Голям безсрамник е значи Бехлюл как не го е срам да лъже така Нихал обичал я била всичко за него . Тя му била упора е тя ли му е упората или Аднан с парите си . Жал ми е за това момиче знае че Бех не я обича и пак се хваща в мрежите му като риба . Но ще по жал ми стана за Бихтер когато чу същите думи които Бех й беше говорил само допреди време . Беше жестоко да чуе тези думи към друга жена и само ми е кофти че даде всичко за Бех а той не даде нищо за нея . И последно не разбрах коя е специалната Нихал или Бихтер . Може Бехлюл да се опитва да обикне Нихал но колкото и да се насилва специалната за него там вътре в сърцето му е Бихтер . Обича Нихал като малко сестричка но като жена съм убедена че не изпитва нищо км нея .
Виж целия пост
Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 88
- Публикувана: 7 ноем. 2012, 00:08 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2013, 14:50 ч.
# 361
14 дек. 2012, 17:58 ч.
Добър вечер, дами ! 
Днес имах близки серщи от трети вид ...с Дядо Коледа ! 
Имам и снимка за алиби, даже !
Прекрасно Коледно настроение в темата - благодаря ти, Поли !
В тези епизоди Бехлюл е ужасен, но и Бихтер вече не е на себе си, просто не е същият човек. Боли ме и за двамата .
Виж целия пост
Днес имах близки серщи от трети вид ...с Дядо Коледа ! Имам и снимка за алиби, даже !
Прекрасно Коледно настроение в темата - благодаря ти, Поли !
В тези епизоди Бехлюл е ужасен, но и Бихтер вече не е на себе си, просто не е същият човек. Боли ме и за двамата .
Зимна еротика
Сняг по дърветата, сняг по стъклата,
люби се зимата нежно с земята.
Топло прегръща дървета и клони
с рой от снежинки... Почти милиони.
Сресва пътеки, накичва огради,
гали с косите си стари фасади.
Тръпне земята в чаршафите бели,
в снежния пух от неземни къдели…
Вие плътта си, ледът я пристяга...
Няма къде от студа да избяга.
Остри са зимните снежни езици,
ближат я ледени тънки камшици.
Вие снага като тяло на жрица…
Колко на Снежна кралица прилича!
Сняг по дърветата, сняг в тишината...
Люби се зимата снежно с земята.
автор Нели Господинова
Сняг по дърветата, сняг по стъклата,
люби се зимата нежно с земята.
Топло прегръща дървета и клони
с рой от снежинки... Почти милиони.
Сресва пътеки, накичва огради,
гали с косите си стари фасади.
Тръпне земята в чаршафите бели,
в снежния пух от неземни къдели…
Вие плътта си, ледът я пристяга...
Няма къде от студа да избяга.
Остри са зимните снежни езици,
ближат я ледени тънки камшици.
Вие снага като тяло на жрица…
Колко на Снежна кралица прилича!
Сняг по дърветата, сняг в тишината...
Люби се зимата снежно с земята.
автор Нели Господинова
# 362
14 дек. 2012, 20:19 ч.
Виж целия пост
Угасване
Когато съм щастлива, пиша. Пиша много.
Сега мълча. Мълчи ми се. Мълча.
Сега съм станала дантела от тревоги,
от болки, от сълзи, от тишина...
Сега съм облачна, дъждовна и мъглива.
Бездомна. Ничия. Отсъстваща. Сама.
Сега не идвам. Само си отивам.
Угасвам като утринна звезда.
И не,
без мен небето ти едва ли ще е пусто.
И без това ти не броиш звезди.
Не вярвам даже, че ще можеш да почувстваш
как липсата ми може да тежи...
И по-добре. Не искам да си тъжен.
Аз съм ти просто...падаща звезда.
Ако си пожелаеш нещо, ще го сбъдна.
(Защото още те обичам. За това.)
автор caribiana
Когато съм щастлива, пиша. Пиша много.
Сега мълча. Мълчи ми се. Мълча.
Сега съм станала дантела от тревоги,
от болки, от сълзи, от тишина...
Сега съм облачна, дъждовна и мъглива.
Бездомна. Ничия. Отсъстваща. Сама.
Сега не идвам. Само си отивам.
Угасвам като утринна звезда.
И не,
без мен небето ти едва ли ще е пусто.
И без това ти не броиш звезди.
Не вярвам даже, че ще можеш да почувстваш
как липсата ми може да тежи...
И по-добре. Не искам да си тъжен.
Аз съм ти просто...падаща звезда.
Ако си пожелаеш нещо, ще го сбъдна.
(Защото още те обичам. За това.)
автор caribiana
# 363
14 дек. 2012, 22:00 ч.
Една проклетница живее в мен,
с кураж и много сила надарена,
способна да пробие своя ден,
безвремието да взриви родена.
Проклетница със ангелско лице,
която те подхлъзва с мнима благост,
която пише с пламенни ръце
неща за буря и неща за радост.
Не се лъжи по галения вид,
и топлите слова, които казвам-
проклетницата дреме с поглед скрит
и всичко преобръща и прорязва.
Накратко-в мене има две жени
и действам с тази, с която мога;
не зная кой с това ме осени-
дали е дявола, дали е Бога?
Но както и да се превъплътя,
остава съвестта ми просветлена
и никому не мога да простя
пред мен извършените престъпления
Виж целия пост
с кураж и много сила надарена,
способна да пробие своя ден,
безвремието да взриви родена.
Проклетница със ангелско лице,
която те подхлъзва с мнима благост,
която пише с пламенни ръце
неща за буря и неща за радост.
Не се лъжи по галения вид,
и топлите слова, които казвам-
проклетницата дреме с поглед скрит
и всичко преобръща и прорязва.
Накратко-в мене има две жени
и действам с тази, с която мога;
не зная кой с това ме осени-
дали е дявола, дали е Бога?
Но както и да се превъплътя,
остава съвестта ми просветлена
и никому не мога да простя
пред мен извършените престъпления
# 364
15 дек. 2012, 14:50 ч.
Привет, дружки ! 
Сутринта не сколасах, но няма да ми откажете и едно следобедно кафенце, нали ?!
Папараците са издебнали Киво и Азра на излизане от някакъв ресторант в Етилер. Според тях имали намръщени физиономии, та се чудели дали нещо не са се скарали преди това ! Ма много загрижени, ей !
Аз първо не виждам къде ги видяха намръщени, ама и да са били- разбираемо е. Не могат да излязат едно кафе да изпият на спокойствие, ужасно е !
Виж целия пост
Сутринта не сколасах, но няма да ми откажете и едно следобедно кафенце, нали ?! Папараците са издебнали Киво и Азра на излизане от някакъв ресторант в Етилер. Според тях имали намръщени физиономии, та се чудели дали нещо не са се скарали преди това ! Ма много загрижени, ей !
Аз първо не виждам къде ги видяха намръщени, ама и да са били- разбираемо е. Не могат да излязат едно кафе да изпият на спокойствие, ужасно е !
# 365
15 дек. 2012, 15:57 ч.
Госпожата Благодаря за следобедното кафенце, тъкмо си го пийвам
Папараците чак влезли в буса....
И аз не ги виждам намръщени, ама нали трябва да се пише нещо
Виж целия пост
Благодаря за следобедното кафенце, тъкмо си го пийвам Папараците чак влезли в буса....
И аз не ги виждам намръщени, ама нали трябва да се пише нещо
# 366
15 дек. 2012, 16:22 ч.
Виж целия пост
Не съм идеална и никога няма да бъда.
Понякога пуша, като комин.
Има сутрини, в които съм лоша
и вечери , в който се тръшкам на моя любим.
Има мигове, когато съм нетърпима,
изливам помия, спретвам скандал,
вместо да съм перфектна домакиня,
понякога лежа до обед и не ми пука кой ял, кой не ял.
Не медитирам по три пъти на ден,
даже в себе си не влизам често.
Чета рядко-не всеки ден. Абсурдно е,
но понякога се карам с цялото си семейство.
Не съм страхотната дъщеря,
която хвалят на лягане и на ставане
все още майка очаква от мене с тъга,
да вдигна чиниите след ядене.
Не съм идеална и никога няма да бъда.
Понякога пуша, като комин.
Но за сметка на всичко, мога до гуша
да глътна болките на хората-до един!
Мога в огъня да скоча вместо приятел,
мога залъка си последен да дам,
Не съм идеална, ей Бога ми, но не съм предател-
мога да обичам силно. Мога го! Знам!
Понякога пуша, като комин.
Има сутрини, в които съм лоша
и вечери , в който се тръшкам на моя любим.
Има мигове, когато съм нетърпима,
изливам помия, спретвам скандал,
вместо да съм перфектна домакиня,
понякога лежа до обед и не ми пука кой ял, кой не ял.
Не медитирам по три пъти на ден,
даже в себе си не влизам често.
Чета рядко-не всеки ден. Абсурдно е,
но понякога се карам с цялото си семейство.
Не съм страхотната дъщеря,
която хвалят на лягане и на ставане
все още майка очаква от мене с тъга,
да вдигна чиниите след ядене.
Не съм идеална и никога няма да бъда.
Понякога пуша, като комин.
Но за сметка на всичко, мога до гуша
да глътна болките на хората-до един!
Мога в огъня да скоча вместо приятел,
мога залъка си последен да дам,
Не съм идеална, ей Бога ми, но не съм предател-
мога да обичам силно. Мога го! Знам!
# 368
15 дек. 2012, 16:26 ч.
Прекрасно!
Виж целия пост
Не съм идеална и никога няма да бъда.
Понякога пуша, като комин.
Има сутрини, в които съм лоша
и вечери , в който се тръшкам на моя любим.
Има мигове, когато съм нетърпима,
изливам помия, спретвам скандал,
вместо да съм перфектна домакиня,
понякога лежа до обед и не ми пука кой ял, кой не ял.
Не медитирам по три пъти на ден,
даже в себе си не влизам често.
Чета рядко-не всеки ден. Абсурдно е,
но понякога се карам с цялото си семейство.
Не съм страхотната дъщеря,
която хвалят на лягане и на ставане
все още майка очаква от мене с тъга,
да вдигна чиниите след ядене.
Не съм идеална и никога няма да бъда.
Понякога пуша, като комин.
Но за сметка на всичко, мога до гуша
да глътна болките на хората-до един!
Мога в огъня да скоча вместо приятел,
мога залъка си последен да дам,
Не съм идеална, ей Бога ми, но не съм предател-
мога да обичам силно. Мога го! Знам!
Понякога пуша, като комин.
Има сутрини, в които съм лоша
и вечери , в който се тръшкам на моя любим.
Има мигове, когато съм нетърпима,
изливам помия, спретвам скандал,
вместо да съм перфектна домакиня,
понякога лежа до обед и не ми пука кой ял, кой не ял.
Не медитирам по три пъти на ден,
даже в себе си не влизам често.
Чета рядко-не всеки ден. Абсурдно е,
но понякога се карам с цялото си семейство.
Не съм страхотната дъщеря,
която хвалят на лягане и на ставане
все още майка очаква от мене с тъга,
да вдигна чиниите след ядене.
Не съм идеална и никога няма да бъда.
Понякога пуша, като комин.
Но за сметка на всичко, мога до гуша
да глътна болките на хората-до един!
Мога в огъня да скоча вместо приятел,
мога залъка си последен да дам,
Не съм идеална, ей Бога ми, но не съм предател-
мога да обичам силно. Мога го! Знам!
Прекрасно!
# 371
15 дек. 2012, 16:50 ч.
Ех, да беше истина. Но, те си знаят най-добре с кого се чувстват истински щастливи. Другото са фенски мераци
Виж целия пост
Много добро попадение 
# 372
15 дек. 2012, 16:55 ч.
Виж целия пост
Простете ми, аз вярвам в чудеса.
Самата аз се случвам като чудо.
Аз вярвам точно в малките неща.
В гъсеницата с дух на пеперуда.
Простете ми, измислих си небе.
Не, не е синьо, малко и прозрачно.
Измислих си и вечност на дете,
където да се губя многократно.
Там всеки път се случвам по - добра
и точно ти си моята принуда,
причината за простите неща,
за хаоса сътворен от пеперуда,
за всеки камък - малка канара,
обърнал и най - тежката каруца,
замахът на тъй леките крила,
причината за всичко да се случи.
Простете ми, аз вярвам в чудеса
и в тихата обичаща вселена.
Небето се пробужда в небеса,
а аз съм в теб реална и простена.
Николина Милева
Самата аз се случвам като чудо.
Аз вярвам точно в малките неща.
В гъсеницата с дух на пеперуда.
Простете ми, измислих си небе.
Не, не е синьо, малко и прозрачно.
Измислих си и вечност на дете,
където да се губя многократно.
Там всеки път се случвам по - добра
и точно ти си моята принуда,
причината за простите неща,
за хаоса сътворен от пеперуда,
за всеки камък - малка канара,
обърнал и най - тежката каруца,
замахът на тъй леките крила,
причината за всичко да се случи.
Простете ми, аз вярвам в чудеса
и в тихата обичаща вселена.
Небето се пробужда в небеса,
а аз съм в теб реална и простена.
Николина Милева
# 374
15 дек. 2012, 17:20 ч.
Я как излових Киво докато бях в Истанбул в командировка /опс издадох се,дано милото не чете
/
Виж целия пост
Скрит текст: 
Я как излових Киво докато бях в Истанбул в командировка /опс издадох се,дано милото не чете
/ Препоръчани теми