Бременни майки в чужбина - Тема 45

И така,бях се притеснила,е ще пренося и няколко дена четох само какво може да се направи,че да придизвикаме раждането.Спрях се на варианта със секса.На 1-ви вечерта му ударихме един и си легнахме доволни.Мъжо заспа към 2 през ноща,а аз както винаги не можех да заспя от ужасните сърбежи.Точно се бях унесла и усетих че ми се намокри превръзката(помислих,че е течение)и станах да ходя да я сменям.Отивам в банята и що да видя-тапата ми паднала!Развълнувах се доста,но си помислих,че все пак има едва ли всичко ще започне веднага,та се върнах да си легна и веднага писах във фейса какво да очаквам сега.Докато си напиша поста и болките започнаха,беше някъде към  4 и нещо сутринта на 2.01.13.Взех да си ги смятам на колко време са и за моя изненада бяха доста на често..все си мислих,че ще започнат на 20 мин и после ще се скъсява времето,ама не.Хем силни,хем на всеки 2 до 4 мин Събудих мъжо,а той всякаш не ме разбра и само измърмори"аа ми добре,що не се обадиш'' и се обърна на другата страна Събудих го пак и му казах да им звъни.Телефона,който ми бяха дали беше някъв фалшив,на другия никой не вдига и накрая на трети телефон се свързахме с няква дето взе да ми дава акъли да взимам парацетамол.Разговора излгеждаше така:
-Вземете два парацетамола и вижте дали ще намалеят болките.
-Това хапче няма да помогне-аз
-Пробвахте ли вече?
-Няма нужда,то е за температура,не за болки!-аз много ядосано
-Е как знаете,като не сте пробвали?
-Знам..идвам в болницата и толкова!
-Ама ще ви върнем,ако не сте в напреднал стадий...
-Добре-троснато и затварям телефона.
Последва бърза разходка на кучето,качихме се и потеглихме към болницата,по пътя болките ставаха все по-силни и като се има на предвид,че не бях спала от 3 седмици,взех да се изтощавам доста.Стигнахме в болницата и веднага ни приеха в стаята за естествено раждане,на земята имаше дюшек с възглавници,на масата вентилатор и касетофон както и баня с тоалетна и вана.Всичко много хубаво,ама за съжаление по-мое мнение няма по-неудобно място за раждане от  земята,ама те си знаят...И така реших да видя тоя газ какво му хвалят толкова,защото болките станаха адски,бях с разкритие 5 см.Е направо се задуших с тоя газ,изобщо не ми помогна,а напротив..стана ми кофти и всякаш въздух не можех да си взема...От там скокнах във ваната,свещи ми запалиха дори,но и там не ставаше по-добре положението.Бях стигнала до там,че започнах да викам на всяка контракция и да се моля за епидурална.1оо пъти ме питаха дали съм сигурна..оооо бях и още как..и мъките се почнаха,оказа се чче трябва да чакам да се освободи стая,вече били заети от други родилки.Чувствах се ужасно,идеше ми да умра.След чак те все още не бяха преместили и аз се гърччех от болки на земята.След 2 часа ме преместиха в стаята и там се почна още едно дълго и мъчително чакане.Сега пък чакахме анестезиолога,а междувременно трябваше да ми направят куп изледвания и да ми сложат абокати и т.н.т.Времето летеше,а аз още си бях без упойка,решиха да видят колко разкритие имам,за да знаят дали да ми я слагат изобщо,при което изтръпнах от страх,защото вече бях доста изтощена,а болката се усилваше със всяка контракция.Оказах се с 7 см разкритие,закрещях от болка защото прегледа беше болезнен и контракцията ме довърши..едвам ме усмириха на леглото.Последва дълго и мъчително поставяне на упийката,защото позата беше неудобна,а и не трябваше да мърдам.И о Боже,какво облекчение,всичко спря.Бях готова да заспя,така ме отпусна всичко,че направо...и зачакахме.Последва 9 см разкритие и като че ли спря там и не ще повече.Веднага ми включиха окситоцин,за да ускорят процеса.След час започнах да усещам болезнена нужда да напъвам,ама не ми даваха...бяха им казали да чакат 2 часа.Не се издържаше,взех да се чудя тая упойка какво я прихвана,че не действа вече?!Ставаше все по-зле,при всеки повок за напън се изтощавах все повече,аболката беше ужасна(нямаше нищо общо с едно клипче,което гледах,как една мадама ражда с епидурал и най=спокойно го изкара с 5 напъна,всякаш беше най-лесното нещо на света)Накрая ми казаха да напъвам и всякаш ада се стовари отгоре ми..толкова много болеше,а въздуха не ми стигаше.Напъните ми бяха доста ефективни в началото,но за съжаление накрая дори не можех да дишам,а какво става да напъвам.Естествено продължавах да опитвам,но на персонала му стана ясно,че съм много изтощена и нямам сили вече.(бяха минали 16 часа от първите болки)Заобесняваха как трябвало епизотомия,форцепс и т.н.т.вече не можех да слушам.След 10 мин викове и крясъци(като по филмите)усетих как се приплъзна нещо между краката ми и веднага го сложиха на гърдите ми.Взех да плача от щастие,погледнах към таткото,който истана при мен,макар че му разреших да излезе,ако се притеснява от гледката,оказа се че и той плаеше и не можеше да каже и дума.Невроятел момент.Едва ли някой от нас ще го забрави някога!Последва още една неприятност,взеха ми бебето и ме отрязаха от кръста надолу,защото се оказа,че имам нужда от операция на свинктера,който така били разкъсани,че можех да си остана инвалид най-спокойно.Беше ужасно да лежа на онази маса под големите ярки лапми,усещах подръпвания като вълни през цялото тяло и ми се повдигаше.Виждах меса и кръв в отражението от лапмите...молех се да се свършва и се мъчех да не поглеждам.Най сетне свършиха и ме закараха до някакво място,където трябваше да чакам за стая.Седях там всякаш цяла вечност,но най-сетне дойдоха при мен и таткото и бебто...вече всичко всякаш си беше на мястото.Сега се възтановявам,трудно е,но майка не се става лесно...