От моя личен опит, с уговорката, че се касае за по- малко дете.
Моето дете по всички стандарти е злоядо. Захраних го рано, не по- рано от общоприетото, но рано за самия него. Определено не беше готов и трябваше да изчакам,а не да упорствам и да слушам лекарите. В крайна сметка се оказва, че има деца захранени и на 7 и, и на 8, че и на 9 месеца и нищо фатално не е последвало от това. Докъм едната му година гледах и четях как хорските деца с охота омахват по цели бурканчета, понякога подозрително миришещи и изглеждащи неща, а при нас всяко хранене беше драма за мен и за него, често завършваща с рев, крясъци и изсипана маджа на пода. На всичкото отгоре, заради алергия му готвех само аз, а всеки знае какво е да си се трудил цял ден и после никой да не яде. Близките ме побъркваха, че не яде, защото суче, ще кажеш че кърменето е някакво злокобно прегрешение.
Нещата се промениха, когато аз промених гледната си точка. На първо място: никой не седи доброволно гладен. После мислех си до скоро, че много избира. Ами оказва се, че един отказ на нещо, нищо не значи (поне на неговата възраст). Така, че откаже ли ми нещо, след време го предлагам пак. И последно: детето не знае коя храна, нищо че е вкусна, не е полезна. Докато му я даваш, ще я яде.
Приспа ми се и си загубих нещо мисълта.
Извинявам се за офтопика.