Ние преди малко се прибрахме от разходка. Тук, в Кюстендил винаги излизаме на разходка в центъра и се получава голямо ходене, истинска разходка. На площада са направили една огроооомна елха и около 8 по-малки елхички около нея, хубаво украсени. Един дядо Коледа се люлее там на стол с еленче до него и маха на децата, приканва ги да се снимат с него. Този път и Елиза не беше заспала, та направихме доста снимки и с елхите, и с дядо Коледа, и с един огромен Снежен човек. После минахме и през детската площадка, та голяма игра падна на люлките и пързалките, Елиза с глас се е смяла.
Накрая доволна и изморена заспа и сега още спи в количката, а кака току-що заспа. После ще ходим при нашите и сигурно Софи там ще остане за няколко дни, цял ден се пазари с мен, да я оставя при баба й Дани (майка ми). В Новогодишната нощ и племенника ми ще бъде при нашите, та на децата ще им бъде весело, както и на нашите де, те се разтапят, когато децата са при тях.Направихме снощи със свекърва ми гъбките, станаха пре-въз-ход-ни. Оцветихме ги, украсихме ги, ммммм много вкусни и мекички станаха, бях им забравила вкуса. Снощи голям екип бяхме - свеки направи тестото, после заедно със Софи правиха топчетата, а аз отговарях за печенето, добре се справих с пресата, Елиза пък само обикаляше и искаше да й даваме гъбки, тя отговаряше за яденето.

Тони, какво да ти кажа ... И аз едно време много им се връзвах на моите свекъри, но сега изобщо не им обръщам внимание. Гледам на мене и на децата да ни е добре, пък кой какво ще говори, хич не ме интересува. Трябва да знаеш, че бабите и дядовците, каквото и да говорят, си обичат внуците и никога няма нишо да им направят. Е, няма да ги гледат точно, както ние искаме да бъде, но всичко, което ще направят, е за тяхно добро. Гледай да оставяш Кали, когато е възможно, на свекърва ти, открадвай си време за теб, имаш прекрасната възможност да го правиш, тъй като тя ти е у дома. Не й се сърди, не й обръщай прекалено внимание, прави си така нещата, че на теб да ти е добре и ти да печелиш от цялата работа. Различни поколения сме и никога няма да мислим и да правим нещата по един и същи начин. С ММ сме стиганли до този извод и вече не водим нито пререкания, нито се сърдим за нещо на родителите си, нареждаме си нещата по наш начин и използваме каквото можем. Не искаме прекалено много от тях, дават ни каквото могат, водим децата, да им се радват и така... Всичко е мирно и тихо. Но определено е лошо, когато няма и за 5 мин. на кого да си оставиш детето, това съм го оценила вече. Така че, научи се да използваш възможността, че имаш баба у дома. А това че понякога те дразни с нещо, пускай го да минава, карай по-спокойно и не се връзвай много.

Съни, вчера забравих да честитя бебето на твоята приятелка. Да е жива и здрава госпожицата, голяма мома се е родила и хубаво име са й сложили.

Цеца, дано бързо да се излекуваш и да не заразиш Йоанката. Значи малкия господин от сега любов върти...

Отивам да хапна малко мандаринки. Тези дни само портокали и мандарини купуваме с ММ, много ни вървят.
Спокойна вечер ви желая, с много приятни разговори и хубаво вино. Поне аз съм на такова всяка вечер, и свекър ми, и майка ми са направили страхотни вина, по няколко сорта ммммм..... И пада едно пиене на вино....., идилия просто....


Дано да свикне детенцето, ама мисля, че щом си хапва и е сивкнала с много хора лесно ще се адптира.
Притеснява ме само как ще реагира Алина на гърмежите в 12ч.,ако е будна
А после да минете и през Ловеч,да ви заведа на кафе
Хо-хо-хо! Весела Коледа!
Изписаха ли ви пробиотици? Ако не са може да й купиш някакви детски - не помня какви давах на Яна като беше на антибиотик (розова кутийка, в пакетчета като нес кафе 3-в-1 с едно мече отпред), но съм чувала, че Линекс са добри 
Това моето дете от както стане сутрин и като започне да яде, не се спира, все нещо мели в устата - плод, солети, хлебче, бисквитка, пак плод и т.н. Освен основните хранения, които аз й давам, всичко останало сама си го взима или постоянно си иска, като види на масата. Бабите и дядовците й се смеят, че все нещо папка. Лятото така се смеехме на племенницата ми (на 1,8г.), че все мели нещо, а е толкова слабичка, и всичко си папкаше, нямаше нещо, което да не иска. Сигурно и сега е така, тя е в Чикаго и не знам как се храни сега, но майка й не се е оплаквала да е отказала ядене, на скайпа като се видим, тя пак все нещо мели. Ето че и моята малка госпожица и тя като братовчедка си. 

Добре се получи де - добре си я хапва супичката и с ММ сме много доволни.