През март бяхме две чертички засмени, а през НОЕМВРИ 2012 ще сме вече в Родени

Следях цялата си бременост при д-р Колева, страхотен специалист. На финала обаче на д-р Колева й се наложи да отсъства и ме попита, при кой ако се случи нещо ще искам да ме прехвърли. Понеже имаше още 5 дена до термин, аз си мислих че все пак ще я изчакам. Сетих се д-р Корсачки, който съм засичала пред кабинетите, колко мило и ведро се отнася към пациентите и избрах него. В събота на 03.11. ми падна ми тапата и започнах да чуствам болки по различни, по странни, по особенни. Следобяд се прибрахме, съпруга и ми и той се беше върнал  от турнир започна да ме кара да ходим в Токуда или да се обадя на дежурният лекар който си бях избрала. Аз естествено го успокоявах и казвах, че сигурно са фалшиви ... все пак си стегнах багажа за болницата. Събрах дрехите на дъщеря ми, какво да облича всеки ден за Предучилищна група, така мина вечерта в стягане на багаж. Реших, че на 20 минути напълно търпими контакции, мога да си легна. Заспала съм, и изобщо нищо не ме е смущавало до сутринта освен 3-4-5  ставания до WC, които ги взимам почти спяща. Съпружеското тяло, пък притеснено ми оставил телефона до мен, няколко пъти ме отвивал да види да не родя до като спя ... Изобщо си фантазирал, накрая заспал в 05:00h сутринта.

Ден 2-ри раждането продължава ... събудих се блаженно се протегнах и тогава пак ме стрелна познатата вече болка от събота. Стреснах се, реших че нещо не е наред, щом болката не е отшумяла ... Станах, и до като сънена зяпах с празен поглед забелязах кървене ... При вида на кръв, се шашнах и веднага с треперещи пръсти набрах телефона на лекаря, които заместваше моята лекарка. Д-р Корсачки каза веднага да тръгна към болницата, оставихме дъщеря ни на една жена която ни помага с гледането, когато ни няма. Пристигнахме в болницата прегледа ме, и каза че имам малко разкритие, приема ме в болница ... но неговият съвет е да, се разхождаме цял ден и като станат на 10 минутки контракциите да му се обадя и да се срещнем пак в болницата. Денят беше много топъл и слънчев, само за разходки и торти на открито. :о) Цял ден се разхождахме в 19:00 часа, се обадих пак на Доктора, че контакциите са ми на 5 минутки. Определихме си среща в болницата, попълнихме документи за приемане, понеже нямах направление номер 7 (бях се уговорила с личната да отида в понеделник), и такова ми пуснаха.
Приеха ни в Родилното, съпруга-Дулата ми го пратиха в "Зимната градина", до като ми направят клизма и тоалет (бях с кола-маска).  Клизмата ускори процеса. Доктора ме посъветва, да не ползваме епидурална защото бебето може пак да се завърти, както при първото ми раждане. Аз също исках да опитам без епидурална, но ме е страх да не би да не мога да издържа болката. Д-р Корсачки, извика анестезиолог запознахме се ... разбрахме се, ако все пак реша ще си получа анестезията. (за успокоение на психиката ми ;о))
До около 4-5 см разкритие контракциите се понасяха добре, разхождах се с моята Дула по коридора  ... тогава Доктора реши да поускорим нещата с 6 капки окситоциин. Спукаха ми водите. (не боли) Водите бяха добри. Наистина нещата се ускориха, болките също ... вече не можех да издържам контакциите на крак, трепереха ми краката и не ме държаха. Карах моята Дула да ми брои по колко секунди са контракциите и това ми помагаше, знаех че след 50 секунди, гадната контракция ще е свършила и след нея нищо няма да ме боли ... стигнах до 9 см разкритие и се сетих за епидуралната , почивах между контракциите с дишане и затворени очи. Доктора се шегуваше, че на 9 см съм се сетила за епидурална. Много ме тозинизираше, с обръщението към мен: "Миличък, още малко! Миличък, дай още малко!, Миличък, това ... Миличък, онова ..."   Всичко си вървеше добре, до като не ме преместиха на "Магарето" ... там с напъните не се справях ... Да обесня напъните не болят, обаче ако не ги изпълняваш и ако не можеш да ги спреш, се разкъсваш малко. Аз малко си разкъсах шийката и четири-пет външни шева, но не ми направиха епизиотомия както при първото раждане. Както обесняваше Доктора шийка се шие, но бебе - не! Така се роди нашата беба, беше силно емоционално и за двамата с моята любима Дула си поревахме гледайки втората ни дъщеричка и си обещахме тържествено още едно бебе в скоро време Живи и Здрави.