365 тайни от моя живот

  • 933 868
  • 9 020
# 2 325
  Когато баща ми почина и ме извикаха, той почина внезапно, просто си казахме една сутрин  "До довечера", и после лежеше в едно фоайе, и аз веднага като се хвърлих да уреждам и да звъня на когото трябва, да организирам, то и нямаше кой друг, но трябваше, трябваше просто да седна до него и да поседя, да ми се невиди и главата проста...
 Вече 12 години не минава ден без да мисля за това...
Виж целия пост
# 2 326
  Когато баща ми почина и ме извикаха, той почина внезапно, просто си казахме една сутрин  "До довечера", и после лежеше във едно фоайе, и аз веднага като се хвърлих да уреждам и да звъня на когото трябва, да организирам, то и нямаше кой друг, но трябваше, трябваше просто да седна до него и да поседя, да ми се невиди и главата проста...
 Вече 12 години не минава ден без да мисля за това...
Hug Hug
Виж целия пост
# 2 327
Винаги плача, когато някой мой приятел е зле. Не знам що...
Имам панически ужас да не ми стане нещо в присъствието на децата, но това е пост реакция вероятно от събитията , които ми преминаха през главата миналата година.

п.п. Ирис прости се с него мислено или в писмо. Hug Помага.
Виж целия пост
# 2 328
Майка ми също е загубила внезапно майка си. Не минава и ден без да я спомене, да не говорим, че често обсебва целия разговор в истории за умрелите си роднини, уж забавни и интересни, но са такива само за нея, а пък ние сме ги чували поне 1000 пъти. Знам, че много страда и по някакъв начин така ги държи "живи" за себе си, но е имало случаи, в които съм и казвала да спре да живее с мъртвите. Дори веднъж много се скарахме на тази тема, после се чувствах адски виновна. Не съм права, може би и аз еднин ден ще стана като нея  Confused
Виж целия пост
# 2 329
Нямам никакъв страх от моята смърт. От малка владея това, на което викат астрална проекция, знам къде отиваме и ми харесва. Аз също съм много обременена от смъртта на татко. Ирис Hug
Виж целия пост
# 2 330
Майка ми също е загубила внезапно майка си. Не минава и ден без да я спомене, да не говорим, че често обсебва целия разговор в истории за умрелите си роднини, уж забавни и интересни, но са такива само за нея, а пък ние сме ги чували поне 1000 пъти. Знам, че много страда и по някакъв начин така ги държи "живи" за себе си, но е имало случаи, в които съм и казвала да спре да живее с мъртвите. Дори веднъж много се скарахме на тази тема, после се чувствах адски виновна. Не съм права, може би и аз еднин ден ще стана като нея  Confused

Една от причините да спра да говоря с майка ми извън тривиалните ежедневности беше тази, че тя във всеки разговор намесва родителите си, издигнати на пиедестал. Щом нещо не са или са правили те, то е меродавно за всички и винаги правилно. Самата тя не се усеща, че дразни с постоянното им изтъкване, а понякога дори обижда събеседниците си.
Виж целия пост
# 2 331
Когато заведох дъщеря ми (тогава на 7 г.) за първи път на гроба на дядо и', тя започна да гали и целува
снимката му.  Cry  Не знам защо, но никога не съм го казвала на никого.
И писмо да му напиша, това не би променило нищо. Не изпитвам нужда да му казвам каквото и да било.
Просто ми се иска да беше възможно да седим в една стая и щастливо да си мълчим.  Confused
Виж целия пост
# 2 332
От няколко месеца спрях да прикривам старостта си и съвсем умишлено я навирам в очите на всички с тайната надежда да не ме товарят толкова много с работа (все пак съм възрастна жена). Лицето ми е младолико и фигурата слаба, така че само с боядисване на косата и по- шик дрешки до скоро се правех на мацка, но вече ми писна. Сега си ходя с наполовина бяла коса, нарочно се обличам в по-убити цветове и демоде. И хич не ми пука. Може би защото не се чувствам стара, каквато всъщност съм.
Виж целия пост
# 2 333
В тона на изказаните мнения, знам какво е усещането точно на прага на смъртта, преди да тръгнем. Искам да тръгна тогава, когато съм готова и искам да си ида.  Изпитвам притеснение, че може да стане преди да пожелая да го направя. Трудно улягам, не знаех, че съм толкова непримирима. Heart Eyes
Някои от мненията ме разсмиват, а това на Merry_Аn направо ме задави.
Виж целия пост
# 2 334
* Приемам  факта , че ще остарея доста по-спокойно от много хора около мен. Да ,старая се да изглеждам добре, полагам грижи за себе си...но така или иначе това ще се случи. Предпочитам да приема факта отколкото да се боря с това. Повечето жени , които  със зъби и нокти  драпат  да се преборят с годините изглеждат   малко страховити Shocked, с многото си операции/ботокс и какво ли още не. Мисля, че не искам да приличам на тях. Пък и по-възрастни хора, които се опитват да изглеждат и да се докарат като 20 годишни са меко казано  смешни Rolling Eyes.

*Мъката по смъртта на мой най-близък човек никога няма да си иде. Но вярвам, че е около мен. Това, че го няма физически не означава, че го няма повече. Това си е мой начин да си се справя...
Виж целия пост
# 2 335
Много често преди време сънувах, че се изгубвам в Овча купел.  Crazy
Това е най-откачения сън, защото не познавам никой от Овча купел, не ходя там и въобще нямам нищо общо с тоя квартал, защо сънувам че точно там се губя не мога да си обясня... Tired
Искам да си тръгна, очаквам да видя широк булевард или улица от където да си спра такси, но колкото повече вървя толкова повече не виждам такава, а се забутвам все повече и повече по някакви тесни преки от които няма изход... Rolling Eyes
Виж целия пост
# 2 336
Никога не съм ходила на гроба на баба ми и дядо ми, а така ми се иска... Има ли ден в който се ходи? Събота, неделя?Извинявам се за въпроса.
Виж целия пост
# 2 337
Не,когато сърцето пожелае и краката го заведат.
Виж целия пост
# 2 338
Много често преди време сънувах, че се изгубвам в Овча купел.  Crazy

Твоят сън беше кошмар наживо за мен  Grinning
Загубих се в Овча купел, търсейки Красна поляна  Crazy
Вече бях стигнала до рев почти, щото не мога и да обясня на мъжа ми по телефона точно къде съм,
някъде между блоковете в тесните улички, ама аз даже не знаех, че съм в ОК, пък в 1 ли, в 2 ли - и досега си е загадка за мен. Добре, че мина една маршрутка и се примолих на шофьора да ме изкара от тази забатачена ситуация до някой по-широк булевард. Заклех се, че ще си сложа навигация, но засега ме спасява смартфона, та все отлагам.
Виж целия пост
# 2 339
-Избягвам максимално социалните контакти,хората ме натоварват,а аз съм
отличен слушател...
-В тази връзка се броят на пръсти тези хора,с които разговорите са глътка въздух за мен,
много са ми ценни,макар и все по-редки...
-Вярвам,че има една истинска и силна любов в живота,преживявам я,но...така ли силна
ще остане докрай или както казват оставало накрая уважението...вече мисля
по този въпрос  Thinking
-Вече искам да съм бременна,а само преди няколко месеца не исках и да чувам за
това.Претърпях и първото си,мъъничко разочарование,защото...ми дойде.

С удоволствие ви чета,защото разбирам,че съм една нормална жена,преди не
бях сигурна.. Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия