Добро утро, дами!
Видя ми г*з път, едвам изтърпях родителските тела на мъжа, но пък си видях нашите
и бабите ми 
Бях твърдо решена тия двете говеда на мъжа ми да не ми стровят почивката, ама то това тяхното трае ли се? 300 км в едната посока - не спряха да се карат. На другия ден - 300 км обратно - дори успяха да се сбият 
Да вземат да се утрепят един друг и да мирнат, главата ме заболя от тях...
Много съм нещастна - оставих си милото котаче вкъщи при нашите...
Нямаше начин - не зная дали ще ходим пак преди да родя, апартамента ни още не е готов, а квартирата е 35 кв боксониера... И получих ултиматом - котьо или при моите родители или при на мъжа. А неговите говеда са особено горди от факта, как преди време имали куче и го "пуснали на свобода" в гората между две села, а в по-ново време как на мъжовия братовчед като забременяла жената и изхвърлили котето без тя да види, а ѝ казали, че сигурно е избягало... Толкова обичам животни, че направо не знам кой ли хубав ден ще им тегля една дълга мешана, та да разберат окончателно какво мисля за тях и най-вече за тези им постъпки... Хубаво, че не живеят близо до нас (на 200 км са) и се виждаме сравнително рядко (което пак е по-често отколкото искам, ама...)
И така.. Такива работи покрай мене... Сега ще звъня на мама да я питам как е котьо и дали се разбират. Той е много кротичък и гушкав и мисля, че ще се харесат като поживеят заедно... Дано не изяде прекалено много цветя...
Виж целия пост
Видя ми г*з път, едвам изтърпях родителските тела на мъжа, но пък си видях нашите
и бабите ми Бях твърдо решена тия двете говеда на мъжа ми да не ми стровят почивката, ама то това тяхното трае ли се? 300 км в едната посока - не спряха да се карат. На другия ден - 300 км обратно - дори успяха да се сбият Да вземат да се утрепят един друг и да мирнат, главата ме заболя от тях... Много съм нещастна - оставих си милото котаче вкъщи при нашите...
Нямаше начин - не зная дали ще ходим пак преди да родя, апартамента ни още не е готов, а квартирата е 35 кв боксониера... И получих ултиматом - котьо или при моите родители или при на мъжа. А неговите говеда са особено горди от факта, как преди време имали куче и го "пуснали на свобода" в гората между две села, а в по-ново време как на мъжовия братовчед като забременяла жената и изхвърлили котето без тя да види, а ѝ казали, че сигурно е избягало... Толкова обичам животни, че направо не знам кой ли хубав ден ще им тегля една дълга мешана, та да разберат окончателно какво мисля за тях и най-вече за тези им постъпки... Хубаво, че не живеят близо до нас (на 200 км са) и се виждаме сравнително рядко (което пак е по-често отколкото искам, ама...)И така.. Такива работи покрай мене... Сега ще звъня на мама да я питам как е котьо и дали се разбират. Той е много кротичък и гушкав и мисля, че ще се харесат като поживеят заедно... Дано не изяде прекалено много цветя...
Ох,на теб не ти е смешно,но не можах да не се изхиля на картинката.
Като се роди бебето, той го закара на вилата (котето, не бебето). Но аз си го взех обратно при първа възможност (малкият нямаше месец), защото животинчето много страдаше само и на непознато място. 
Единственият проблем с мацоранката беше, че бебето като плачеше, тя много се дразнеше и идваше да ме хапе по крака. Все едно ми казваше: "Бързо отивай при него и го накарай да млъкнееее" 
Иначе не е проявявала ревност или агресия към малкия. Но така както всеки човек реагира различно на различните ситуации, така е и при животните. Винаги може да има и някакъв момент на изненада. 
После дребният започна яко да я тормози и се наложи да я дадем на съседите. Но те поне се грижат перфектно за нея и така нямам угризения на съвестта. 
.Беше на 14 години и бъбреците му бяха отказали и имаше само един зъб.Беше се родил в къщи, преди него 13години гледахме майка му, двете заедно за около 6г.
