За съня на бебето – моят опит

Цветина20, аз май вече писах, но да се повторя, че моят син, от 9 месеца до 2.5 години се будеше примерно в 3, засмян и ухилен, и си играехме до 5-6. Не знам на какво се дължеше, предполагам , че му идваха в повече емоциите през деня и не можеше да спи. Опитахме какво ли не ( без едночасов рев, това не бих понесла), но нямаше ефект, на детето просто не му се спеше. Аз си създадох навик да спя или просто да си почивам, когато той спи през деня, а да домакинствам, когато мъжът ми си е вкъщи да го гледа. Когато нощем се чувствах особено зле от недоспиване, будех баща му да ме отмени поне за малко. Общо взето не ми е тежало кой знае колко, докато не тръгнах на работа. Тогава ситуацията стана малко по-екстремна, но си беше просто период и отмина. Бабите не са ми били вариант, защото са работещи и липсата на нощен сън за тях би била особено тежка. Сега  нощните будения на дъщеря ми за по пет минути, колкото да хапне,  изобщо не ме впечатляват.

Честно казано никога не би ми хрумнало да определя майка за мързелива, затова, че е избрала да спи с детето си в едно легло. Причини има достатъчно, ча да направи един родител такъв избор, това, че за нас не беше никога вариант, не значи например, че не виждам предимствата за други родители – предимства, които нямат нищо общо с мързел, а например, че бебето лесно се успокоява от това ( нашето например не), че е по-лесно за кърмене (на мен пък легнала хич не ми е удобно), че на майката/родителите им е приятно, в къщата цари мир и т.н. В крайна сметка всички имаме различни бебета, живеем в различни домове, спиме по различен начин, имаме различни семейни обстоятелства и т.н, така че няма как да има едно универсално решение на въпроса с бебешкото спане. Всички правим своите избори, водени от това, кое смятаме, че е най-добре за детето ни, и не е конструктивно да се съдим една друга, а просто да споделяме опит, когато някой разпознае своята ситуация в опита на друг, може и да му дойде нова идея, или поне да е спокоен, знаейки, че не е единствената, която минава през трудни етапи.

Цвети20, ами ние никога досега не сме имали вечер, където малкия да не се е събудил поне веднъж, най-често два пъти и аз просто го кърмя. Тоест, той се буди повече от това де, но другите будения са просто някакви дребни стряскания, той проплаква за минута-две и пак си заспива, та в тези случаи въобще и не вли,заме в стаята му, за да не го разбудим допълнително. Иначе плаче ли 3-4 минути, знам, че се е разбудил и е време за кърмене (това става в едни и същи часове) и отивам да го кърмя. Има и отвреме навреме периоди от по няколко дена, когато спи много по-лошо вечер и тогава просто успокояваме, както можем с надеждата, че това скоро ще отмине (както и винаги става). Забелязала съм, че сънят се разваля около периодите, когато бебето добива нови умения, например, когато започна сам да се върти по корем, сега, когато започва да прохожда (9-10 месец) и съм чела, че подобен етап настъпва около една година. Честно казано, ако твоето бебе вече си заспива само след минута-две хленчене, повече от това едва ли можеш да се надяваш в близко бъдеще, по-скоро проблемът май идва от това, че става доста начесто и понеже сте и в една стая, съвсем ви се разбива на вас съня. Когато синът ми беше на около 6 месеца и имаше един кошмарен месец, в който той се будеше по 7-8 пъти, защото все се завърташе по корем, а не можеше да спи по корем и трябваше все да ставаме да го връткаме обратно (иначе съвсем се разбуждаше) и спяхме в една стая с него, защото нямаше как, но в момента, в който се научи да спи по корем и нямаше нужда ние да сме до него, го преместихме в отделна стая и от същата нощ всички ( и той включително) спахме много по-добре – ние, защото просто не чувахме всяко негово дребно пробуждане, а той защото не се будеше от нашите движения в стаята, но и защото като се събудеше за малко не ни виждаше, защото това го стимулираше и разбуждаше допълнително. Та мисълта ми е, че понякога спането в една стая може и да има обратния ефект за всички, пък и незнам дали има начин човек да научи бебе да не се буди, ние успяхме само да го научим да заспива сам, и то не винаги - ама и това ми се стори голям напредък 

Livia Aus ,много добре си го казала в първия абзац.....
Аз не мисля,че насаждам у детето си вреден навик като спи при мен,защото и не бързам да го местя на негово легло...Той ще си покаже като е готов за това!Пред очите ми има много примери и честно казано повечето деца,да не кажа всички преминават през периода на спане при родителите или поне с майката....Племеницата ми до 4 годишна си знаеше креватчето,но после започна да се глези и сега спи при майка си и баща си.Така че няма гаранции...не се знае утре какво ще му хрумне на детето...

И ти много точно си го казала - глези се. От родителя зависи да парира подобно поведение и да наложи навици и дисциплина. ДА ВЪЗПИТАВА! Ако родителя не желае (по една или друга причина, което за мен си е чист мързел и нежелание да си наруши спокойствието), няма как детето само да се сети че това е неправилно. 

Разбира се, че спящите с децата си не могат да се нарекат мързеливи, нито мърляви заради завивките   И аз спях през деня и си бях кукуряк. Децата толкова бързо си сменят навиците, че всичко е относително. Трябва да съм луда и да не гледам да си улесня живота с такива дреболии. Ми кърмех легнала, кръст не ме е болял. Все си търсехме причина да вземем детето на спалната, то си е удоволствие и за двама ни. Да не говорим, че това гушкане и изобщо близост с родителите, е от голямо значение. За общите завивки, само ще се усмихна    Детето ми е лазило навън, играеше си с камъни, и където и както и хрумне. Веднъж с мъжа ми говорихме с 2 майки, едната позволявала лазене само в кошарата, а другата купила килимче и от него не разрешавала на бебето да излиза   Е ми предполагам много е тежък живота на тези дечица и до днес  .
Преди да проговорят децата общуват и с рев. Затова всеки плач си има причина. Опитваме разни неща, докато не налучкаме какво го тормози. Една нощ след голям рев, гушках, кърмих, успокоявах, а в спешния център и биха Урбазон. Оказа, че имала пристъп, а изобщо не приличаше, направи ларингит. Но да я оставя ей така щото сме изтощени   Затова си мисля, че това детенце щом става и седи на решетката, все има причина.
Въпреки съвместното спане, София отдавна спи в нейно легло. Но знае, че ако поиска никога няма да и откажем да дойде. Въпреки, че съм егоист и не давах на никой да я храни, да я разхожда, да я гледа и подобни, сега тръгва с всеки непознат без страх, и открито общува с всеки. Всички ми казваха, че ще стане страхлива, че ще я направя залепена за мен. За мен е важно да има една премерена свобода във всичко. За друг не е, и така.

Мисля,че с теб приключихме каквито и да било дебати.....Или най-добре да спра да пиша в темата...
Казвам,че се глези,защото е на 4 год. и може да й се обясни,но не поддава.Реве на инат,че не иска да спи заради разни измислени нейни страхове.....Да я остави да се нареве,за да се научи ли?С говорене не става.Докато стигнат до етапа да спи при тях са говорили постоянно за това...В никакъв случай не е мързел сестра ми(стига с тия обиди),а много по-търпелива от мен,щом до 4 годишна дъщеря й си спеше в леглото....Понякога не може да налагаш каквито и да било правила,но ти няма как да знаеш,понеже детето ти не е такова,сигурно и не реве и си имаш начини за налагане на правила и принципи....Евала,ние мързеливите сме меки Марии

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B … D0%BA%D0%B0%D1%80

Образователен материал за хигиената на завивки и т.н. Частта за Среда на обитаване и Астма са най-интересни.
Това по отношение кой е мърляв и кой не.
 
Mime-to теб конкретно съм те запомнила завинаги как не виждаше никакъв проблем  във факта че детето ти лазейки беше яло от храната и паницата на домашното ви куче. Чак такава "премерена" свобода не бих позволила на себе си, камо ли на детето си.  

Аз лично в София (с хилядите кучешки изпражнения) не бих допуснала детето ми да лази постоянно.  Случвало се е, но съм я вдигала, избърсвала съм ръцете и толкова. Ама това си е въпрос на лична преценка доколко ти е важна хигиената.

Хубаво е да допуснеш поне веднъж, че майката на това ревящо дете го познава малко по-добре от теб и може да прецени има ли проблем или е просто каприз и глезене.

Нали все пак затова сме родители, за да възпитаваме децата, а не да ги оставяме на самотек??????

И ако е каприз да го остави да реве ли?Заради едното възпитание.....

Не, ама момичето с нейните си методи от часове рев е стигнало да промрънкване за минути. Така, че явно има начин и тя го е налучкала. Като му тръгнеш веднага по гайдата, няма да има никаква промяна.
Моята дъщеря е толкова умна и манипулативна, че на крехката и възраст вече може за 1 сек. да ревне с крокодилски сълзи и точно  1 сек. след като и е удовлетворено желанието да спре и да се усмихне с най заразяващата усмивка на света. Ей тук е ролята на родителя. Ама е лесно да кажеш - това е нуждата на детето. 

Точно така-налучкала го е!Но децата не са опитни зайчета и да ги оставяме с часове да се дерат,защото трябва да им се налагат някакви принципи....При нея е проработило,но при нас това с реването не работи,а става още по-зле....Съвети?????

Съветите са по-нагоре. Да си чела!

Това го бях забравила, развесели ме  Там е разликата, аз гледам на проблемите от веселата им страна и се забавлявам, доколкото мога. А ти търсиш под вола теле, преувеличаваш и обиждаш грозно непознати хора. За теб е важно да опонираш. От позицията на каква решаваш, че ти си правата?
Моето дете не манипулира. Няма за какво. Щом си поиска нещо възпитано, обикновено го получава. А ако преценим, че не е възможно, и се обяснява и си тръгва без драми и истерии. Това е моят начин, за мен е правилен.
За хигиената, пак преувеличаваш, много драматизъм вкарваш. Детето ми не ходи кирливо и смръдливо, сори, ако те разочаровам.
И аз изчезвам от темата.

Точно защото съм чела не виждам как може да наложиш някакъв вид поведение на детето,ако то не се поддава......Понякога нещата не се получават така,както ние искаме да се получат...Но ти си знаеща и можеща,затова си повтаряш едно и също по хиляда различни начини!
А за хигиената пък най-малко можеш да ме подразниш...Най-малкото,защото не ме познаваш!Аз не гледам детето си под похлупак,нито изпадам в крайности.Гледам златната среда,в която всички да сме добре...
Миме-то добре ти го е казала-преувеличаваш и обиждаш!Не си права като налагаш така упорито своето мнение.За теб едно е правилно,за други-друго!
Повече няма да пиша,защото до никъде не стигаме с това спорене...

Mime-to, чудя се как да ти отговоря.
Няма нищо весело и забавно във факта че детето ти е яло от паницата на кучето. А още по тъжно е че ти не намираш нищо нередно в това. Ама детето си е твое, гледай си го както искаш. Но в някои по-добри държави от нашата социалните служби за такова нещо могат да те санкционират много сериозно, защото го приемат за липса на грижа към детето. Това само като факт - не е лична нападка.
 
Не само на мен ми е направило впечатление и то отдавна, че имаш маниер с тържествен тон и почти винаги нравоучително да се опитваш да даваш акъл по всевъзможни теми. И не приемаш, че околните имат различно на твоето мнение.
 
А иначе да взема да ти отговоря на репликите с твоя реплика:


А за обиждането грозно, пак да те цитирам, че може и да отречеш:

- префинено ироничен начин да осъдиш родителите, които не смятат твоя начин на възпитане за най-подходящия и О ужас дори си позволяват да ти опонират.

Не мога да повярвам, че София никога, ама абсолютно никога не е искала забранени неща и не е правила драми когато не са и разрешавани. По скоро ще повярвам, че и разрешаваш всичко, отколкото това.   Не е лошо да попрочетеш кои деца на тази възраст правят опити за манипулации.    И това ти сравнение на моята дъщеря с твоята е още един прикрит начин да посочиш колко по, по, най е твоето дете. Същото както в състезанието (извинявай анкетата), което организира по повод вманиачаването ти на тема ПАМПЕРСИТЕ. Всички знаем колко напред е София....само и единствено защото множеството от нас отчитат всички тези неща като обикновен етап на развитие, а не като състезание (както го приемаш ти). Да не говорим, че множеството от децата са пред дъщеря ти в развитието си, без майките им да имат каквото и да било желание да ти натрапват този факт.


Изобщо не споделям вижданията ти за полезен и нормален дневен режим на детето (или по скоро всякаква липса на такъв), както и критериите ти за хигиената му. В нашия режим също са допустими в извънредни случаи късни лягания, но не и това да е системния й режим. Допустим е контакт с животни, но при определени ограничения и ниво на хигиена. Не живеем в стерилна среда, но аз затова съм родител за да контролирам доколкото мога положението, а не да я оставям да прави каквото си иска, само защото "моят режим бил такъв и няма да ходя недоспала".
 
И изобщо не се вманиачавам, нито преувеличавам. Гледала съм куче 12 г., а в момента гледам котка. Е не е нормално няколко месечно пълзящо дете да си омесва слюнката с тази на животно, пък било и домашно. Няма нужда да пускам пак образователни линкове от Уикипедия, че ще стане много грозно.
А за лягането на 3-годишно в 24 часа само мога да кажа  

Извинете за лиричното отклонение, но част от него беше по темата. Каквото имах да кажа по темата го казах и повече няма да се обаждам. Спора тръгна от хора които добре се припознаха в написаното от мен и проченето не им хареса.

Приятен ден!

Не искам да влизам в спора, но понеже виждам, че малко се изопачи моята история. За протокола, детето не е ревало с часове, аз през цялото време съм била до него, не е било затворено и само. Първият път рева само 15 мин., сега сме го докарали до примрънкване само. Около час рева общо първата нощ, като аз го успокоявах на всеки 10 мин.
Не бих се решила на тази стъпка, и чаках 1 година с други методи. Уви, не съм от майките, които могат да стават 5 пъти и да спят после добре, или поне вече не съм. Изнервена, изтощена, от всеки звук нощем подскачам, пия шепа успокоителни да заспя. Не мисля, че детето ми заслужава такава майка, която да е вече толкова депресирана от безсъние, че едвам се усмихва.
Освен това, аз като малка съм приспивана до 1-ви клас, и така и не се научих да спя сама. И досега ме е страх от тъмното и викам някой да спи при нас, мъжа ми като е в командировка. Честно, бих предпочела, да са ме оставили една-две нощи да рева, но да се науча да спя сама. Сега ми е много трудно.
Не виня никого, всеки да гледа както иска детето си, един ако иска да спи с него до предучилищна, друг да го учи от 4-ти месец сам. Всеки както реши. Аз влязох в тази тема, не за да споря редно или не, а за да чуя, за други майки с подобни проблеми и начин за решаване.