Винаги поздравявам хората, които са ми приятни.
Виж целия пост
Поздравявате ли?
- Публикувана: 5 дек. 2012, 23:36 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2012, 22:58 ч.
# 121
6 дек. 2012, 22:38 ч.
Обикновено да.
Лятото бях в Австрия, там се поздравяват и непознати на улицата- малко досадно ми идваше.
Също ходим често на Витоша. Там пък по някоя тясна пътечка като вървят в колона 5-10 човека... по някое време започвам да казвам "Добър ден" на висок глас само на първия.
Това е обичайното обръщение на акушерките. А "девойко" как ти звучи? 
Виж целия пост
Лятото бях в Австрия, там се поздравяват и непознати на улицата- малко досадно ми идваше.
Също ходим често на Витоша. Там пък по някоя тясна пътечка като вървят в колона 5-10 човека... по някое време започвам да казвам "Добър ден" на висок глас само на първия.
По-напред сте писали за обръщенията, аз да кажа, че ме дразни масово "мами", "мамчета" и прочие, не само във форума, ами и една от акушерките оня ден на прегледа така ми каза - "майче".
Ма моля ви се, аз ще съм на един човек майка (и това няма да сте вие) и то чак след 5 месеца, какво ме мамосват...
Ма моля ви се, аз ще съм на един човек майка (и това няма да сте вие) и то чак след 5 месеца, какво ме мамосват...
# 122
6 дек. 2012, 22:57 ч.
Поздравявам навсякъде-в магазините, по улиците, във входа, на работа, абе..навсякъде. Навик донякъде, а донякъде- ми...приятно ми е да показвам колко добре ме е възпитала мама. 
С една особеност обаче- ако някой ми е антипатичен / не казвам да сме се карали/, или пък по някаква причина съм спряла да го уважавам, го подминавам като малка гара, дори и да се познаваме от сто години.
А в същото време съм способна да поздравя човек, с който горещо съм се карала, но съм запазила уважението си към него.
Виж целия пост
С една особеност обаче- ако някой ми е антипатичен / не казвам да сме се карали/, или пък по някаква причина съм спряла да го уважавам, го подминавам като малка гара, дори и да се познаваме от сто години.
А в същото време съм способна да поздравя човек, с който горещо съм се карала, но съм запазила уважението си към него.
# 123
6 дек. 2012, 23:21 ч.
Зависи. Чистосърдечно си признавам, че имам моменти, че и дни, когато предпочитам да се изолирам от обкръжаващата ме среда и да сведа контакта с нея до минимум.
Виж целия пост
# 124
6 дек. 2012, 23:23 ч.
сигурно съм първата - не, не поздравявам/първа, към познати/.
непознати - съвсем не поздравявам.
неприятно ми е, не знам защо.
в холандия непрекъснато се поздравяват, в началото ми беше много досадно, защото ми се налагаше да отговарям пряко себе си.
като малка все ме караха да поздравявам, сигурно затова сега толкова ми е и досадно.
Виж целия пост
- не, не поздравявам/първа, към познати/.непознати - съвсем не поздравявам.
неприятно ми е, не знам защо.
в холандия непрекъснато се поздравяват, в началото ми беше много досадно, защото ми се налагаше да отговарям пряко себе си.
като малка все ме караха да поздравявам, сигурно затова сега толкова ми е и досадно.
# 125
7 дек. 2012, 02:16 ч.
Поздравявам, в повечето случаи.
На улицата са ме поздравявали само възрастни, непознати хора.
Виж целия пост
На улицата са ме поздравявали само възрастни, непознати хора.
# 126
7 дек. 2012, 02:33 ч.
Тук поздравявам повече, защото хората са по-дружелюбни. В България често ми се случва да поздравя или да се усмихна на непознат или служител някъде и да ме изгледа като паднала от Марс 
Ами убива ми се ентусиазма, така че в повечето случаи си трая. Само обичам като ходя на планина, планинарите са толкова усмихнати и дружелюбни, винаги поздравяват, особено на Витоша, и особено по-старите поколения. Много ме радват.
Виж целия пост
Ами убива ми се ентусиазма, така че в повечето случаи си трая. Само обичам като ходя на планина, планинарите са толкова усмихнати и дружелюбни, винаги поздравяват, особено на Витоша, и особено по-старите поколения. Много ме радват. 
# 127
7 дек. 2012, 09:22 ч.
Поздравявам.
Обичам да смущавам периодично непоздравяващи хора.
Виж целия пост
Обичам да смущавам периодично непоздравяващи хора.
# 128
7 дек. 2012, 10:09 ч.
Поздравявам всички, но понякога лицемерно без да искам наистина да го направя.
Има моменти в които ми се иска просто да си наведа погледа като много други и да изключа и говор и картина. В повечето случаи обаче ми е приятно и го правя не само от добро възпитание, а и защото ми идва отвътре.
Виж целия пост
Има моменти в които ми се иска просто да си наведа погледа като много други и да изключа и говор и картина. В повечето случаи обаче ми е приятно и го правя не само от добро възпитание, а и защото ми идва отвътре.
# 129
7 дек. 2012, 10:11 ч.
А целувате ли някои хора, когато ги поздравявате? Онова млящене по бузите два или три пъти?
Виж целия пост
# 130
7 дек. 2012, 10:15 ч.
Това с целуването по бузите при поздрав ми е много лицемерно,седи ми като поза.
Виж целия пост
# 131
7 дек. 2012, 10:18 ч.
Като бях малка светът беше пълен с едни лелки с гадно миришещо червило, които напираха да се целуват. Брррр. Сега свекърва ми го има за сърдечност, а хората които не го правят смята за студени.
Виж целия пост
# 132
7 дек. 2012, 10:19 ч.
Обичам да се целувам
Но го правя само с близки приятели, с които не се виждам всеки ден.
Виж целия пост
Но го правя само с близки приятели, с които не се виждам всеки ден.
# 133
7 дек. 2012, 10:39 ч.
ненавиждам
.
когато бях малка, ходех при майка и в министерството, като тя задължително ме водеше в бюфета. жената зад щанда беше едра и възпълна/ или така ми е изглеждала, защото аз бях дребничка /, но най-ужасното ми беше косата и - перхидролено русо, и силно топирана, от което жената ставаше още по-огромна. ползваше изкрящо червило, излизащо извън очертанията на нормалните устни и като ме видеше, ме награбваше да ме мачка и мляска. ей, имах чувството, че ще ме задуши. жената не е имала зла умисъл естествено, но откровено казано развих силна неприязън, и освен да не поздравявам, ужасно ми е неприятно и да целувам.
Виж целия пост
А целувате ли някои хора, когато ги поздравявате? Онова млящене по бузите два или три пъти?
ненавиждам
.когато бях малка, ходех при майка и в министерството, като тя задължително ме водеше в бюфета. жената зад щанда беше едра и възпълна/ или така ми е изглеждала, защото аз бях дребничка /, но най-ужасното ми беше косата и - перхидролено русо, и силно топирана, от което жената ставаше още по-огромна. ползваше изкрящо червило, излизащо извън очертанията на нормалните устни и като ме видеше, ме награбваше да ме мачка и мляска. ей, имах чувството, че ще ме задуши. жената не е имала зла умисъл естествено, но откровено казано развих силна неприязън, и освен да не поздравявам
, ужасно ми е неприятно и да целувам.
# 134
7 дек. 2012, 10:42 ч.
Понякога и на мен ми се иска да/ме целувам/т непознати, ако изглеждат като Джейсън Стейтъм.
Виж целия пост
Препоръчани теми