Говорни проблеми при близнаци

Тази вечер присъствах на отворен урок в детската градина. После имах възможност да разговарям с учителките. Като цяло са доволни от нашите умения. Похвалиха ни че всичко разбираме, дори да не можем да го изразим винаги. Имат деца в групата с които им е трудно да общуват защото не разбират. Допускам че става дума точно за двуезичните, вкъщи ако слушат само турска реч е разбираемо. То като се замисля и родители има на това ниво на разбиране, как ще ги научат на български не знам. Единствения съвет който ми дадоха е да им говоря правилно, да забравя за бебешките им думи в моята реч с цел по-лесно разбиране. Това пък никога не съм го приемала и използвала, така че сме на правилния път нещата макар и по-бавно се случват С логопед ще се работи от втора група при нас. Факт е че след като тръгнаха на градина си обогатиха речника, стараят се да изговарят правилно думите. Подобриха си словореда, изреченията им са дълги и смислени. Но само ако самите деца го искат. Вечер не ги натикам да учат нови неща като ги виждам че са уморени или им се играе на техни си игри.

Привети отново, мили мами!
Аз да се отчета с някои не особено приятни за нашия случай констатации...  Сигурно ще ме сметнете за луда, ама... това е положението  (шегувам се).

По Коледа водихме децата на логопед в България. Как стана - преди няколко месеца оттук бях писала на една специалистка по мейла, тя взе, че ми отговори по празниците и така и така бяхме там - разбрахме се да се видим. Не, че специално съм търсила... Както и да е. Та тя потвърди моите притеснения, че децата изостават малко в речевото си развитие (изрично наблегна на "речевото", защото интелектуално били съвсем добре, дори за някои неща напред с материала). Макар за това да има доста ясни причини. Изненадаха ме обаче нещата, на които обърна внимание. Това, че не произнасят добре някои звуци и думи, било ок на тази възраст все още. По-скоро наблегна на някои съвсем практически езикови познания. Като например непознаването на предлозите (те определено имат проблеми с тях - всичките в речта им са "е"). В същото време, за нея беше изненадващо, че се справят с по-трудните за възрастта им местоимения. Освен това, правят само прости изречения, а не винаги схващат смисъла на сложните, особено ако не са съставни, а с подчинено изречение. И ни изпрати по мейл някои занимания, които да правим вкъщи и с които евентуално да изчистим тези недостатъци. С повечето неща се справят супер, едната разказва все по-добре и дори ползва все повече сложни изречения, обаче другата изобщо не желае да разказва... Явно не й е дошло времето за това. Не смея да съм прекалено настоятелна, че съвсем ще я откажа...

Вчера пък си получихме една междинна оценка за справянето на децата в занималнята (всяка година има такава). И като изключим похвалите, няколко неща (макар да си ги знам и изобщо да не ме изненадаха) ме накараха да се почувствам... кофти.
- Редом с констатацията, че са си най-добри приятелки, играят чудесно една с друга, много рядко се карат, грижат се една за друга и т.н.... чета: "... за нас (учителките) буквално е усилие да се включим в игрите им или да правим нещо заедно".
- "За съжаление, забелязваме, че разбират малко немски и ползват само най-необходимите им думички"...  и обяснява, че това със сигурност се дължало на факта, че за разлика от другите деца те нямат нужда от друга компания и мотивация да се справят с различна ситуация (каквато е общуването с дете, което не говори езика им). И понеже в детската градина заниманията по езика щели да са целенасочени и индивидуални, да не се притеснявам от това...  Дължало се също и на възрастта им - като тръгнели на детска градина вече щели да имат по-голямо желание да играят и с други деца. В същото време, наблюденията показвали, че могат много добре да играят и да се забавляват и с другите деца, стига само да изявят желание за това.
И така като цяло. Другото са само похвали и насърчения.

Те това лято (на 12 август) тръгват на детска градина (тук е задължителна, част от предучилищната подготовка). За целта през февруари и после през пролетта ще имаме срещи с училищния съвет и учителките, които ще работят с тях - за информация, изясняване на въпроси и т.н. Чудя се как да подходя към ситуацията. Вътрешното ми усещане е, че ако ги разделя за заниманията (това са 3 часа до обяд), вероятно всичко това много бързо ще се преодолее. От друга страна, това може да означава двете деца да ходят в съвсем различни детски градини, което вече не е добър вариант (на 10-15 мин са една от друга и не знам как ще смогвам да ги доставям сутрин навреме). Пък и може би това би било много по-стресиращо за тях. Друго ще е да са заедно в игрите и общите занимания. Дали да не говоря с учителките за някакъв по-индивидуален подход...??? 

Вие какво бихте ме посъветвали? 

Това което съм чела и осъзнала покрай близначките е: Разделянето е полезно за всяко от двете деца, така те дръпват много бързо и се изравняват с връстниците си. Но само и единствено ако родителите са единни и отстояват тази позиция и я обяснят на децата си на разбираем за тях език. Моите които почти не са делени гледат на деленето като вид наказание, а може и да не е така. Една седмица в детската бяха разделени, Валерия откри че и другите деца могат да са и приятелчета в игрите и с тях също е интересно. Сестра и и липсваше само първите 2 дни, после свикна а вечер бяха големи кротушки радвайки се на близостта си Миша от своя страна ми показа вкъщи черти които сякаш остават в сянка покрай сестра и, играхме на логически игри, показа разбиране и дори и стана забавно. До сега толкова бърз напредък не са имали и надали ще имат до следващото им разделяне. Там няма как да се случи градината е малка и са само по една група. Ако имам възможност аз бих ги разделила през деня 

И малко за нашия напредък. Бърбораната Валерия не спира и говори по-правилно от сестра си, но с прости изречения, много букви са и трудни и ги пропуска та понякога се чудя поредната "новост" какво ли значи  Михаела е в период на мълчание в момента, подозирам че бента и скоро ще се отприщи и няма да млъкне в близките години  Така беше и с гукането Миша спря изведнъж с месеци мълча и почна срички (двойните звуци), после спря и със сричките пак с месеци и изведнъж думички, после преди простите изречения пак го имаше този период. Сега говора и са само и главно с въпроси от сорта: "Мамо, какво правиш?", "Какво е това?", "Тати/баба/ йейя (леля) къде е?" (когато не вижда някой в стаята пита за него). Кима с глава на отговора и толкова 

zaiobaio,ако има начин-раздели ги,макар и трудно да е в началото 
всичко ще напаснете с времето-и график и т.н.,но после ще имаш голяма преднина 
при нас нито имаше възможност/само една градина имаме/,нито ми  е идвало на ума/повече бях притеснена как изобщо ще ги изведа от вкъщи,където бпхме трите като гербови марки до 3г.възраст/
моите са много свързани,ама много,осъзнавам го и не мога да намеря досега начин да го преодолея,просто е,знам как ,но е почти изключено да стане/сама ги гледам,баща им е 24/7 на работа,няма баби,няма лели,няма нищо.../, но го мисля постоянно,и ми се отвори пролука все пак....
в последната седмица са леко неразположени/някаква странна кашлица ни мори/,първо едната започна... оставих ги вкъщи двете в понеделник,като подметнах както обикновено,дали да не отиде само здравата на градина/те са 3та година там, и обожават всичко и всички там/,и О!чудо! Виви се съгласи и отиде сама във вторник,без проблеми,без н-и-щ-о! -просто нормален ден 
В сряда и двете бухаха като магарета-оставих ги.Вчера Карина се пооправи и заяви,че днес ще иде сама  Отиде.Е,по обед мис е обади учителката ,че била малко тъжна и ако искам да я взема,но важното е,че без да ги насилвам,сами стигнаха до там.Знам,че не е нищо все още,че има още мноооого хляб да изядем,но все пак ми е радостно на душата,че не съм ги осакатила чак толкова 

да се включа и аз.
моите си проговориха като големи хора. бебешки език не знам какво е. рано проговориха. на 2 годинки и нещо всеки ги разбираше. немския си го почнаха отрано. вкъщи на бг, навън на немски. по същото време ходеха и на детегледачка и нямаше проблеми. на 3 тръгнаха на градина и още от първия ден бяха отделно по мое желание. казах им, че няма място и затова са отделно. никоя не ми се е тръшкала, приеха го супер. бяха в една градина, но в отделни групи. дефакто за ядене и игри в градината можеха да са заедно, но те вече не искаха. откриха, че има и други деца и е забавно. теди започна да се изживява и тя като човек със собствени мисли и решения. естествено това доведе и до бързото научаване на немския. преди 2 години тони превеждаше на дядо си какво казва зетя  превеждат перфектно. та с 2 думи аз винаги съм била за разделянето и продължавам да съм. сега са в различни класове. виждат се в междучасията, ако искат. иначе почнаха по малко и английски да учат. покрай техните приятели учат и испански. та такива проблеми не съм имала никога. колкото и да ми обясняваха, че двуезичните деца ще имат проблеми, това за нас се оказа невярно. едни от най-добрите са в занималнята, в училище също. само ги хвалят. теди даже има място в една университетска програма за надарени деца. така че не сме критерий