Прагматично за обичта

  • 10 913
  • 157
# 15
Шанел, равносметка бих го нарекла аз а не самосъжаление. равносметките не са ли признак че човек все пак си позволява да израства емоционално давайки си сметка че всъщност има вече ясни изисквания.
Виж целия пост
# 16
Така е..
Но със 'узряването" си се научих на хладнокръвие и прагматичност..Wink
Сега мога да избирам - контролирам и регулирам..
Преди определено не само, че не можех, но и не разбирах, че мога..Wink
Е, искрено те поздравявам. Забелязвам, че с времето хората затъпяват и не желаят да се променят. И когато срещна човек, който е променил живот, до вчера не особено приятен, много се радвам и го чувствам наистина жив този човек.
Виж целия пост
# 17
Шанел, равносметка бих го нарекла аз а не самосъжаление. равносметките не са ли признак че човек все пак си позволява да израства емоционално давайки си сметка че всъщност има вече ясни изисквания.
И самосъжаление да е, и равносметка да е, въпросът е по-бързо да минава, за да започне нещо различно.
Виж целия пост
# 18
Благодаря, Шанел.. Sunglasses
Виж целия пост
# 19
Аз със сигурност съм избрала да обичам този, който ми подхожда, който ми дава всичко, от което се нуждая. Иначе всички мечти, възможности, възгледи, просто се изпаряват.

Добре, а какво правим, когато собствените ни нужди се променят? И как си сигурна, че това "всичко" в момента ще е "всичко" и след 10г.
Виж целия пост
# 20
Аз със сигурност съм избрала да обичам този, който ми подхожда, който ми дава всичко, от което се нуждая. Иначе всички мечти, възможности, възгледи, просто се изпаряват.

Добре, а какво правим, когато собствените ни нужди се променят? И как си сигурна, че това "всичко" в момента ще е "всичко" и след 10г.
как ще се променят нуждите ми? Нуждата ми да бъда обичана, обгрижвана, защитена, стоплена, разбрана, помилвана, задоволена... как може всичко това в един момент да не ми е нужно? Не е възможно.
Виж целия пост
# 21
Аз със сигурност съм избрала да обичам този, който ми подхожда, който ми дава всичко, от което се нуждая. Иначе всички мечти, възможности, възгледи, просто се изпаряват.

Добре, а какво правим, когато собствените ни нужди се променят? И как си сигурна, че това "всичко" в момента ще е "всичко" и след 10г.
как ще се променят нуждите ми? Нуждата ми да бъда обичана, обгрижвана, защитена, стоплена, разбрана, помилвана, задоволена... как може всичко това в един момент да не ми е нужно? Не е възможно.

Това е типичната нуждаеща се любов, - да получа, да взема, да  задоволя, която обаче не е истинската любов. Но повечето хора я разбират така.
Виж целия пост
# 22
Момент тогава да изпия 100 хапчета или да легна под танк. Може пък това да е любов. Истинската любов е точно това, което написах, когато го правят двама души, без да претеглят грамовете любов, която дават.
Виж целия пост
# 23
как ще се променят нуждите ми? Нуждата ми да бъда обичана, обгрижвана, защитена, стоплена, разбрана, помилвана, задоволена... как може всичко това в един момент да не ми е нужно? Не е възможно.
[/quote]

Нали не си мислиш, че един единствен покрива тези критерии! Днес искаш обич като за 10 и "затопляне" като за 20 примерно. Laughing  Утре обаче, това вече не ти е достатъчно. Нуждите нарастват.


Виж целия пост
# 24
Мисля, че ти имаш проблем. Аз нямам и не търся отговори.
Виж целия пост
# 25
Цитат
как ще се променят нуждите ми? Нуждата ми да бъда обичана, обгрижвана, защитена, стоплена, разбрана, помилвана, задоволена... как може всичко това в един момент да не ми е нужно? Не е възможно.

Нали не си мислиш, че един единствен покрива тези критерии! Днес искаш обич като за 10 и "затопляне" като за 20 примерно. Laughing  Утре обаче, това вече не ти е достатъчно. Нуждите нарастват.


'Викаш' като с нАркотиците е  Laughing качва се  дозата за да си все на черешката   Wink





Споделям мненията на Chanel   Peace
Виж целия пост
# 26
Пример, макар и елементарен. Влюбваш се *от доста теми тук става ясно, че на този фронт контрол тотално липсва * обаче осъзнаваш че хем много искаш да си с този човек, хем виждаш неща у него за които си сигурен че ще са несъвместими с твоята собствена емоционалност.
 В това е въпроса.
 Възможно ли е човек с разума си да стопира обичта  му към друг или тя просто се случва?
За мен много искам да съм с някого не се припокрива напълно с обичам някого, така че никога не ми се е налагало да се спирам да обичам когото и да било. Аз все още по някакъв начин обичам и са ми близки до сърцето хора ( от мъжки пол) с които или никога не съм си и представяла, че мога да бъда като двойка или семейство или пък съм преценявала, че колкото и примамливо да е това, просто няма да стане. За мен любовта , обичта не е само  връзка и може да си съществува в най различни измерения. А за да искам да живея с някого ( и да мога да живея с някого) е нужно много повече от просто да обичам.
Виж целия пост
# 27
Момент тогава да изпия 100 хапчета или да легна под танк. Може пък това да е любов. Истинската любов е точно това, което написах, когато го правят двама души, без да претеглят грамовете любов, която дават.

A, какво се случва,когато тази голяма любов те разочарова? Продължаваш ли да обичаш по същият начин?
Виж целия пост
# 28
...
 Възможно ли е човек с разума си да стопира обичта  му към друг или тя просто се случва?

Възможно е.

Наблягаш върху недостатъците и ентусиазмът постепенно се изпарява.
Представяш си ежедневието и драмичките, от време на време. Усещаш как всичко това се натрупва неизбежно, как отношенията се сриват, доверието се губи, и въпросът е решен  Grinning

Това е малко зло, за голямо добро.
Виж целия пост
# 29
И аз съм от прагматиците. Разумът преди всичко. Влюбването не е любов, а чисто физическо привличане. Лесно може да се преодолее, особен ако обектът има явни недостатъци. За любов според мен може да се говори след като премине това първоначално влюбване. Но и аз като Шанел съм по-скоро хладен човек. Предпочитам да получавам без да се раздавам напълно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия