----------
Вижте какво стихотворение намерих, досега роних сълзи на него. Имам чувство, че времето ще мине прекалено бързо и аз няма да мога да се наслася на всички прекрасни моменти с моята дъщеричка. Имам чувството,че когато дойде време да напусне дома, няма да съм изживяла всичките си мигове с нея.....
![Cry](/img/emojis/most_used/cry.png)
Мъничка, мъничка моя,
весело зайченце, котенце мило
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета с кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.
Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.
После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
скришом ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго на трябва, три думи само: "Добре съм, мамо."