Говорни проблеми при близнаци

Ооо, Венче, радвам се, че се разписа!!! И ... блазе ви за детската градина! Копнея да си оставя децата всеки ден някъде, пък макар и само за 2-3 часа. Според мен това е основният ни проблем - по-ограничената комуникация. Старая се да го компенсирам с какво ли не, но не е като да ходят на детска градина в България, например. Това определено е нещо, за което съжалявам и смятам, че отчасти съм ощетила децата си. Ама българските майки няма как да го разберат, за съжаление. А това, че няма как да работя активно по професията си направо ме убива... И има дни, в които дотолкова затъвам в битовизми, че почти не ми остава време за децата. Т.е. водя ги тук и там, в промеждутъците гледам да наваксам с някакви тъпи задачи и денят се изнизал без да сме чели приказка например. А при майки, които работят наблюдавам, че има по-голяма дисциплина в това отношение, заради по-малкото време, прекарано заедно...
Не се притеснявай за френския - той няма да ви избяга. С учителката в нашата занималня си говорехме веднъж, че в нейната практика нито едно дете на чужденци (т.е. и двамата родители не са с местен произход) на тази възраст не е проговорило пред нея немски, езика в нашия случай. Но след тръгването на детска градина (от 4 годишна възраст, явно това има значение все пак) за около година настъпвала рязка промяна. Аз същото го наблюдавам отблизо при детето на най-близките ни приятели тук. Допреди малко повече от година дума не обелваше на немски, а сега го пердаши яко - и литературен, и диалект... Успява да ги различи на тази възраст (сега е на 5 и малко)! Та, наблюденията на даскалите били, че те го разбират, когато са по-малки, складират знанията в главиците си и в един момент ги пускат на воля.
Ама обикновено децата говорят чудесно родния си език и в един момент превключват и на двата. А в нашия случай... нито едното, нито другото е песен. Е, да не се оплаквам де. Онзи ден едната сметна за секунди колко е 4+4, а другата нарисува нейна версия на фонтана Ди Треви, за който изобщо не подозирах, че ги е впечатлил, камо ли, че са го запомнили...  Така че явно говоренето не е най-силната им страна и да се надяваме, че ще наваксат, преди да е станало притеснително за тях самите.

Зачетох се , че ние другия месец навършваме 5 години и от началото на учебната година посещаваме логопед, защото сме с идентична проблематика. Шипящите звуци ги бориме много успешно вече, за Р-то логопедката каза че е в норма появата й до 7год. възраст така че да не се тревожим. По-голямата ми драма е нежеланието за наизустяване дори на елементарни стихчета , искат да им обяснявам какво точно е казал автора и след това ми го преразкават в проза. Снощи стигнах до истерия при над 20 пъти повтаряне на едно стихче от 5 строфи с лека мерена реч, звучна някак и по мое мнение всяко друго дете щеше да го пее и танцува, всеки път беше с някаква вариация 
Ако има възможност да се посещава логопед и работата с всяко едно от децата да е индивидуално , много помага , отписала съм ги от почти всички масови занимания , защото не виждам резултат. Двамата са си общество дали ще спорят или ще се критикуват, или пък ще обсъждат някое друго дете това е някакъв затворен техен си кръг , който за момента разбивам само с индивидуално обучение. След логопед двамата се разпитват един друг как е минало , какви задачи са им давали , сравняват , показват ми какво са научили , отделно в къщи работиме за автоматизация на наученото и честно казана виждам по-голям напредък от 1 час работа с логопеда, отколкото от наученото за цяла седмица в групата с другите деца.

Леле, Пития, разби ме направо. Имам усещането, че твоите хлапета усещат напрежението и усилията ти по тази тема и направо те "работят", както убедена съм, се случва и при нас.... НО съветите ти са много ценни! Благодаря за включването и дано и при вас има скорошен чувствителен напредък! 

Аз извадих разни логопедични упражнения за раздвижване на езичето, за произнасяне на разни звуци и т.н. Но нямат проблеми с тях. Както са упражненията, правят всичко добре още от 1-2 опит. Правим ги сега заради играта, няма лошо, но не мисля, че са от значение... Щом трябва да вкараме изпробваното в действие, моментално се нахилват до уши и си карат както си знаят с оправданието, че не можели. 
Иначе при нас все пак има лееек прогрес. Да чукам на дърво, да не чува дявола, пупу да не му уроки и т.н. от сорта!!! 
Не знам как, но успях да провокирам Сияна да започне да се старае повече и за около седмица започна да изчиства доооста думички. Вече почти всеки опит да каже нещо правилно й е успешен. Даже има нахалството да поправя сестра си  . И другото - пак от около седмица се появи и у двете някакъв небивал мерак да говорят на немски (за което не знам да се радвам ли, да се плаша ли) и вече казват все повече думички.

Ох, дано този период да се задържи повече от предишния... 

Вчера вкъщи имахме една сценка, която ме подсети за тази тема.  Чувам ги, че спорят за нещо и се заслушвам. Яна казва ГЪ-ЛЪП. След нея Йоана ГА-ЛОП. Яна "Не така. ГЪ-ЛЪП". Йоана пак ГА-ЛОП. Яна "Нее. ГЪ-ЛЪП. Йоана, кимайки с глава и натъртвайки на сричките " ГЪ-ЛЪП".   

  Развеселихте ме , благодаря за гледната точка, явно съм се взела на сериозно  А гълъпо-галопите са  във всякакви вариации, до аз говоря на арабски или на френски, а ти не ме разбираш  запазената ни марка е ПА-КА-ГАЛ
Всички ще имаме успех , просто иска упорство и постоянство 

Напомни ми снощи как се опитах да ги науча как се казва правилно "обичам", какви ли не вариации чух на вместо буквичката Ч когато ги карах на срички да повтаряме думата. Само Ч не чух а в техния вариант я чувам ясно, казват нещо от рода на "обучиям" (бедна ми е клавиатурата май  ). Иначе са първи на телефона а и с братовчедка си вече опитват да говорят. С това темпо скоро ще се оплаквам от телефоните сметки май май 

Ааа, ние също имаме няколко доскорошни хита:
- дядо Кольдуа, вместо дядо Коледа. И понеже напоследък много настоявам да го кажат правилно на срички или както ще да е, минаха на дядо "Маз" (това пък го научили от някакво стихче, което майка ми им казала);
- ходят при "Ебине" (Сабине), където ядат "ебан" (банан);
- до неотдавна за благодарност Дарето казваше "еби" - нещо средно между благодаря и мерси  ;
- на пеперудата доскоро едната й казваше "епуда", а другата - "енуда";
- любимото животно на Дарка е "нипотан" (хипопотам) и т.н.
 

Здравейте , нашите близнаци са на 3г и 4 м и сме като при  Desitoo и Жабче.
На всичко отгоре ,нашите ги отписахме от ясла миналата година,защото много боледуваха от началото.Та това според мен утежни проблема.  Говорят чудесно помежду си още от преди ние да ги разбираме.. даже имаше моменти ,когато се бях отчаяла ,че ще проговорят ,защото се налагаше аз да уча техния начин на изразяване ,за да се разбираме  .После започнаха да говорят ,р липсва .. някои съгласни ги има в едни думи ..в други ги заменят.Дълги изречения не правят.Словоред е под всякаква критика  .Но странични хора ги разбират ,което предполагам  е искрица надежда 
Мен лично най-ме притеснява ,че говорят за себе си в трето лице .. ей как ли не опитвах да давам примери ,не се получава - Майо иска .. вместо аз искам и пр.
 savina_33  мисля че си права .

Тази сутрин Михаела за добро утро ме остави безмълвна, бях шокирана просто и ей такива очи бях опулила  Казах на Вали, че татко и ще я води на градина и тя съответно беше против, но е здрава а сестра и с Т искам да я предпазя от вируса поне през деня да не са в контакт. Михаела застана до нея и спокойно и каза "Чуй сега ше идеш на гадина, там игай с децата и бъди доба. Слушай ме" А си мислех, че речника на Валерия е по-богат и говори повече ама тя такива смислени изречения не може да подреди  Никога не съм чувала Миша да говори така, дори мислех че само бебешкия владее а то диването така хубаво да ме изненада  Можела значи и да говори а не само да ми отговаря едносрично като я разпитвам за нещо. Вчера ме изненада с игра, днес с говор, вече си мечтая за хубавата изненада утре каква ли ще е 

моите са големи/на 5г и 1м.днес вече/,не знам дали съм за тук,обаче да се присламча 
при нас проблема беше много голям-изтерясала бях-на 3г влязоха в градината без почти да образуват изречения на български,а трябваше да се справят и с чуждия език
но децата имат скрити възможноси,и както някои вече са забелязали-проявяват ги не пред нас  имам подробни записи,на 4тия месец проговориха на португалски,макар и бавно,но започнаха и на български
към днешна дата португалския съм им го тествала със специалисти-в нопрма е,за българския си правя пробите сама,но са на ниво около36 месеца,за съжаление
определено моите избират по-лесния език,и той не е нашият  ,а вкъщи всички говорим български,гледат бг филмчета,четем само бг книжки

Как съм я пропуснала тази темичка! Да се запиша и аз с две вече малко порастнали двуезични (всъщност почти триезични) близначки и да споделя нашия опит. 

Моите девойки се родиха в Холандия и там още на един от първите прегледи в консултацията ми дадоха едни материали как близнаците изоставали с говора. Нищо сериозно, наваксвало се до по-късна възраст (7 годинки), но понеже общуват много помежду си, а не предимно с възрастни, както повечето самики деца, то това се отразявало и на говорните им способности. Те на практика слушат повече реч на свой връстник с всичките й недостатъци...
Като съвестна майка бах пускала тема навремето по въпроса (сега като гледам са били едва на годинка), но вече съм мислела по проблема 

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=332472.0

Понеже с таткото и двамата бяхме чужденци с различни езици в трета дъжава с трети език, изчетох доста неща и реших, че триезичие ще им дойде в много от толкова рано. Затова предпочетохме вкъщи да се говори на един език, а навън на езика на мястото - правило, което важи и досега, вече в България. Не мога да кажа, че са имали някакви сериозни закъснения с езика вкъщи, е, не проговориха с цели изречения на годинка и половина, както някои деца, но от две годинки нататък като отвориха едни усти и досега не мога да им ги затворя.  На 2г. и 6 м. тръгнаха на ясла 2 пъти в седмицата и започнаха да учат по-сериозно и холандски. Още от самото начало слушаха езика и разбираха, но им отне повече време, за да се отпуснат и да проговорят малко. Даже по едно време се майтапех, че цялата ясла ще научи италиански, а те няма да научат холандски. И изведнъж само за няколко месеца започнаха да свързват по нещо и на холандски. Даже мадамата в консултацията остана много изненадана, защото на единия преглед не поискаха да кажат и дума и вече си правеше устата за логопед, а след 3 месеца децата  си казваха съвсем спокойно думички на холандски (не мога да кажа, че са го говорили добре, но знаеха доста думи и ги свързваха). Така малко след като навършиха 3 годинки се преместихме в България. Признавам си съвсем чистосърдечно, че знаеха само откъслечни думи на български и се опитваха да говорят на холандски навън, което ми е навличало неведнъж критики каква майка съм да не си науча децата на родния им език  Сега, две години по-късно, без да ходят на детска градина и прекарвайки част от годината в Гърция (още един език  ) мога да кажа, че се справят на много прилично ниво с българския. Знаят песнички, стихчета, броят и разбират всичко. Не са точно на нивото на връстниците си в България, но все пак са двеузични. И всеки ден ме учудват с напредъка си, като попивателни са, вмъкват думи, които дори не съм предполагала, че са запомнили или знаят. Италианския го говорят без никакъв проблем и на добро ниво, защото съм имала възможност да ги сравнявам с техни връстници от Италия. Единствено мога да отбележа, че на едната й се отдават повече езиците, отколкото на другата     И говоренето като цяло - тя казва "р", а другата още я мързи т.е. казва, но не винаги и говори мялко по-неясно от сестричката си. Даже се поправят, както беше написал и някой друг.
Надявам се да не прозвучи като хвалба на моите "гарджета", но просто исках да посоча, че децата напредват изключително бързо на тази възраст и постоянно ни изненадват, не е като да караме възрастен човек да учи чужд език. Невероятно е колко умения и способности наведнъж развиват. Мъжа ми за повече от 16 години не е научил толкова добре български, колкото те за това кратко време. 
Конкретно за Зайо, мисля, че в момента просто са изложени на два езика и натрупват речников запас, нищо чудно в един момент да се отпуснат и да проговорят изведнъж 

Mamagemelar, аз съм учила началните класове на португалски (в Ангола). Почнах училище, без да знам и една дума, след това в един момент ми беше по-лесно да говоря вкъщи на португалски, вместо на български  После ме върнаха в БГ училище и там също успях да се справя Та и от личен опит мога да споделя колко лесно децата учат чужди езици. Просто си продължавайте с българския вкъщии с някоя и друга отпуска в БГ и ще видиш как ще дръпнат и с българския в един момент.

На който му е интересно се самоцитирам от темичката за говора на близнаците, бях превеждала едни неща как да се следи развитието:

Mamagemelar, радвам се, че се включи!

Фата, както винаги  !
Между другото, аз за речника им на български нямам особени притеснения. смущава ме произношението, което на български си е направо бебешко, особено като бързат. А и не мога да не призная, че направо се ядосвам, когато чуя случайно да казват отделни думички на немски - ми добре ги изговарят. Даже докарват швейцарския акцент (о, Боже, ужас!!!)  .

Фата,направо ме разби с вашето многоезичие  в семейството  а анголанския диалект ,просто е уникален с напева си
Благодаря за разбирането,само който не го е изживял ,може да критикува -на логопед бях се превърнала от материали и игри, и упражнения...особено около 2г,когато станаха и само мучаха...вече не се втелясвам толкова,слава Богу  
имат си собствен ритъм децата,няма какво да си кривя душата
относно българския специално,има си особености,като например скупчването на трите съгласни ,както и двойните съгласни,които са им по-трудни на моите деца
относно напредъка с български-това лято видях как за 4 седмици с баба си/която идва тук/,напреднаха страшно много и песнички даже ми пееха,а преди това не ги запомняха ли,...или може би не им стигаше запаса от думи  

само още нещо да добавя-техниката не знам от къде е ...от Подсъзнанието ли,не съм сигурна,но няма и значение...намаляване на важността,на степента на сериозност, или преведено с мои думи-да не се взирам толкова в проблема,че го правя по-важен от колкото е в декствителност!така му отделям по-малко енергия,той не расте изкуствено,заради моето фокусирано вимание,и се разрешава по-лено,...а и аз не се филмирам излишно 
мисля,че в момента ,в който го осъзнах и започнах да прилагам,тогава нещата потръгнаха-а имах преди това немалко случаи пред непознат,пред  логопед ,да се просълзя,докато говоря по въпроса   

Да, българския си е труден език за съжаление. Като я слушам Михаела върви по пътя на братовчед ми, той с анимации на английски го научи преди българския тя от видео клипове. Наизустила е доста текстове и почти правилно изговаря думите пеейки  Но Зайченцето бяло и Зеленчуците ги пее на бебешки  единствено една песничка от детската с баба Меца и се разбира горе-долу.

И аз да си похваля гарджетата с напредък.  Откакто са в първа група в детската градина, научиха много. Изненадват ме с нови думички и знания всеки ден, а вече рецитират и стихчета, нещо, което не правеха доскоро вкъщи. Опитвала съм се много пъти, но без успех, даже се бях притеснила, че не могат да запомнят стихотворение.