365 тайни от моя живот

  • 933 868
  • 9 020
# 2 310
Много лесно се разстройвам.
От малки неща, от изречени думи.
Веднага ме избива на рев. И ми се стяга сърцето.
Усещам, че и по-трудно си замълчавам. По-рано бях по-търпелива.
Виж целия пост
# 2 311
Привличат ме физически само мъже от 40 нагоре, още от гимназията е така. За много мои близки това наистина е тайна.
Виж целия пост
# 2 312
На мен неприятното в старостта ми е, че сякаш пороците излизат на лицата на хората (като в Дориан Грей) и вече не изглеждаш така ангелски добър, както на 20.... Всичко си излиза. Фолк певиците дето застаряват са ми пример за меркантилността и пресметливостта която винаги са си имали отвътре с натегнатите им лица, подпухнали очи, бръчки на хронично недоспали и дебели, хищни пръсти на сбръчканите ръце (прикриването с бижута ги прави още по-зловещи).
И отделно според мен, жените по нашите ширини се амортизират лошо от атмосферните условия. В северна Италия колкото по-дълго стоя, толкова по-свежа чувствам кожата си и не съм изненадана, че възрастните жени там приличат на царици, въпреки бръчките...
Старостта не ме плаши във физически аспект - все пак съм вече на 40, и в колкото и добра форма да се чувствам, мога да направя разликата с 20  Wink Това е нещо, което мога да преживея.

Плаши ме обаче със загубите, които носи - освен родителите, учителите, с времето започват да си отиват и приятелите, че и партньора... Познавам доста възрастни хора, които изпратиха и децата си... Това много, много ме натъжава - първо разделите, а после и моментът, в който оставаш само и единствено със спомените за хората... При това - в един почти чужд свят, където нищо вещите, нито културата и отношенията са "твои"... И където гледат на теб  като на изкуфял дъртак, който само заема място...
Ужасена съм от старостта! А при мен тя вече настъпва почти непреодолимо. Гледам се в огледалото и ми се струва, че това е някой друг. Боря се с белезите й с всички сили, понякога обаче ми се струва, че битката е с предизвестен край.
Мислех си, че само аз се страхувам от старостта.  Confused
И то най-вече от външният вид на старостта. Не, че след нея всичко свършва, а че по време на нея няма да такава, каквато искам да съм...
 Не мога да приема, че остарявам и се променям, сякаш трябва да живея с някой съвсем различен човек. Какво ще правя, ако хората вече не ме харесват?
newsm45 newsm45 smile3515 newsm50   Хора, натъжихте ме. Най- големият ми страх е това.(мисля че първата ми публикация тук беше за старостта) Дайте да си създадем тема :"Ние, дъртофелниците'(може и да е по актуално като 'Антиейджинг тема'  hahaha (не ме разбирайте погрешно- исках малко да разведря остарелите ни измъчени душички) и да не вкисваме повече темата...Понякога се чудя- как другите хора не им пука, че остаряват...Ама явно проблемът е в моя телевизор Cry  
Работата е, че аз сякаш усещам как всичко ми се изплъзва и как не можеш да върнеш и една минута назад...Но какво беше- като не можем да променим нещо, трябва да се примирим.
Скрит текст:
Кога бе'ме млади бееме мого убави- особено я, сИга Устарееме и погрознееме, особено ти..  Laughing
:
Виж целия пост
# 2 313
1.Усещам,че връзката ми се разпада,по моя вина,а той ме обича все още...
Дразни ме с дребнавостта си,с нерешителността си,понякога ужасно много мрънка и ме критикува за всичко.
2.Подсъзнателно го обвинявам,че не съумя да направи така,че да живеем отделно,че не изкарва достатъчно пари,за да живеем нормално(превръщам се с течение на годините в меркантилна).
3.Единственото,което направих в тоя живот е да родя децата си,те са моя смисъл,моя живот,нищо друго смислено не направих
4.По някакъв начин,се чувствам много добре,че изглеждам по-малка от годините си,от което се случват и много комични ситуации,имало е баби,които ми се карат,че пуша,как не ме е срам да родя толкова малка. Laughing
5.Ужасно ме е страх от болести,най-вече за децата ме е страх,буквално изпадам в паника,малкия като вдигне Т,а той ги прави 40 С,усещам как се губя в паниката,клетките ми умират от ужас.
6.Много често ужасно се филмирам,и никога филма не е хубав.
Виж целия пост
# 2 314
Не понасям да ме подпитват заобиколно с цел "разузнаване", противно ми е и ми изглежда и звучи като предателство.
Виж целия пост
# 2 315
-И аз съм ужасена от старостта,в частност от смъртта.Без значение чия.
-Не мога да плувам и ме е страх от удавяне,страх ме е от война и земетресения.
-Като малка претарашвах портфейлите на нашите.
-Имам желание да опитам от живота на престъпния свят/ма не ми стиска и по-добре/  Mr. Green
Виж целия пост
# 2 316
Почвам да си мисля, че яко ми куцат социалните умения.
Виж целия пост
# 2 317
Четейки темата, се убеждавам, че една от добрините, която правя сама на себе си е, недопускането на близко разстояние на хора до мен, които според общите стандарти ще се налага да наричам свои приятели, а реално ще са просто поредните лицемери.

+1

Имам колежка, която като мен има проблеми със забременяването. Изпитвам странното чувство, че ме следи внимателно да не би да го постигна преди нея - сякаш това ще е неин провал  Laughing Толкова ли не може да разбере, че всеки си върви по пътя и на всеки ще му се случи, когато е писано и ако е писано (което не означава да не се борим, естествено, но това е за друга тема). Освен това изпитва някакво клюкарско удоволствие да ми снася коя е забременяла и да наблюдава дали ще ми скапе настроението - виждам я колко е разочарована от спокойната ми реакция, която няма каква друга да е, защото наистина вярвам, че всеки върви по свой път в тоя живот...
Виж целия пост
# 2 318
1.Усещам,че връзката ми се разпада,по моя вина,а той ме обича все още...
Дразни ме с дребнавостта си,с нерешителността си,понякога ужасно много мрънка и ме критикува за всичко.
2.Подсъзнателно го обвинявам,че не съумя да направи така,че да живеем отделно,че не изкарва достатъчно пари,за да живеем нормално(превръщам се с течение на годините в меркантилна).
3.Единственото,което направих в тоя живот е да родя децата си,те са моя смисъл,моя живот,нищо друго смислено не направих
4.По някакъв начин,се чувствам много добре,че изглеждам по-малка от годините си,от което се случват и много комични ситуации,имало е баби,които ми се карат,че пуша,как не ме е срам да родя толкова малка. Laughing
5.Ужасно ме е страх от болести,най-вече за децата ме е страх,буквално изпадам в паника,малкия като вдигне Т,а той ги прави 40 С,усещам как се губя в паниката,клетките ми умират от ужас.
6.Много често ужасно се филмирам,и никога филма не е хубав.

Четох, четох и виждах себе си.
С тази разлика, че аз имам само едно дете.
Но се чувствам по същия начин, дума по дума.
 Hug
Виж целия пост
# 2 319
Не понасям да ме подпитват заобиколно с цел "разузнаване", противно ми е и ми изглежда и звучи като предателство.

+1
Виж целия пост
# 2 320
Старостта не ме плаши във физически аспект - все пак съм вече на 40, и в колкото и добра форма да се чувствам, мога да направя разликата с 20  Wink Това е нещо, което мога да преживея.

Плаши ме обаче със загубите, които носи - освен родителите, учителите, с времето започват да си отиват и приятелите, че и партньора... Познавам доста възрастни хора, които изпратиха и децата си... Това много, много ме натъжава - първо разделите, а после и моментът, в който оставаш само и единствено със спомените за хората... При това - в един почти чужд свят, където нищо вещите, нито културата и отношенията са "твои"... И където гледат на теб  като на изкуфял дъртак, който само заема място...
Ей това е и моето виждане по въпроса Peace  bouquet
На 42 съм и точно на толкова се чувствам, въпреки чеизглеждам по-млада /ген Embarassed, какво да се прави/.
Изобщо не ме притеснява моето остаряване, единственото, за което се моля /за себе си/ е да съм здрава по-дълго време, за да съм в помощ  на детето си, а ако се разболея от нещо да речем неизлечимо мисля, че нямам да имам сили и кураж да се лекувам с години или месеци при условие, че борбата с рака примерно винаги завършва в негова полза. Confused
Днес си говорихме точно за това с приятелка и споделих, че искам да умра изведнъж, без да боледувам дълго и да съм в тежест на близките си.В тази връзка ако знам, че имам неизлечима болест мисля, че сама бих сложила край на живота си.
Виж целия пост
# 2 321
Не обичам планината!
Всичко ми изглежда нагъчкано, постно и килнато.
Макар, че напоследък си накупих пълно трекинг оборудване заради приятели (плюс половинката), които изпадат в екстаз само заради самата дума.
Харесвам гористи равнини, бавни пълноводни реки, широки хоризонти, море ...
Виж целия пост
# 2 322
...
Днес си говорихме точно за това с приятелка и споделих, че искам да умра изведнъж, без да боледувам дълго и да съм в тежест на близките си.В тази връзка ако знам, че имам неизлечима болест мисля, че сама бих сложила край на живота си.

Всички така искаме и си мислим, че ще сложим край на живота си вместо да вегетираме на легло и в тежест на близките, но да ти кажа нещо, което е тайна за всички нас, здравите: колкото повече се усеща студения хлад на приближаващата смърт, толкова повече ще сме готови да живеем всякак, но да дишаме....
Виж целия пост
# 2 323
Всички така искаме и си мислим, че ще сложим край на живота си вместо да вегетираме на легло и в тежест на близките, но да ти кажа нещо, което е тайна за всички нас, здравите: колкото повече се усеща студения хлад на приближаващата смърт, толкова повече ще сме готови да живеем всякак, но да дишаме....
Confused Дано не си права.......
Виж целия пост
# 2 324
...
Днес си говорихме точно за това с приятелка и споделих, че искам да умра изведнъж, без да боледувам дълго и да съм в тежест на близките си.В тази връзка ако знам, че имам неизлечима болест мисля, че сама бих сложила край на живота си.

Когато ме спохождат подобни мисли, си казвам, че така или иначе ще умра някой ден, защо да бързам?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия