... познати, непознати, продавачи, сервитьори, случайно пътуващи с вас в асансьора, съседите, съучениците на децата си и техните родители и там, който се сетите и, който изисква според кодекса на пионерчето поздрав?
Виж целия пост
Поздравявате ли?
- Публикувана: 5 дек. 2012, 23:36 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2012, 22:58 ч.
# 1
5 дек. 2012, 23:43 ч.
Аз винаги.
Помня една конфузна ситуация в автобус Бс-Варна.Влизам последна и поздравявам пътниците,коита вече са седнали.Всеки се обърна да види кой зад него поздравявам.
Виж целия пост
Помня една конфузна ситуация в автобус Бс-Варна.Влизам последна и поздравявам пътниците,коита вече са седнали.Всеки се обърна да види кой зад него поздравявам.
# 2
5 дек. 2012, 23:45 ч.
Да,поздравявам познати,клиенти и непознати,когато аз съм клиент.Не че се чувствам длъжна,просто навик.Не разбирам хората,които твърдят,че много ги затруднява да поздравят,когато са в позицията на клиенти.
Виж целия пост
# 3
5 дек. 2012, 23:46 ч.
Аз също винаги поздравявам и все още продължавам
да се изненадвам на хората, които не го правят.
Виж целия пост
да се изненадвам на хората, които не го правят.
# 4
5 дек. 2012, 23:47 ч.
Поздравявам, да. С удоволствие даже.
Виж целия пост
... познати, непознати, продавачи, сервитьори, случайно пътуващи с вас в асансьора, съседите, съучениците на децата си и техните родители и там, който се сетите и, който изисква според кодекса на пионерчето поздрав?
# 6
5 дек. 2012, 23:58 ч.
Да, поздравявам. Харесва ми, така съм възпитана може би...не знам.И го правя с усмивка, колкото и да ми е тъжно и болно понякога. Тези хора насреща с нищо не са ми виновни.Мисля, че ще продължа да го правя.
Виж целия пост
# 7
5 дек. 2012, 23:59 ч.
Да, винаги поздравявам. Е, не като в някои страни, където постоянно и навсякъде се поздравяват напълно непознати, но в магазин, офис, асансьор и т.н. винаги поздравявам.
Сетих се преди години, като живеехме в чужбина в началото синът ми как беше впечатлен, че много хора явно се припознавали и затова го поздравявали.
А като се върнахме тук четиригодишната ми дъщеря каза на една баба на улицата "Хелоу", а тя си вдигна бастуна и отвърна "Няма да ми викаш Ало!". 
Виж целия пост
Сетих се преди години, като живеехме в чужбина в началото синът ми как беше впечатлен, че много хора явно се припознавали и затова го поздравявали.
А като се върнахме тук четиригодишната ми дъщеря каза на една баба на улицата "Хелоу", а тя си вдигна бастуна и отвърна "Няма да ми викаш Ало!".
# 8
6 дек. 2012, 00:02 ч.
Да, така ми идва отвътре.Дори и да не познавам лично човек, ако засека един, два пъти една и съща физиономия /най-често в работата или във входа/, най-малкото се усмихвам.
Виж целия пост
# 10
6 дек. 2012, 00:03 ч.
Имай предвид, че аз даже се и усмихвам, докато поздравявам. Да не побегнеш.
Излизам вчера и отваряйки външната врата на блока, виждам приятел на наши комшии, чака да слязат да му отворят. Казвам му аз ''Добър ден! Заповядайте, влезте!'' и се усмихвам и му държа вратата.
Като се уплаши тоз човек,като взе да дава заден, ще рече човек, че ще го ям. Минимум.
Виж целия пост
Излизам вчера и отваряйки външната врата на блока, виждам приятел на наши комшии, чака да слязат да му отворят. Казвам му аз ''Добър ден! Заповядайте, влезте!'' и се усмихвам и му държа вратата.
Като се уплаши тоз човек,като взе да дава заден, ще рече човек, че ще го ям. Минимум.
# 11
6 дек. 2012, 00:18 ч.
Зависи. Сутрините са ми тежки, нося слушалки и ги свалям, за да поздравя само познати. С напредването на деня ставам все по-дружелюбна.
Виж целия пост
# 12
6 дек. 2012, 00:20 ч.
Навсякъде. Сутрин преди да си изпия кафето има-няма минимум 30 пъти изговарям "Hi, how are you?". Възпитание. Много ми харесва. Или пък мине на метър и да (ти) се казва/ш Sorry.
И ти става всеки божи ден усмихнат, леко ти е на душата, спокойно.
Виж целия пост
И ти става всеки божи ден усмихнат, леко ти е на душата, спокойно.
# 13
6 дек. 2012, 00:23 ч.
Да, винаги. Тук в ДЕ таkа е прието. В началото ми беше малко странно, после ми стана навик.
Виж целия пост
Препоръчани теми