги возя извънградско и карам по-бавно отколкото би карал той само ме юрка да карам по-бързо. Това ме нерви много яко. Ако съм сама ми е спокойно. Сина даже го усеща и само се обажда като черна станция от задната седалка да не ме юрка, даже е казвал, че като карам сама карам по-добре. Сигурно от това ми остана притесненото чувство когато трябва да возя някой друг освен детето.
Понеже нямам много опит все си мисля, че реакциите ми няма да са на ниво при някой по-рискова ситуация. Въпреки, че съм имала няколко такива и всичко си беше ок.

Взех книжка преди почти 20 години и вече не си спомням колко дълъг беше курса. Спомням си, че когато се явявах на изпит беше средата на декември, върл студ, на полигона всичко в лед. Решавахме листовки в едно училище без парно. Моите ги реших бързо, но след това се превърнах в ледена шушулка докато чаках да изтече времето по норматив и да свърши изпита. След това отново мръзнене на полигона. Когато дойде моят ред и седнах в колата не си усещах нито краката, нито ръцете. С полигона се справих, но след това ме скъсаха на градското. Вече дори не си спомням защо точно, но единственият курсист, който успя да вземе книжка в него ден, се явяваше за втори път на градско. От цялата ни група една част окапа на листовките, останалите на полигона. Стигнахме май двама или трима до градско за да бъдем геройски скъсани. От него ден най-много в съзнанието ми се е запечатал студът и пронизващият варненски мразовит вятър.
През всичките тези години е имало периоди, през които изобщо не ми се е налагало да карам кола и такива, през които е трябвало да шофирам ежедневно на дълги разстояния. Общо взето, ако има кой да кара вместо мен, предпочитам да се возя. Хич не се натискам да карам.

Шофирах преди да изкарам курсовете
Взех си изпита от първия път; вече 15г стаж със златен талон

Книжка взех преди 4 години и половина. В деня преди листовките седнах да порешавам малко онлайн, взех листовките от първият път. Закона прочетох преди 1 година за първи път. На курмуване ме късаха 2 пъти, първият път за червен сфетофар, вторият път за превишена скорост, а третия път ми го дадоха, щото изпитващия бързаше за погребение. Бях забравила да си сложа колана  . Купих си кола 1 час след като си получих книжката. Шофирам всеки ден, у нас, в провинцията, в чужбина. Катастрофи по моя вина нямам. Удряли са ме два пъти по вина на другия. В единия случай беше заледено и човекът не можа да спре, а аз нямаше на къде да избягам, във втория се бях заплеснала с кучето, което пикаеше на предната седалка и пак не успях да помогна на човека да избегнем удара. И не се годея с това. Мъжът ми казва, че аз съм виновна, щом не съм успяла да избегна удар. И съм съгласна с това твърдение.

Както вече са ти казали, шофьор или си или не си. Към това не се приучаваш. Не се ли слееш с автомобила, все едно е част от теб, значи не ставаш за тази работа.

На пътя най - много предпоставки за катастрофи създават изрядните шофьори, шофиращи изцяло по правилата, с нулев толеранс към пътната обстановка и останалите водачи на пътя. Коне с капаци. На ден избягвам поне по 3 удара. Ако не беше инстинкта ми за самосъхранение, да съм станала милионерка от некадърници, които не знаят какво правят на пътя.

Аз в началото карах късно вечер, за да свикна с улиците, колата и т.н. Чак след няколко месеца започнах да се хвърлям в задръствания и да карам в час пик.
Киара, хич не съм съгласна с теб, аз съм си изрядна, карам си много добре и изобщо не съм кон с капаци Да караш по правилата, не е равно на нетолерантност То ако всеки разсъждава като теб и никой не спазва правилата, какво ще стане

И какво сега? Заради толерантността да вземем да нарушаваме правилата ли?
Пример: Всички карат с 80, а на знака пише 50...  И какво, заради всички тях да наруша закона ли? Защо трябва да се водя по тях? Не може ли те да се водят от мен?
  Спомнете си случая с Марина! Всички са карали с превишена скорост в този участък от пътя, но само един я блъснал... И всички скочиха на шофьора. Ами ако този шофьор по принцип е изряден? И там се е увлякал по другите? Така че толерантност към неспазващите правилата никога!!!

Ох, и на мен ми предстои щофьорски курс. Голямо желание имам, защото в кола не мога да се отпусна и да ме возят - постоянно следя и аз всичко на пътя и напоследък много искам да карам и аз.  Така поне вече ще съм и аз шофьор. А и много ме влече, никога не съм се качвала зад волана, но напоследък много искам. Дано се справя!
Иначе мъжът ми е перфектен шофьор, дава ми съвети постоянно, но няма педагогически умения и е много сприхав - не искам да го ползвам за инструктор.  И съответно ще се кача зад волана за първи път едва на самия шофьорски курс. Малко ми е притеснено - има ли и други, които са седнали на шофьорското място за първи път на самите курсове без никакъв опит преди това?

За мен това е правилният начин. Достатъчно е преди курса да знаеш правилата за движение, поне повечето.

  Аз също седнах зад волана за първи път на шофьорския курс.

Благодаря, момичета - успокоихте ме! 

Изобщо не се притеснявай. Аз даже не знаех и правилата за движение, пък сега, ехееее...Важното е да не се панираш. Спокойно.  Успех.

Ето ме и мен... Един много "млад и зелен" шофьор.
Курсовете изкарах през 2007 г., но никога не бях карала след това. Тази година се сдобих с кола, изкарах няколко опреснителни часа и... миналата седмица се пуснах по лудото движение в София. Карала съм сама САМО 3 пъти. Работата ми е много далече, почти извън града, така че трябва да достигам до там с автомобил. След дълга отпуска започвам на 07.01, и то с колата.
Много ме е страх! Като се кача, цялата се треса от напрежение! Искам да го преодолея, но не мога да се контролирам. Знам че с времето ще отмине, но колко ще трае това?! Не искам да изпитвам страх. Имам силно желание да карам, но имам още много техники да изчиствам, не искам да ми гасне колата по кръстовища, да ми свиркат и псуват! 
Не знам дали е мястото тук, но не намирам по-подходяща тема, извинявам се, ако измествам леко темата, но... искам да попитам: правите ли разлика в техниката при потеглянето по равен път и много лек наклон (много от пътищата в София имат леки, съвсем незабележими наклони, които връщат колата назад) - ето това е едно от нещата, което ме мъчи!!! При равен си тръгвам ок, при лек наклон трябва да използвам малко по-различна техника - задържане на полусъединител до зацепването на МПС-то и бързо да прехвърля крака от спирачка на газта. Чудно ми е как да преценявам, че съм на лек наклон, за да използвам горната техника, как бързо да направя разлика?! Понякога си мисля, че съм на равен път и си потеглям по стандартния начин, без да задържам много крака на спирачката, давам газ и колата започва да вие, почти се изстрелвам с много газ или пък ми изгасне двигателя, нещо не ми се получва - оказва се, че съм на лек наклон... Пууууууу, направо ме е срам! Хелп!

hristoskova, няма страшно , бе жена. Не е сложно. Задържаш на полусъединител и леко подаваш газ, , ама и да слушаш  звука на колата, на мотора. Да не ръмжи страшно, а леко да мърка.   Не ти трябва спирачка да ползваш, а ако толкова си я искаш... имаш ръчна. Ох, как да ти го обясня... Ще свикнеш, важното е да не се отказваш. Откажеш ли се....край с теб.  Всички сме минали по този път. На една приятелка, която беше млад шофьор и много се панираше в началото и казвах "когато успееш да си запалиш цигара в колата докато караш и тя не ти пречи в ръцете,  значи караш вече спокойно".  Скоро ме видя и ми казва :" Марчееее, вече ни ми пречи цигаратааааа". Това го разбирай като шега. 

Благодаря, ma14! Знам че с времето ще свикна, но сега съм паника още. А не мисля да се отказвам, че имам две дечица и все ще се наложи да ги возя. Писна ми да моля мъжът ми да ни кара тук и там. Пустият полусъединител..., ще го науча аз!!!  

Никога не съм искала да шофирам, една сутрин просто реших - записвам се на курс, на другия ден започнах. Нищичко не научих на него. Като взех книжка няколко пъти карах с придружител, но реших, че няма да стане така. И започнах да си карам сама градско, ама с удивителна на колата /горещо препоръчвам/- да си знаят хората:)
Според мен трябва малко инат да се прояви, ако шофирането не ти е мерак. Аз например получавах главоболие от напрежението, но карах ежедневно. Трябваха ми около 2000 изминати км, за да седна пред волана спокойно. Сега карам при всякакви условия-мъгли, порои, снегове, но ако мога да избирам -да ме вози някой друг, моля! Особено на заледени високопланински пътища.
Аз мисля, че всеки може да се научи да шофира. Познавам доста хора с книжки, които не карат от страх. А пък то преодоляването на страха става само с каране.