Как да се справя с това?

Момичета, благодаря ви! За това, че сте тук и вдъхвате вяра и надежда! Определено помага, когато общуваш с хора, които мислят позитивно  Аз просто съм на периоди, но предполагам и това е нормално. Обожавам племенника си, кръщелника си и децата на приятелките си и не мога да не си мечтая, че и на мен ще се случи някой ден. Опитвам се да намирам смисъла в други неща, без да се чувствам виновна, че не мога да зарадвам хората, които най-много ме обичат! Е, да, събирам сили за предстоящата борба, но знае ли човек - дотогава току-виж се станало чудо!?! Дай Боже всекиму! 

Нормално е ..всички ,които познавам и минаха през тази борба бяха така..периоди на оптимизъм и преиоди на срив..
Ти ги радваш със това ,че си ти,че сте заедно..няма причина да изпитваш вина , не си го причиинявай като търсиш виновен и най-лесния си ти ,недей..
Довери се на сърцето си ,то ще ти подскаже верния път.

Благодаря за милите думи 

.................................................................................................

Аз донякъде съм склонна да вярвам в неизяснения стерилитет.......вече си имам 2 дечица но и при двете имах доста опити и чакане.....за първото повече от 2 год, а за второто правихме неуспешни опити.....отказах се.....после пак пробвахме около половин година и пак нищо.Казвах си,че наистина беше трудно но нали все пак съм забременяла веднъж, защо не става втори път.Повярвайте....въпреки че имах 1 дете,пак боли че не можеш да имаш второ. Накрая си купих тест за овулация....дори с него минаха 3 месеца докато видя 2 чертички.....а бях на границата да се откажа отново. Всички които имат проблем със забременяването знаят че това е сложен процес. И макар да е минала година, това са си 12 месеца, т.е само 12 пъти по 24 ч. шанс....защото яйцеклетката като узрее е годна само 24 часа за оплождане и после умира. Това означава, че е трудно да се уцели момента. На всички желая да усетят бебче под сърцето си. Не губете надежда.

persimmon има много случаи като твоя, но дано и другите имат твоя късмет и завършат със същия резултат 

Искрено пожелавам това на всички. Дори аз съм била зачената след категорична диагноза, че майка ми  няма да има друго дете. Милата, Бог да я прости, трудно е забременяла със сестра ми, трудно я е родила и са и казали че повече няма да има деца. И въпреки всичко след 13 г. съм се появила аз. Затова не бива никой да губи надежда.

А как да се справя с това - най -добрата ми приятелка /една от 2-те ми останали, имах 3, но едната умря от грип преди 3 години/, та тя на Коледа ми съобщи че е бременна и то с ин витро. Дотук добре - тя е женена от 2 години и всички се питахме кога ще забременее - но при положение че аз от 5 години разправям за проблемите си, споделям всичко, очаквам подкрепа и интерес, които честно казано не получавам, коментирам лекари, ситуации и т.н. защото с това живея и това е моят свят, в който искам да присъстват и приятелите ми....та сега разбирам че тя от година и половина е ходила в Щерев, правила е изследвания, инсеминации и накрая е забременяла от първо ин витро. Не знам кое точно ме дразни, ядосва и натъжава и не мога да се зарадвам за нея - може би обикновена завист..., но не мисля - имам друга приятелка, с която се държим в течение и искрено й стискам палци, друга, която имаше лек проблем и с един клостил се оправи и чака дете.  Почувствах нещо средно между махленска клюкарка, която говори само за болести ,глупачка и неадекватен лузър. Преди да се спре на щерев е идвала и в моята клиника и  тя представете си може да ме е видяла и да се е скрила за да не се видим! Тотално съм объркана, онзи ден сънувах дъдлъг мъчителен съм как се лутам из едни улици близо до нас и не мога да си намеря къщата и се паникьосвам все повече... Как да се чувствам? Прекалявам ли? Извинявайте за тая дреболия, но ощв съм като ударена с мокър парцал, най-лошото е че не искам да виждам приятелката ми никога вече, камо ли детео й... А ние бяхме като сестри

Аз плачех, много плачех - особено след аборта през 2011 г. много плачех. И това ми помагаше. Разбирам те, че не можеш да се зарадваш за приятелката си, но се опитай да не си разваляте отношенията заради нейната бременност, просто я избягвай известно време, ако от това ще ти стане по-добре. Аз така правех - не ходех на детски рождени дни, погачи и подобни мероприятия. Но не й се сърди - това е нейна работа, че не е споделяла с теб, не всички хора обичат да споделят проблемите си, особено когато се касае за нещо толкова лично. Бъди сигурна, че когато забременееш, ще бъде съвсем друго и ще искаш да виждаш детето й. От опит ти го казвам!

И най-важното според мен - не се отказвай от желанието си да имаш дете, бори се, ходи по лекари, процедури и каквото трябва. Пожелавам ти много успех и все пак да бременееш с приятелката си - има девет месеца

И още нещо - съхрани си психиката. Едно бебе, освен всичко останало, изисква много здрава психика. Това беше една от основните мисли, които ме крепяха през трите години, в които чаках моя чаровник!

Здравейте отново, мили момичета! Първо искам да пожелая една здрава прекрасна и пълна с детски плач и смях 2013 година на всички! 
LUBADIM, разбирам те напълно - аз "попдкукоросах" всичките си приятелки да правим бебета, те всички успяха, повечето си отгледаха децата вече, а останалите са бременни и аз всъщност останах единствената, която до момента не успява да забременее! И аз в началото странях, защото мислех, че никой не може да ме разбере, но сега най-искрено се радвам на децата им. Не че понякога не се натъжавам, като ги гледам, но просто се примирих със съдбата си и чакам своето чудо....Опитвам се да не губя вяра! Днес за пореден път мечтите и надеждите ми се разбиха на пух и прах - след 7-дневно закъснение ( за първи път в живота ми ) и уж видяна точица на ехограф снощи, тази сутрин ми дойде! А съпругът ми има рожден ден другата седмица и вече си мечтаех как ще му направя най-хубавия подарък! Много ме заболя! А най-лошото е, че няма обяснение защо не се получава, поне до този момент! Както и да е, исках да споделя как се чувствам, знам че вие можете да ме разберете.....

Съни кид, а правила ли си изследвания за тромбофилия и генетични? Това, което казваш, че сте видели точка на ехографа и ти е дошло след това прилича на ранен спонтанен аборт. Изобщо никъде не казваш точно какви изследвания сте правили, само че се водите неизяснен стерилитет. Може би нещо е изпуснато при изследванията.

Съни кид, това, че има прокървяване, не значи, че е станал аборт, трябва пак преглед на УЗД.
И да продължиш лекарствата- но-шпа, утрогестан....лежане и почивка

Подкрепям последните  две мнения напълно.

Благодаря за мненията, момичета! Всъщност аз мисля, че въобще не е имало точка или пък бременност, не ме е гледал специалист, а лекар от друга специалност и то трансабдоминално, така че е съмнително какво сме видели. Според мен никога не съм забременявала за тези две години и половина. Затова и не мисля, че сега е имало нещо, смятах да си правя тест в деня, в който ми дойде, но ще си го запазя за друг път, явно 
Жълта Роза, права си - само тези изследвания не съм правила все още, но за тях си чкам часът в клиниката по стерилитет, защото всички станаи съм ги правила на своя глава - хормони, хламидии, ЦС, лапароскопия, щитовидна жлеза и т.н. Спермограмата на съпруга ми също е нормална. След лапароскопията ми казаха, че всичко е перфектно, имаше фоликули, хубава лигавица, проходими тръби и т.н. Правила съм фоликулометрии многократно, но въпреки перфетната овулация всеки месец, имаме около 15-16 неуспешни опити на доказана такава ( имама предвид, че сме опитвали със сигурност в точния момент ). Та така....Знам, че има още много изследвания, които трябва да бъдат направени, но аз вече сме изморих и тях съм ги оставила на специалистите. Трудно е след поредното разочарование да се иташ всеки път " Защо ", особено след като на всички около теб им се случва постоянно.  Но се опитвам да мисля позитивно и да вярвам, че и на мен ще се случи по един или друг начин. 

Здравейте отново, момичета! Искам просто за пореден път да споделя мъката си, та дано поне малко ми олекне   Познайте - сега пък си имам полип на матката - 0.8 см и ми предстои хистероскопия следващия месец! Никога не съм предполагала, че ще трябва да премина през всички тези неща, за да ми се случи и на мен чудото  да съм бременна, ако въобще някога се случи! С какво сме го заслужили?!? Защо едни забременяват от въздуха, дори без да искат, а други се мъчат и страдат с години? Съжалявам, просто малко много ми се насъбира напрежението напоследък, а това съвсем не съм го очаквала....Но както и да е, и това ще го преживея, но поне да имах малко надежда, че някой ден и аз ще прегръщам детето си, а и това не ми остана вече. Просто се изморих - да вярвам, да мечтая, да чакам, да се сривам при всяко следващо разочарование и да гледам надеждата в очите на съпруга ми, а аз да не мога да я оправдая. И то без установена причина....Кажете ми, вие какво правите, за да подхранвате вярата си? Как се справяте с това отчаяние? Благодаря ви, че ви има! Всъщност, когато чета историите на успелите да се преборят с това момичета, може би и аз се обнадеждавам Дано да има повече такива истории 

ами то си е за радост, че сте открили проблем 
не разбирам защо се отчайваш от това