МАЙчета 2009 - 10

Хей, Стаситке, да ви е жива и здрава малката принцеска!!! Да расте орисана със здраве, късмет и любов! Страхотна новина! Явно не е било лесно преди появата й, щом се е наложило и в патологичната да лежиш. Но важното е, че всичко е завършило по най-добрия начин. 

Здравейте, дами! Много се радвам, че темата се раздвижи:) Тъкмо се чудех какво се случва и защо никой не пише.
Стаси, ако не съм ти честитила тук, честита г-ца Много да ви радва, а бабите все така да помагат!
Относно уменията на децата, нашите започнаха една игра с Алекс питат я с коя буква почва всяка дума и постепенно грешните отговори намаляха драстично. Когато и се мисли не бърка, а когото я мързи винаги казва, че думата почва с "ч" или "о" Колкото и да е странно за момиченце разпознава няколко марки коли,но защото ме е питала какви са и после ми го посочва. Пише почти всички букви и има желание да пише списъка ни за пазаруване, но това отнема много време и не винаги имам време и нерви да го правим. Диктувам и буква по буква, ако не знае някоя от буквите и я показвам отстрани и общо взето пише на една страница до 10 неща(много големи са и буквите). Все още го имаме "проблема" с писането на огледалните букви. На пример "И" го пише като "N", Е също го пише огледално. Понякога толкова се старае да не напише И на обратно, че направо се чудя как се е сетила да започне от там писането на буквата, на пример от чертичката и чак после правите... За броенето знае много числа, но не винаги брои правилно. Схванала е принципа на броене след 20 и броим заедно, но по нейна инициатива не я карам излишно. А и това с броенето "виновник" е баща и, защото той я приспива докато и брои и я гали и тя заспива. Така, че числата я приспиват
Иначе преди две седмици я пуснах на лагер с градината за 5 дни. Много се вълнуваше преди да замине. Бяха сериозни подготовки. Багажа и го приготвих по дни - за "вторник и сряда", после за четв. и петък. С цифрички и заедно ги говорихме, коя цифра на какво отговаря. Това и беше едно от основните притеснения, като не съм с нея кой ще и казва какво да си облича   Но аз и друг път съм казвала, че е голяма кокона и за това се вълнуваше от това
Като цяло много доволна, но мн се е изморила и затъжила за нас. Там са имали сутрин игри на открито, после следобед плуване, разходки. А единия ден са ги водили в една къща с местни баби и са правили баница и карамелени бонбони. Една от вечерите са имали и детска дискотека.
Алекс си замина с малко сополи, и като се върна на следващия ден ми вдигна и температура и я задържахме. Сега и аз и тя кашляме. Но не съжалявам, че я пуснах. В момента сме си вкъщи, почиваме си и се гледаме. Но хич не ме слуша, не успявам да я изморя достатъчно, не спи на обяд. Даже се чудя как да се занимаваме. Добре, че е хубаво времето и излизаме навън. Днес отделно правихме и мъфини, за да се прави нещо и запълваме времето, пекохме и хляб.

В неделя пък я кръстихме. Много съм щастлива, че най после се организирахме да го направим. Изключително съм доволна от попа, който я кръсти, много мил, мн предразполагащ към деца. Цялата церемония беше много приятна. Алекс се държа перфектно. Очаквах да плаче или да има драми, но нямаше и всички запазихме много красиви спомени от този ден. Препоръчвам Драгалевския манастир за кръщанета!

Ами това е от нас.
Иначе и аз съм на мнение, че ако детето не му се прави това или онова не трябва да се насилва. Същия ми е принципа и за храненето и за ученето. Само за лягането напоследък се опитвам да я слагам по-рано, че както не спи на обяд и поне да навакса от нощния сън.

Лека от нас и пишете повече!

  къде се губите:-)

Тук сме, но аз лично нямам с какво да се похваля, освен че моята е попаднала в ревлива сесия....

И аз няма с какво да се похваля. Расте си детето, ние стареем....
Зачудила съм се Дядо Коледа какво да му донесе  Иска две неща, камион и касов апарат но ми трябва още нещо. Мислех таблет да му взема, истински че постоянно взема на брат си а той не го дава, но май на малкото му мина мерака за таблета.

Наистина не знам какво да те посъветвам. Аз на моята й купувам по-простички неща - чантички, прокмоненца, шнолички... За компютъра са се разбрали с брат си кой кога да го ползва. Таблет нямаме. Играчки пък имаме от бати толкова много... С куклички сме се сдобили и тя се разкъсва с коя да играе - но си ги редува. Моите и двамата се радват на нови дрешки, особено ако сами са си ги харесали.

Голям проблем са ми подаръците, по едно време се бяхме оляли с татко им и се оказаха претрупани със всякакви боклуци  . Инъче баткото си направи списък, доста дългичък при това  . Лего (има едно от към 6-700 тухлички, но постоянно строи всякакви невероятни щуротии и не му стигат  ), колички ( и от това има доста, но колкото повече, толкова повече), пластелин, нова игра за ексбокса и др. Малката милата нищо не иска. Засега. Таблет нямаме, но и не е на дневен ред, ако ще купуваме ще трябва да са два, че да не се изпокарат 

Аз малко се отклонявам от коледната тема, защото искам да ви питам нещо:
 Вие минахте през фазата на постоянното повтаряне?
Ще ви обясня точно какво имам предвид, например иска нещо и през три минути ме пита: Мамо, ще купим ли куклата Барби, която ми обеща?
Аз казвам, да, нали съм обещала. Минават три минути и отново същия въпрос.... Ле ле много се изнервям....

При нас не е минал. По сто пъти пита едно и също нещо 

Всичко има. Заринат е с играчки и какво ли още не, и нищо от тях не бутва. Играе си с кух. посуда, инструментите на баща си, само не и с играчките. В стаята му не може да се влезе. И пак да купувам 

Хелоу, компанията!

Да се включа и аз по актуалните въпроси, че както никога имам време и съм в настроение за излияния  .

Извинявам се за глупавия въпрос, ама като говорите за таблети в контекста на децата - истински ли имате предвид или детски?

По отношение на подаръците, ние от Самиклаус (швейцарският дядо Коледа, който идва на 6 декември) ще им вземем един светещ глобус и вероятно някоя друга нова кукла Барби. Вторачили са се в една пееща Ариел и в един пегас с каляска за Барбита... Какво да ги правиш - романтички са ми. 

Между другото, да ви споделя един спомен от моето детство (като стана дума за Барби). Когато бях в 1ви клас, в далечната 1985 г., отидох на гости на една съученичка, чийто баща беше българският посланик в Индонезия по това време. Никога няма да забравя как изглеждаше стаята й и с какви неща играеше. Имаше цяла етажерка с какви ли не кукли Барби, моливите й бяха с неколкоцветни графити, листите, на които рисуваше, не бяха обикновени бели блокчета, а цветни с картинки в единия ъгъл... Абе, наборите ще ме разберат какви лиги са ми текли тогава. През 1990 г., когато в магазините в София имаше само и единствено кисело мляко и Зрънчо, отидохме на почивка в Гърция от предприятието на баща ми - предплатена от няколко години...  С майка ми и брат ми, щом видяхме първия селски супермаркет, излязохме на стълбите и се разревахме. Баща ми беше шашардисан. Питаше какво да ни купи, за да се успокоим, а ние нищо не искахме - гледката ни беше достатъчна. Та в контекста на тези две важни за мен като дете събития, поисках от нашите за спомен от въпросната Гърция да ми купят кукла Барби. Те отказаха. Купиха ни дрехи  . След още няколко години, когато вече бях в гимназията, имаха пари и по магазините вече се намираха заветните кукли, ми предложиха да си изкупят греха към мен, като ми купят. Вече аз отказах - за кога бре, Минке? 

Та, сега когато девойките си поискат кукла Барби ... купуваме чат-пат и аз с децата си наваксвам пропуснатите моменти от детството... 

Сори за лиричното отклонение.

А като цяло ние гледаме да нямат твърде много играчки. Особено такива, с които играят някъде другаде (в детската градина например), абсолютно ги избягваме. И периодично правя преглед на това, с което се играе и това, което е поомръзнало. Омръзналите играчки се натикват в един чувал и се свалят в мазето, след няколко месеца се връщат обратно в стаята, а други слизат надолу. И така, засега се получава въртележката.

А за повтарянето - и ние сме в аналогична фаза. Не точно повтаряне, но постоянно дърдорене. Главата ми е тотална камбанария вече. Все ми се обясняват някакви неща от техните игри, аз все се мъча да вникна, ма мноооого трудно бе. И след половин час гарантирано съм на заето... 

Хайде, отчет даден. Желая ви празнично вдъхновение!

Зайо, и аз така си мисля. За това, че по наше време само точехме лиги за играчки и някак искам да компенсирам с децата. Само, че май от време навреме прекалявам  . Ей сега се обади татко им, той милия нали ги вижда рядко и за малко още повече и харесал някакво лего 1600 парчета и ще го поръчам, като си дойде да им го подари, какво да правя  . Поне с това много си играят 

Относно таблета Ники си има истински таблет и сам си борави с него. Така или иначе за домашно има да гледа клипчета от YouTube и да учи букви и звуци. Има и игри. От училище са ги водили по математика в компютърната зала. За играчки е на вълна Skylanders. Иначе всякакво Lego може да мине за подарък.

О, Зайо, аз помня като ми подариха руска кукла с онези големи батерии отзад. Светеха ми очите.....Радвах се, че ми за Коледа ми подаряваха по едно шоко яйце. Сестра ми си играеше вече с Барби.

Сега - на килограм. Хич ми харесва тази презадоволеност в днешно време, не ценят. Не и по начина както ние пазихме....

Благодаря ви майчета Наистина се успокоих, аз започнах да си мисля, че не е нормално това повтаряне вече. Направо сме станали като развалени грамофони 
Ще минем и през това, важното е да са живи и здрави

Здравейте Ние сме добре-ходим на д.градина,лудеем и .....по темата за таблета и аз да кажа,че на батокто купихме лятото,но му мина мерака и го подари на Сиска!то беше радост,чудо.Изтеглих и игри и сега е рахат няма каране за компа Друго да се похваля,че започнаме ремонт на двора-гараж за новата кола,летен кът,камък на двора и за капак мъжът ми реши,че ще разширява терасата Терасата е почти готова,но се замоткахме,защото всичко сам си праи-от зидане на колоните до..фаянса.Има още довършителни работи като стане ще кача снимки,но във фейса тук не се научих и аз Вече и ние започнахме да питаме за дядо Коледа--но Сиянка се чуди как ще дойде като няма сняг?????И накрая се почерпете за здравето на нашетото семейство.На тази дата преди 14 год.казах ДА на господин Минчев!!! Целувки и прегръдки на всички малки и големи!

Дианка, още дълги години 

Ах, този сняг. Да го пуска вече дядо Божи. Всяка сутрин, всяка!, от септември месец първо се залепя на прозореца да види дали е завалял снега. Пууу, как не заваля че да му мине мерака.
Живот и здраве, утре съседката да роди и да са добре, ще украсяваме елхата. Успях да постигна такова съгласие иначе още предният месец трябваше да украсяваме  Сега ми виси на главата и чака да довърша писането че да отидем и да я извадим. После само ще чакаме 

За истински таблет говоря. Детският не може изобщо да го залъжи. Това е да имаш по-голям брат. Напредва се бързо с мат'ряла  Гого играе същите игри като брат си. Нищо че са за големи. И ако не успее да докопа таблета, ми взема телефона и на него. Пълен е телефона ми с неговите игри....