Празничната подготовка у дома кипи, октомврийчето не спира да прави бели.

Здравейте,момичета 
Много ви благодаря за прекрасните пожелания,много сте мили,много ви обичам 
Честито на празнуващите днес!   
Пенка Узунова,честит рожден ден   
Тони77,ама и ти какъв "подарък" си имала само  Ние като живеехме в апартамента маркуча на пералнята трябваше да се слага в тоалтната...разбира се,аз редовно го забравях и наводнявах  Дано не ви се случва повече 
Хариелка,честито ви возило  Безаварийно шофиране и мнго пътешествия с него  Аз карам Хонда,преди карах Сузуки и определено съм фенка на японските коли,здрави машини са  добър ибор според мен 
Свм,представям си ситуацията  А как е жената? Какво и беше?
Марс,продължавай в същи дух  Успех 
Блекче,пак се вухриш в кухнята ти   
Аз утре ще правя чийз кейк 
Нурии,добре дошла в клуба  Аз изобщо не изкярих,веднага ми дойде,въпреки,че още кърмя,но пък разликата е наистина огромна - няма болка,няма големи течове и бързо свършва 
И аз се чудя как ще се отбиваме  Сучим само вечер и през нощта понякога,ама си го търсим като наследство
За живота на село или в града - и двете си имат своите предимства  Аз затова си избрах село близо до града,че да се възползвам и от двете 

Привет, момичета!

Днес моето момченце беше на гости при баба и дядо, а аз ходих по задачки. Бях на фризьор, после ходих да си взема нетбука от ремонт, да заредя колата с бензин, да си платя сметката за телефона и да си сменя тарифния план, да си взема едни дрехи от шивачката, да напазарувам, най-накрая до Еконт и се прибрах страшно доволна. Междувременно срещнах една приятелка и пихме кафе. Взех и една пратка с дрешки на Макси от Speedy - две пижамки, нови слим дънки в сиво, кафяви спортни панталони, син суитчър с Бисквитеното чудовище, комплект от три блузки и две спортни долнища. Е, имаше и красива червена шапка за мен! Прибрах се да заредя хлебопекарната с хлябче за мъжа ми, а вечерта ходих на откриването на една изложба. Сега съм се настанила удобно на диванчето с чаша чай и чета какво сте написали...

Честит празник на всички, които са празнували в изминалите няколко дни!

Nuriii, направо си я представих твоята Косара, преливаща от щастие вечер в леглото. Максчето е същата картинка. Питам го: "Максче, искаш ли да сучеш?", а той ми вика: "Да! Айде!". Много, много е сладък! Как да не му дадеш...

Наскоро си говорих с дамата, която ни водеше училището за бъдещи родители. Тя ми обясни, че до края на втората годинка в мозъка на детето се развивал някакъв център, който бил отговорен за способността да се успокояваш. Децата, при които той не бил развит напълно, били по-зависими от сученето. Зависимостта намалявала постепенно, когато този център се развива все повече и повече, докато накрая изчезнела напълно, когато центърът започне да функционира ефективно. Ако това е вярно, напълно логично е дечицата да се отказват от сученето, когато организмът им е готов за това.

Много пъти съм разсъждавала дали бих се чувствала по-добре в града, или на село. Понякога, когато ми омръзне от ежедневните грижи и дребните битови препирни, когато се уморя да съм мислещата за всичко мама и съпруга, изчаквам моите момчета да заспят и просто си лежа в леглото, пренасяйки се мислено някъде другаде. Представям си например, че съм в Ню Йорк (апропо, никога не съм ходила там). Вървя по един голям булевард, а наоколо има много хора, всеки тръгнал нанякъде. Аз ходя и се вглеждам в лицата на хората, буквално се разтварям в тълпата, създавайки мини история за всеки един - за онази красива дама с червени обувки и кремав тренчкот, за отнесения младеж със слушалките и широкия суитчър, за двете момичета с ранички с Хелоу Кити, за уличната цигуларка или господина с палто от камилска вълна... Шляя се безцелно и съм просто една от многото, анонимна, непозната, неизвестна... Никой нищо не иска от мен, никой нищо не очаква, а телефонът ми лежи забравен на дивана у дома. Отбивам се в малка уютна антикварна книжарничка - от онези, в които предлагат кафе и топли мъфини. Потъвам блажено в едно кресло до прозореца, с чаша капучино и интересна книга, а навън потокът не спира. Когато кафето ми е вече спомен, а книгата е прелистена, отново излизам навън. Отивам на пристанището, сядам на някоя крайбрежна пейка и наблюдавам как животът тече край мен. Ето един ферибот, който пристига от Лонг Алънд; един товарен параход, от чиято утроба крановете на брега разтоварват десетки контейнери, пълни в кой знае какво; ето и един пътнически кораб - отдалечава се, пъплейки бавно, и заминаващите хора махат на своите близки, "накацали" по палубите. До мен на пейката сядат мъж и жена, възрастна двойка. Държат се за ръце и се усмихват. Хубаво ми е да виждам хора като тях - връщат ми вярата, че любовта съществува и срокът и на годност е дълъг. Тръгвам си и оставям старците да се радват на компанията си. Намирам малко симпатично ресторантче и едва когато сядам на малка маса с карирана покривчица, се сещам колко съм гладна. Голяма салата Цезар и сандвич с пилешко са моят подарък за стържещия ми стомах. Вече е следобед, а дори не съм усетила как е минало толкова време. Но пък и за никъде не бързам - все пак се разхождам виртуално и имам всичкото време на света, както пееше една любима група в една не дотам любима песен. Излизам от бистрото и продължавам разходката си - през няколко музея, любимия ми магазин за шоколад, малко кафене, магазин за ръчно изработени свещи, магазинче за подправки... Прибирам се уморена и усмихната, вземам си душ и се изтягам на дивана в компанията на любимото ми пухкаво одеяло, кутия китайска храна, купена набързо на път за вкъщи, и интересен филм. Заспивам преди да усетя. Така завършват и реалният, и виртуалният ми ден.
Май съм по-скоро градско чедо, като се замисля. Анонимността не задължително е нещо лошо!
(А кой знае, утре въображението ми може да ме заведе другаде!)

Много още исках да пиша - и за обувките, и за храненето, и за какво ли не... Обаче постът стана дълъг, блокирах тотални и ми се губят думички вече. Ще продължавам утре! Лека нощ, момичета!

Добро утро!
днес е слънчево (за сметна на вчера-сиво и дъждовно),мм почива и след малко отиваме на дъълга разходка в парка.
минавам да ви споделя поредната рецепта,открих невероятното тесто за пица,става като тези в пицариите.ето ви и нея(да отбележа,че аз слагам на око млякото и брашното)

тесто за пица

3ч.ч. брашно
1ч.ч. толо прясно мляко
1 яйце
8-10с.л. зехтин (олио) със зехтин става хрупкаво и не тежко и мазно тестото
1ч.л сол
1ч.л.захар
половин кубче жива мая(или 7гр суха)

маята се разтваря в малко топла водичка и малко захар(кафена лъжичка),брашното се пресява и се слагат захар,сол и всички др продупки.меси се меко тесто. според тавата се откъсва топче от тестото и се разстила да стане тънка коричка(с намазнени със зехтин ръце се разстила по-лесно),тавата е хубаво намазана със зехтин и тя.
отгоре плънката е по желание
готовата ппица се пече на предварително загратя фурна на 200-250градуса до готовност.
аз включвам фурната като апочвам да замесвам(тестото не го чакам да втаса)
също може да се сложи в хладилник и да се съхранява до 3 дена
аз вера правих пици и останалото тесто прибрах,тази сутрин беше втасало и утроило обема си-станаха 2 пици и мекички.ако го прибирате в хладилник предвидете дълбок съд ,да има място да втасва.
да ви е сладко

хубав ден от нас,ние се приготвяме за разходка   

Здравейте.
На Йоан му изби 8-ми зъб - един предкътник. Направо не мога да повярвам.
Честито на всички със закъснение.
Ние имаме къща на село, ама живяхме там една зима само. За да живеем там ни трябва по-голям доход от колкото имаме, че разходите са доста.
Днес се чудя къде да водя Йоан, той сняг не обича, може би пак в някой детски център.
Лек ден ви желая.

Здравейте,момичета Аз не съм писала скоро,но нямах никакво време.Занимавах се с едни неприятни неща,разправии с разни организации,разправии със Защита на детето(не става въпрос за моите деца!!),реших,че е време да се направи нещо за едни дечица,подлагани на редовен тормоз,просто в повече ми дойде вече всичко,никога не съм си мислила,че може да има родители,които да се държат с децата си като с кучета Но вече всичко се нареди.Ремонта с къщата също напредва,там също имахме малко разправии,но от вън вече е готова.Изолацията е направена,всичко е готово.Сега ще сменяме дограмата и после се започва ремонта вътре.
С Алина вече сме здрави,оправихме се и така.Времето тия дни беше хубаво,ходихме по разходки,ходихме да играе с приятелчета,а снощи с брат й спаха у баба и дядо,а ние с ММ малко си починахме,преди малко си ги прибрахме и така
Аз в понеделник бях на преглед,но вече си сменям АГ-то и следващия ми преглед ще е при новия и се надявам всичко да е наред и да ми хареса.Иначе бебоците са добре,всичко им е наред.Растат и ми става все по-тежко,но ще свиквам и така.Много са диви,много ритат и рядко се спират.

За храненето-Алина напоследък я слагам на нормален стол в кухнята и така я храня,макар че тя напоследък настоява сама да се храни,де. В стола за хранене май не й е толкова удобно вече и рядко я слагам там

Тони,ще си взема съдомиялня,но ще е за новата къща и ще е по-нататък Аз доста уреди трябва да си купувам,но май миялнята ще е на едно от първите места в списъка А вие много неприятна случка сте имали с тази съдомиялня Дано нямате повече такива проблеми!

За обувките-Алина от лятото смени 2 номера обувки.Края на август беше с обувки 20 номер,след това купихме маратонки,които бяха 21 номер-това в края на септември,а сега ботушките й са 22 номер.Надявам се на 23 номер да минем чак пролетта,ама малко съмнително...

За живота в града-от една страна ми харесва,но от друга не.На село ми е много,много спокойно,някак си просто въздуха е по-различен,всичко е по-спокойно,по-приятно,забравяш за живота,но ми липсват хората там,много неща липсват,с които сме свикнали в града.Не мисля,че бих издържала да живея на село постоянно,но за седмица-две би ми било много приятно да си отпочина.
В града ми харесва,че можеш да излезеш по всяко време,да се срещнеш с приятели,да отидеш на кафе,да се разнообразиш.Но ми е малко шумно и неспокойно,не е като на село.

Ставам,че моите хора са гладни,толкова ми беше почивката

Здравейте , здравейте   
Ама никакво движение няма  представям си като се стопли времето една тема ще е изписваме за едно лято 
Днес ходихме в мол Сердика Дарето намаза доста неща Катето и тя  направихме с една приятелка и една поръчка от спортдирект и останаха само няколко блузки да купя на Дарето за пролетта и се готови само сезона да дойде 
Съни радвам се , че си добре и , че сте здрави , защо ще си сменяш лекаря не си доволна ли 
Сийн от къде да знам спъна ли се какво стана не видях само чух , а сигурно е добре щом сама си тръгна 
Уенди и ти добре си се разходила много е хубаво е да има кой да ти помогне 
За живота на село или в града аз предпочитам в града , обичам всичко да ми е под ръка да не пътувам до големия град за елементарни неща , а и си обичам лудницата ....

Добро утро.
Йоан днес си влезе в ролята на петел. Предните 3 дена се събужда в 7, а днес е станал в 5:30. Баба му вече е тук и сега се занимават с нея. Вчера като дойде Йоан много й се зарадва, ходи и й показва лепящото се коте на хладилника и й вика тотее. Сега си играят.
Съни, добре сте постъпили като сте подали сигнал на социланите за тези деца. Дано нещата се оправят. Стискам палци и за къщата и там бързо да станат нещата.
ЦВМ, в Сердиката детския център бил много хубав. Йоан вече го водиха там, много му харесало. Хубавото е, че пускат малките с придружител там.

Хайде аз да се връщам да си доспивам, вече имаме баба.
Лек ден.

Здравейте, момичета!

Минавам да се разпиша докъто Кали си и грае на пода. После мислим да отидем да си напазаруваме, че хладилникът е празен и ми се иска да и купя някакви дрешки за сега,-анцунг, или пантлаонче и блузка, или жилетчица, че гледам единият анцунг е станал къс вече, пък и да има още един, че сега са само два, а другот оса клинчета и тя се цапаааа. Дано намерим нещо хубаво.
Съни - чудесно е, че сте подали сигнал за дечицата. Дано се наредят нещата, много е лошо, когато едно дете не расте в нормано семейство Доста сте напреднали с ремонта, значи като се стопли времето или на лято направо и минем през Ловеч може да ви видим в новата къща
Цвети-щом сте готови за новия сезон, айде да идва по-бързо на мен ми омръзна вече тоя студ. Днес сутринта ММ ми каза-ооо ми той януари свършил, пък аз- даа, ама има два месеца до края на зимата.
Цеца- Кали веднъж съм я водила на детски клуб, мнооого и хареса, ама мисля, че навсякъде пускат родител с детето, когато е малко-под 2 години.
Ние вчера се видяхме по обед с едни приятели с 5 годишни близначки в мола на Цариградско шосе. Големи сладурани са и са абсолютноооо еднакви, аз колкото пъти ги видя, все не мгоа да ги различа, родителите им казват, че не съм само аз. Мног осе радваха на Кали, Возиха я в количката като кукла и двете едновременно държат количката, че не могат да я разделят, а принцесата сед ивътре, кротува, оглежда се и се чуди какво става. По едн овреме баща им каза да и закопчеят колана и те направо се престараха-едната и вдигна и двете ръце нагоре, за да не я прищипят, а дургата вниматлен оя закопча. Всичкото това на една ръка разстояние от мен, разбира се, мног охубаво се получи
Блекче- похвално ти е желанието да домакнистваш толкова много,ТМ трябва да е супер доволен, че има таква жена. Рецептата за тестото ще си я запиша и ще я пробвам
Хубав ден  от нас с Кали

Привет, момичета,
у дома всички спят И Елинка, и Джоджи, и тати  А аз хоп при вас с топъл чай и канелени бисквитки Напоследък много ми се хапва сладко и изобщо само за ядене и секс мисля  и моите приятелки се шегуват, че явно ми е време за трето детенце Аз много искам, но не сега. Просто породени деца - убедих се сама, че не вярвах  се гледат супер трудно. Ето сега вече Джоджи е на 1 г. и 3 месеца, а Ели на 4 г. и 4 месеца и има проблясъци- примерно тя го хваща за ръчичка, води го в детската стая, затваря вратата и си играят двамата 30-40 минути. Аз ги шпионирам през прозореца  и после трябва да оправя всички разхвърляни играчки, но тези минути са безценни. С мъжа ми седим и не вярваме, че сме сами, прегръщаме се, говорим си и си представяме колко скучно би ни било, ако нямахме деца
Днес бяхме доста време в парка, а вчера на гости на едната пра баба. Като станат следобед може би ще отидем до съседите.
Приятна, лежерна, топла и красива неделя на всички 

Здравейте, момичета!

От днес съм записала Кали на ДК Ян Бибиян, че на Беборани много рано ми носят храната и не ме устройва, сега ще ходим да си я вземаме от пункта им в Дървеница. Дано да и хареса, ще видим.
Флучия- хубави мисли ти минават през главата Така като те чета много ше ви отива трето детенце
Вчера се разхождахме след обед около НДК и по Витошка. Кали доста повървя, доволна съм, но все още не иска да върви, ако не се държи леко за единия ми пръст. А вчера измина пеша разстоянието от НДК д осредата на Витошка. После заспа в колата естествено. За следобедна закуска и направих вчера- нарязани на дребно паченца праскови от компот, обикновени бисквитки натрошени и кисело млекце-мноооого и хареса, щом го яде пак ще и правя така.
Това е за сега от мен. Наадявам се темичката да е изпълнена вече с повече постове, че така съм свикнала с вас
Хубав ден на всички

Добро утро.
Отпуската свърши, вече съм на работа, имам доста задачки...
Тони, защо не попиташ в Беборани дали няма да те впишат в другата им доставка, която е към 11. Мисля, че имат 2 пъти на ден доставка - в 8 и в 11.

Цeца- благодаря ти за информацията, ще я имам пред вид, не знаех, че имат два пъти на ден доставка. Тази седмица ще сме на Ян Бибиян, че така или иначе съм платила заедна седмица, пък за следващата ще го мисля.

Здравейте момичета....какво затишие е настанало  
Цеца, ха честито ви ново зъбче!
Съни, сигурна съм, че след като сте се намесили да помагате на тези дачица, значи има защо и сте обмислили нещата. Дано при тях нещата да се подобрят значително. Браво за напредването на ремонта....дано на пролет да се похвалиш, че направо се мебелирате и всичко е завъшило.
Флучия, много ведро звучиш.   Пу-пу, само поводи за радост да имаш.

Аз пък да ви кажа, Коколинчо се научи да се катери на леглото....а след това взе да се катери където му попадне, без значение дали е опасно или не. Освен това от няколко месеца най-искрено се забавлява като се клатушка с всичка сила на столчето за хранене. То е дървено, от онези дето после стават на масика и столче....и беше доста пораздрънкано от Зори, сега вече той съвсем го довърши. ММ го е хванал с едни Г-образни планки, но като гледам съвсем скоро жизненият му път ще приключи. И за да е по-весело се изправя в цял ръст на въпросното столче....абе ече не мога да го оставя дори за половин минута, че не се знае какви ще ги надроби. Пък и към финансите ни няма никаква милост...само да се обърнеш за 20 секунди и веднага се е лепнал на парното и го увеличава на MAX.   Явно му е студено и се самообслужва, само дето ако не го усетя навреме съвсем скоро започваме да се варим в собствен сос......и се усещам какво е направил.   Прави по 5-6 стъпчки, но е усвоил гадния навик да се хвърля напред крайно необмислено, което ми подсказва, че след 1-2 месеца по пързалките ще настане "веселба".   Та така, това е от нас.
Качих няколко снимки на дивщайнчо....и видях невероятни сладурковци.....Зелдичка, ти май си решила да догонваш Блекчето   по сръчни ръце. Рокличката е страхотна.  Искам и още да пиша, но познайте кой се катери там където не му е работа....ставам.

Здравейте  Скоро не съм се отчитала какви ги вършим и се чудя от къде да почна.
Наскоро се бях завряла в кухнята да се разправям с един пъщарнак (рязах, бланширах и замразих в камерата) и покрай него сготвих на Яна зеленчуци с кус кус и пилешка супа с пъщарнак, също тиква с ябълки - всичко беше одобрено.
Днес бяхме на консултация Яна тежи 9120 и е 81 см. Биха й ваксина, следващата е април месец. Стана забавно в кабинета като скочи по голо дупе от повивалника и се метна на врата ми, уви ръце и не се пуска, доктора обикаля отсам-оттам да я преслуша със слушалката, а тя гола голеничка се мъчи да се скрие от него 
Тия дни като е приятно времето обикаляме парковете. Яна си тика сама количката и обикаля с нея, не знам обаче какво я влече към калта. Подава ми ръка да я водя и хуква натам. Вече се водим за ръце (две), от време на време пуска едната ръка и прави по няколко крачки така, но не се чувства сигурна и пак подава и двете ръце. Днес я оставих да обикаля сама около една пейка, обаче калта ни влече с пълна сила и понеже отказах да й помагам да нагази до уши в нея, реши да се пусне, направи една крачка и тупна по дупе в калта  Почна да протестира като я изведох на сухото и я заведох на люлките, обаче вече й хванах цаката. Като реша да я свалям от люлката и да я слагам в количката вадя една солета от джоба и гък не казва  Така и пазаруването и разходките в мола са по-спокойни.
В събота ходихме в мола с ММ и една приятелка. Аз и Яна намазахме най-много. До сега не й бях купувала нищо от Резърв (или там както се казва магазина  ), а то имало хубави детски дрешки. Взехме блузки и една страхотна рокля 
В неделя пък обикаляхме из Южния парк. Голяма разходка направихме, но имахме интересна случка. Едно детенце на година и 10 месеца доста общително дойде при нас. Решихме, че ще е интересно за Яна да пообщува с друго дете, обаче онова като се метна на гърба й и почна да й пищи в ухото и тя се вцепени, уплаши се и почна да реве истерично. Майка му на детето нищо не направи, явно за нея това е нормално, аз също нищо не направих, не знам как да реагирам в такава ситуация, очевидно детето е много малко и майка му би трябвало да се намеси, когато проявява агресивно поедение към други деца. ММ заведе Яна на люлките, а на мен ми отне известно време да си спася чантата от детето, което много бързо я отвори и прерови, взе си каквото му хареса и си тръгна, е добре че майка му се сети, че трябва да ми върне нещата 
Оня ден пък имахме инцидент у дома (лек). Яна се изтърси като зряла круша от дивана. Нищо ново. Обаче голям рев му дръпна, чудим се ние защо така и като отидохме да сменим памперса една голяма синка на бедрото под формата на блокче лего  Милото точно върху легото се изтърсило. Иначе пада, става и продължава хич не е там, но явно тоя път я е позаболяло малко повечко.
Zvezdichkova Яна отдавна го раздава като катерача из дома. Отначало бях изпаднала в ужас, защото се качваше по дивана и канапето и почваше да скача и да се мята назад, сега вече се качва и слиза без проблеми, дори й прави кеф да се покатери на облегалката и от там да слезе на земята  Ама като не внимава пак стават инциденти като това с легото или като оня ден като се тръшна на земята от спалнята по гръб, добре че сложихме килимите да омекотяват ударите 

Благодаря ви много за комплиментите за Стела и рокличката. И за мен. 

Още същия ден след като ви писах за града нещо се промени -  станах опонент на себе си и се опитах да видя и друга страна, толкова се обнадейдих, че мога да стана гравданка, та чак започнах да гледам обявите за помещения, подходящи за мен и моя колейка, да работим заедно и да имаме една стая с играчки за Стела, пък и Ники, ако не е на занималня. ММ като видя какво правя, по най-деликатния начин ми каза: Вий кво, ти си конфликтна личност. Въобще не си въобразявай, че ще се получи нещо.  А времето се запролети ненавременно и ми стана по-весело. Иначе една вечер, след като бяхме ходили в другия край на града и минавайки през - не знам - Младост мове би, гледах прозорците на апартаментите, складираните мизерии по стълбищата и като се прибрахме ми идваше да скоча от терасата. Надявам се преди следващата зима да я остъклим 

Налови се да се преинсталира компа и нямам бг, сега се зверя какво съм написала и се отказвам до тук, ще ви пиша по-лично и благодарно като ми го оправят. Някои букви не разбрах как да си ги извикам, ама поне се изнервих още от сабахлям както се каза по нашия край или мове би по турски