Как да се справя с това?

Аз не мога да се справя.Скоро претърпях поредното разочарование след 6 опита ИКСИ като всичко  завърши с мисед в 6 седмица . Как да се справям, като все едно всичко лошо ми се случва само на мен. След няколко операции ми предстои поредната тия дни. Сякаш Господ ме мрази. Може да е богохулство, но така се чувствам. И ние ходихме до Кръстова гора, до църквата "Златната ябълка", до различни манастири. Въобще кой каквото каже изпълнявахме. И за какво - да си изплача очите тия дни като загубих бебчето си ? Всички роднини и познати, които знаят за проблема (а те са много малко) се опитват да ме окуражат да продължа с опитите или вече да спра. Ако продължа ще успея ли да се справя (ако се наложи) с поредния неуспех? Ако се откажа дали няма да съжалявам след години?

Разбира се, отговори няма за сега. Очаквам да мине операцията и после ще му мисля. Една съфорумка писа, че вече се е отказала от опитите след многото години на борба и е предпочела за друго да си дава парите. Може и да е права да ви кажа.Парите не са никак малко, а за тичането нагоре-надолу да не говорим. От както сме почнали да ходим по клиники, не знам какво е отпуска или почивка. Цялата отпуска си оползотворявам за опитите. Мисля си, че си заслужава, но дали е така. Дали цялото това тичане, лекарства, стрес няма да ни се отразят след години. Мисля, че ДА. И въпреки всичко ние продължихме, както и всички вие. Смятам, че разбирате за какво говоря.
Надеждата на човек умира последна . Надеждата, че и ние някой ден ще гушкаме нашето детенце. Надеждата да чуя думичката МАМА и  ОБИЧАМ ТЕ от неговите уста. Само за това се моля сега. Моля се и дано Господ чуе молитвите ми

Incredible, недей така моля ти се.
Важно е разбира се да имаш собствено дете. Но по важно  е това дете да има здрава и физически и психически майка. Спри за малко. Знам, че е тежко. Но ти казвам пак -важно е ти да си здрава.
Може би не съм  човека който трябва да говори така, но знаеш аз каква висока цена плащам за лукса да съм бременна. Така че успокой се мъничко.
Прегръщам те и продължавай напред  напред 

Подарям това на всички които имат нужда от надежда 

Почистих килера -

изхвърлих всичко излишно.

Последната капчица вяра

побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички нечестни приятелства,

стари обиди, ограбващи ме познанства.

Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни.

И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам.

Най-отгоре, като крехък и фин порцелан,

подредих всички мой надежди.

До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред,

като луксозен пакет,

сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих, безспорно,

най-важното само:

за точка опорна -

вярно приятелско рамо.

Последно -

проветрих и стана прекрасно!

А беше задушно и тясно ...

Не трябва да се отказваме! И аз на моменти губя вяра и надежда, после си казвам, че трябва да продължа и така в един постоянен кръговрат....Мисля си, че човек може да предизвика съдбата, че съзнанието може да променя линията на живота, но как да вярваш и да си повтаряш " Следващият път ще се получи", когато следващият път идва с поредното разочарование, поредната болка. И ти неизменно се питаш " Защо? Защо на мен?"....Ох, момичета, нали казват, че Господ тези, които обичал ги карал да страдат най-много !? Е, ние явно сме от тях, за добро или зло
Дано има поне малко справедливост и някой ден тази болка, тези сълзи и разбити мечти, бъдат заплатени с двойно повече щастие! Колкото и да е трудно, нека се опитаме да не губим кураж....

Сигме, много ми хареса стихотворението

Sigma, стихотворението е прекрасно! 
Incredible, съжалявам за загубата ти! Не се отказвай! Пожелавам ти следващия път да е успешен и сълзите да са от радост!

Никога не съм си представяла, че ще бъде толкова трудно да стана мама! Много пъти съм крещяла, че не е честно. Защо на мен? Какво съм сторила, че ми се случва това? После се сещам за баланса в природата и си казвам: Няма все да е така, не може в живота да има само сълзи и огорчения, ще отмине това време и ще дойдат дни на много щастие и усмивки!

Дано това време да идва по-бързо за всички нас 

Да, забравих и аз да кажа: Сигме, стихотворението е страхотно и наистина ти вдъхва лекота и надежда  И честито за лентичката! Само ти си знаеш през какво си преминала, за да стигнеш до тук, но стискам палци всичко да е наред и да бъдеш една много щастлива мама 

valen85 " Няма все да е така, не може в живота да има само сълзи и огорчения, ще отмине това време и ще дойдат дни на много щастие и усмивки!
Дано това време да идва по-бързо за всички нас"      - От твоите уста в Божиите уши! 

  

Как се справяме ли?Ами-трудно!
След всеки неуспех се чувствам отговорна за това,че отново не съм оправдала очакванията на мъж ми и на всички близки,особено пък и като ни помагат и финансово ми е още по-трудно.Преди последния ни опит свекърва ми ни помогна с парите за Имуновенина и вливанията.На 30 и кусур градуса ходихме заедно до една аптека в Люлин да си вземем ампулите,никога няма да забравя този ден.Тази жена от ревнива свекърва се превърна в моя най-добра приятелка и майка.И отново празни надежди.
Вече не ходя на тържествата на племенничката ми,защото на финала всяко дете тича при майка си,а моите ръце остават празни,тогава най-много боли.Скоро ни каниха на погача на братовчедка на дете,еми казах,че имам спешна работа и не отидох.Вече не споделям почти с никой,освен с приятелки в нашето положение,които за съжаление стават все повече.С мъж ми сме си опора голяма.Гушкаме се,плачем си заедно,бършем си един на друг сълзите и така.
Сега довършваме ремонта на апартамента,който вече ми се вижда безкраен,после ще му цапнем по едно подписче и ще си подадем документи за осиновяване.Успоредно с това ще посъберем някой лев и ще сменим клиниката за последно.Все от някъде ще дойде човечето.Може пък щъркела да е объркал адреса и то да стои някъде там и да ни чака.
Остава ни само надеждата........

jul_j много ми стана мъчно, като прочетох поста ти  И аз се чувствам по същия начин, а и едва ли има жена, изстрадала пътя на стерилитета, която да не изпитва тези емоции. Въпреки, че признавам си, аз съм още в началото на борбата, но ужасно се страхувам да не последват поредните разочарования...Е, поне хубавото е, че със свекърва ти сте се сближили и знаеш, че можеш да разчиташ на нея. А и имаш приятелки в същото положение, с които да споделяш. Аз нямам. Нямам нито една, която да няма дете, или да не е бременна!!!! Да, радвам се с тях, разбира се, но оставам сама с болката си, защото те няма как да ме разберат...или поне така се чувствам. Както и да е, стига самосъжаление! Стягаме се, опитваме да мислим позитивно и продължаваме напред! Пожелавам на всяка от нас съвсем скоро да прегърне детето си! 

sunny_kid ,Най-важното е да не се поддаваме на лошите мисли.Когато Бог ни дава трудности,Той ни изпраща и хора,които да ни помагат!Аз вярвам в това.Ако няма нито една приятелка в нашето положение,какво по-хубаво хората да са щастливи?И на мен в началото на пътя ми се струваше,че само аз нямам късмет,обаче се научих да намирам радост и в други неща.Не се взирам вече в приятелките си,дори с някои спряхме да се виждаме,на тяхно място дойдоха други хора,с друго мислене.Искам да ти кажа,че с времето всичко ще си дойде на мястото.Ти прави неща,които обичаш да правиш и не се натоварвай с неща,които те подтискат.
Когато пък много ти домъчнее ние сме тук,за да те подкрепим,утешим Не спирай да споделяш чувствата си,когато човек ги изкаже на глас някак му става по-леко на сърцето

Колко познати чуства..ако трябва всички клиники обиколи ,но не се отказвай..ние сменихме 4 клиники и безброй гинеколози.Преборихме се..но само ние си знаем колко усилия коства . Хубаво е ,че сте си опора-това показва колко се обичате . Ще успеете - вярвам в това 
Ако ти е по-лесно да понасяш болката , не трябва да изпитваш угризения че избягваш места където има много деца,защото всеки е различен и различно се справя. А е важно да не нараняваш допълнително душата и сърцето си. Аз дори не минавах през градинки в квартала.Но това беше моят начин да се справя,за да не плача с часове..говори винаги ,когато ти се иска..плачи..пред близки ,пред мъжа ти,дори сама..ако това помага да поемеш дъх - плачи.Но не се отказвай за нищо на света,бъди упорита и ще успееш.
На всички - не се отказвайте ,ще успеете въпрос на време е и на точния лекар.

Ще се справиш  
Не се отказвай..дай си време ..поспри за малко ,съвземи се и изправи глава подреди мислите си ,направи план и действай.
Сигма,прекрасни думи.. просто в гърлото ми сякаш заседна топка..

Почти във всички постове тук познах себе си..дотакава степен,че дори и години след нашия успех очите ми се пълнят със сълзи..За всеки идва момент,когато тотално рухва ..когато невижда пътя напред сякаш се е загубил,но път има..опрете се на мъжете ви ,те ща са ви най-голямата опора..
Ако е нужно ходете и на психолог ,видях ,че още едно момиче ви е препоръчало .Аз при успешния ни опит ,вече бях толкова смазана ,че усещах физическа болка...бях като призрак.В клиниката ,където ходехме имаше група от жени в процедура с психолог и реших да ида..честно казано-помогна ми.
За църквите и манастирите-личното ми мнение е че помага,но ако наистина вярваш  .Не да го правиш за всеки случай  и защотро някой ти казва ,а да усетиш необходимостта със сърцето си.
Дано всички ,всички сбъднат мечтите си .Вярвам ,че търпението и упористостта се възнаграждават . Вярвам,че няма да има само болка,точно защото има равновесие в природата..и кръговрата ..след лошото идва и хубавото.

Трудно е ... Рецепта няма. Мога само да споделя личен опит, макар да е супер малък в сравнение с това, което някои от вас тук са преживели. 
Да имам план, както за следващите месеци, така и за след години, или поне да  си мисля, че имам. За себе си приех и се примирих с всички възможни изходи, или поне така си мислех. 
Имаше група за взаимопомощ в клиниката, но така и не отидох, препоръчваха ми я, както и среща с психотерапевта.
Избягвах хора, които не ми действаха добре. Намерих такива, които ми помагаха.
Опитах се да си изградя философия за поносимост на ситуацията. Казах си, че щом искаме деца някой ден ще ги има в живота ни, независимо как ще се появят. За мен това беше най-важното. Тази мисъл ми помогна най-много.
Но имаше моменти на огромна тежест и мъка, и се питах колко още страдание мога да понеса. Отминаваха, опитвах се да бъдат само моменти. Не винаги успявах.
За отказването - казват, че трябва да си сигурен, че е правилното решение и да го приемеш. Ако продължаваш да се питаш: ами ако следващия опит е успешен? - не се отказвай.

Прегръщам ви, момичета, кураж. Винаги е най-тъмно преди да се съмне.

Мисля по абсолютно същия начин . Това да знам, че ще имам дете рано или късно независимо по какъв начин ми дава спокойствие, кара ме да вървя напред и да успея да бъда щастлива извън борбата. Защото борбата понякога продължава прекалено дълго, а аз не мисля да пропилея най-хубавите си години към една единствена фикс идея. Да, боли, но живота е един и знам, че трябва да се живее сега -  не вчера или утре.

Тази философия ми даде сили. Обкръжих се от хора, които ми помагат в тази борба, а другите игнорирах и изхвърлих от живота си. Да, постъпих егоистично в някои моменти, но запазих психическото си здраве и хармонията в себе си. Сега вече не страдам, когато видя деца. Обичам племенниците си, децата на приятелите си - радвам им се искренно. И  най-важното - в техните очи не виждам моя провал

В началото на този обрат в живота ми мислих, че съм изпаднала в апатия и по някакъв начин съм се опитала да се предпазя - оказа се, че просто съм станала по-силна  . Вярвам, че и при вас е така, просто не го осъзнавате. Момичета, прегръщам ви 

Сигма, стихотворението е прекрасно