Паническо разстройство - част 11

  • 116 193
  • 702
# 540
Здравейте момичета, може ли да споделите какво са ви казвали за сърцебиенето докторите, дали  всъщност крие някакви рискове и добре ли е да се натоварва тялото когато имаме сърцебиене. Питам, защото нещо започнах пак да се вкарвам в някви филми,  а тъкмо си мислех, че пристягането и сърцебиенето вече не ме плашат, да ама вчера и днес немога да си намеря място от притеснения.
Виж целия пост
# 541
polllyna, да, и аз се чудех същото.
А знаете ли дали е нормално да имам все още сърцебиене, при условие, че 5-ти ден съм на антидепресанти? И ще премине ли от тях?
Виж целия пост
# 542
от колко време ти е сърцебиенето? по принцип съм чувала, че в началото  на приема на хапчетата има разни такива ефекти, но не мога със сигурност да кажа, защото не съм пила досега
Виж целия пост
# 543
емиии, може би от месец имам сърцебиене. Не е всеки ден, но като имам, понякога е и цял ден, с прекъсване разбира се. Много е неприятно. Бях се поуспокоила и сега пак. Сякаш свикнах вече с хапчетата. Имах странични ефекти 2или 3 дни-повръщаше ми се, но сърцето ми се беше поуспокоило и сега-на 5-тия ден-пак.  Какво всъщност е усещането по време на прием на антидепресанти???  Пълнеете ли, тези които сте пили или пиете? Защото аз да, имам страхотен апетит и постоянно ям.
Виж целия пост
# 544
освен сърцебиене, имаш ли аритмия
Виж целия пост
# 545
Извинете, че се намесвам... Аз съм пила антидепресант само веднъж в живота си - едно хапче. Повече от 4 години живея с ПР. Реших, че ако ще живея в кошмар, ще го направя приемлив за живеене без някакви хапчета да присъстват в "менюто" ми и да изпитвам страничните им ефекти. Не мислите ли, че трябва да променим начина си на мислене и възприятие, а не да подтискаме симптомите на въпросните грешни възприятия за собствения ни живот?
Виж целия пост
# 546
Aingerka, и аз съм на това мнение и заради това не пия хапчета. При мен паническото е от вече 5 год и само първият месец пих някакъв антидепресант и това беше. През цялото това време гледам да се боря с билкови неща и по различно мислене. Мога да кажа, че съм имала доста светли моменти, но и такива дето съм била на крачка от започването на хапчета. Незнам кое  е по правилно, всеки си избира сам за себе си кака ще се чувства по добре. Наистина е много спорен въпроса.
Виж целия пост
# 547
Извинете, че се намесвам... Аз съм пила антидепресант само веднъж в живота си - едно хапче. Повече от 4 години живея с ПР. Реших, че ако ще живея в кошмар, ще го направя приемлив за живеене без някакви хапчета да присъстват в "менюто" ми и да изпитвам страничните им ефекти. Не мислите ли, че трябва да променим начина си на мислене и възприятие, а не да подтискаме симптомите на въпросните грешни възприятия за собствения ни живот?

Аз съм съгласна с теб.Против съм тези антидепресанти.Те са само патерица да се чувстваш що годе добре,а после?Всеки сам решава как и по какъв начин да се лекува,не налагам мнение. . Peace
Виж целия пост
# 548
Благодаря за малкото отговори, които получих.
Диор, ами явно това не е моят д-р......, а то и почти всеки ти предписва или сменя лекарствата. Оставам си на първоначалната схема, като смятам ако се чувствам добре, след месец да спра ривотрила. Предната ми психиатърка ми предписваше АД без нищо друго, никакъв ривотрил. Казваше ми остави АД да си действа. Явно пълно излекуване няма, ако сам не се пребориш със страха. Сега чета една прекрасна книга и ми действа доста добре. Ще трябва да се науча да мисля положително и да се справям, не може цял живот с лекарства.
Джей Ло, мисля че си смесила моя случай с другото момиче Сеа май беше.. Моят мъж ме подкрепя изцяло и е винаги до мен, в добро или зло.
Aingerka, браво момиче, възхищавам ти се. Точно това е начина, да не се поддаваме на страха и когато го възприемем като нещо нормално и не му обръщаме внимание..., той сам ще си отиде.
Пожелавам на всички ви и на себе си щастлив живот без страх. Нека не ставаме негови затворници.
Ще ви държа в течение как се развива моето лечение, момичета Hug
Виж целия пост
# 549
roxxy_28 желая ти успех   bouquet .
Виж целия пост
# 550
успех на всички момичета...и на мен включително...на вас цигарите влиаят ли ви по някакъв начин...колко от вас пушат,колко са ги отказали ? кафенце пиете ли си ?
Виж целия пост
# 551
успех на всички момичета...и на мен включително...на вас цигарите влиаят ли ви по някакъв начин...колко от вас пушат,колко са ги отказали ? кафенце пиете ли си ?

Аз лично отказах цигарите , когато започнаха атаките преди 5 години
Кафето отказах на по-късен етап
Имах подобрение временно от АД , който пиех и след като го спрях 6 месеца по-късно кошмара се повтори. Пробвах и с хомеопатия, но и тя не помогна особенно изчерпаха ми се идеите и засега живея с това без да приемам лекарства. Имам и светли периоди, което е окуражаващо   bouquet
Виж целия пост
# 552
успех на всички момичета...и на мен включително...на вас цигарите влиаят ли ви по някакъв начин...колко от вас пушат,колко са ги отказали ? кафенце пиете ли си ?
Да, пуша и кафенце пия. Ако ги откажа, ще изпадна в още по-голяма дупка.  Поне за себе си разбрах, че всичко което ме притеснява и ме прави неспокойна и ... атаката е вече близо. Така, че правете каквото ви душа иска, само да не сте неспокойни.
Виж целия пост
# 553
Преди седмица си купих една книжка. Не знам дали да я споменавам, не искам да се възприеме като реклама. Книжката е малък формат, стотина страници. В нея се поставя главния проблем на всеки с ПР, а и мисля на много хора изобщо - недостатъчната любов към самия себе си. Авторката подкрепя тезата, че колкото и да мразим кошмара на ПА, всъщност ние сме си ги докарали сами. Като цяло идеите в книгата са същите като на Луиз Хей и ако сте я чели, няма да намерите кой знае какво ново в нея. Причината да си я купя обаче е, че авторката е страдала от ПР 11 години! И както подсказва предишното изречение - вече е "нормална" Simple Smile Обнадеждаващо е да прочетеш това  Hug
Виж целия пост
# 554
Ама вие не можахте ли да разберете,че сте от нормални по-нормални!Всичкото ,което си представяте е само в мислите и  главите ви!Всички сте абсолютно здрави момичета,само че мисленето ви е различно!Просто сте попаднали на съседната полоса или речено в паралелен свят!Ако успеете да се върнете обратно с усилието на мислите си всичко ,ще бъде о.к.Но затова се иска много ,много работа върху себе си!Нищо не идва даром!!Обикнете си страха,прегърнете го,станете приятели и...тогава нещата сами ще се подредят!! Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия