365 тайни от моя живот

Публикувана: 8 дек. 2012, 10:48 ч.
Последно мнение: 11 дек. 2013, 00:04 ч.

933 988
9 020

Октопод с рокля - Редовен потребител

Ентусиаст

# 3 075 22 ян. 2013, 10:31 ч.

Винаги,ама винаги,когато мога гледам да нараня човек,доста пъти и без да ми е направил нещо. Embarassed

Embarassed

И не е нищо лично,просто в момента в който го правя и се усещам,но няма как да се спра.Винаги съм била такова зло и доста пъти се чудя на околните как ме търпят Mr. Green

Mr. Green

/той ненапразно моя казва,че от мен му е побеляла косата/.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 3 076 22 ян. 2013, 10:36 ч.

Страхувам се повече от залеза, отколкото от смъртта си.
Иначе цял живот живея със страха от загубата на хората, които обичам - имам чувството, че откакто съм се осъзнала се таи в мен. Аз имам много силно усещане за крайност - от съвсем малка съм съвсем наясно емоционално какво е окончателната загуба.

Виж целия пост

*Serendipity*

Потребител

# 3 077 22 ян. 2013, 10:39 ч.

Цитат на: Ним в вт, 22 яну 2013, 10:07

44. Винаги съм живяла с усещането, че съм безсмъртна и ще бъда на този свят още поне 200 години.

Така живеех допреди 4 години и аз , с усещането, че съм недосегаема за гадостите на живота.
Докато не ми казаха диагноза, която е фатална - Слава на Бога беше преувеличена, но по стечение на обстоятелствата го разбрах година по-късно. Тогава все едно някой така ме шамароса, толкова здраво, че никога вече няма да бъда предишното си АЗ.

Виж целия пост

M

Регистриран

# 3 078 22 ян. 2013, 10:44 ч.

Цитат на: tonkabonka в пн, 21 яну 2013, 13:17

Цитат на: Sananda в пн, 21 яну 2013, 12:42

Шанталчето ме дразни с нейните измишльотини. Спри се бе жена.

Шанталчето с нищо не може да ме подразни. Любимка ми е. Grinning

Grinning

Hug

и на мен. и на мен Simple Smile

Simple Smile

усещам нещо невинно-симпатично у нея (да, въпреки привидната парадоксланост на мнението ми)
Hug

Hug

Виж целия пост

Ветеран

# 3 079 22 ян. 2013, 11:13 ч.

31.

Цитат на: LemonDesi в вт, 22 яну 2013, 10:36

Иначе цял живот живея със страха от загубата на хората, които обичам - имам чувството, че откакто съм се осъзнала се таи в мен.

32.Изобщо не разбирам коментари от вида "спрете да лъжете", "това мнение е неискрено" и т.н.
И откъде може пишещия да го знае-само защото ТОЙ е на противоположното такова значи, че неговия мироглед е правилен и единствен?
33.Много от последните постове ме накараха да се замисля, че и аз всъщност бих дарила органите си /ако изобщо са ми останали годни за даряване Tired

Tired

/.
34.През последния месец смъртта отне прекалено много хора на моите години и дори по-млади, коварния и гнусен рак е навсякъде и вече съм сигурна, че това са именно "жертвите" на Чернобил Sick

Sick

Виж целия пост

Н

# 3 080 22 ян. 2013, 11:19 ч.

Хората, които са живели до момента без трагедия в живота си, гледат лековерно
и наивно на смъртта и се смятат за недосегаеми.

Когато обаче те шамароса нещо подобно, се смиряваш и замисляш.

След като преживявах подобно нещо, се промених завинаги. Нещо се скъса в мен
завинаги. Стоя здраво стъпила на на земята, знам че край ще има и че трябва да
си подготвен за него, най-малкото психически. Знаеш кои са важните неща в живота
и повечето други ги пишеш в графа " суета ".

Виж целия пост

Октопод с рокля

Редовен потребител

# 3 081 22 ян. 2013, 11:29 ч.

От смъртта не ме страх, но от недостойни старини с нищожни средства за оцеляване изпитвам пълен ужас. Старая се отсега да взема мерки, но кой може да предвиди бъдещето.

Единственият ми сериозен страх, който ме приковава е войната. По тази причина не обичам всякакви протести, безредици и тълпи.

Виж целия пост

А

Анн Шърли

# 3 082 22 ян. 2013, 11:44 ч.

Цитат на: инфантилна в вт, 22 яну 2013, 08:04

Като сте на тема смърт- от няколко години имам усещане, че няма да умра от естествена смърт или болест.

На мен ми гледаха "картата" на хороскопа преди време и ми казаха, че вероятно ще умра от бърза смърт - "катастрофа, токов удар или убийство от врагове". Laughing

Laughing

Оттогава имам нещо като вътрешно убеждение/внушение, че ще е така. Честно казано не ме интересува много кога и как точно ще умра, но искам да свърша и да ми се случат още някои конкретни работи преди това.

Не бих дарила кръв доброволно, ако не ми се наложи или сама не си променя мнението. Само като си представя гледката и усещането и ми става лошо.

Виж целия пост

I

Ветеран

# 3 083 22 ян. 2013, 11:46 ч.

Цитат на: Октопод с рокля в вт, 22 яну 2013, 11:29

Единственият ми сериозен страх, който ме приковава е войната. По тази причина не обичам всякакви протести, безредици и тълпи.

И аз.
Ненавиждам разрешаването на който и да е въпрос, дори и най-справедливия, чрез насилствени методи, особено такива, които включват страдание или дори дискомфорт на невинни хора.

Преди не смятах така, даже одобрявах някои военни действия, разиграли се в региона, и това е срамната ми тайна.

Виж целия пост

Х

Харпър

Регистриран

# 3 084 22 ян. 2013, 11:51 ч.

Цитат на: LemonDesi в вт, 22 яну 2013, 10:36

Иначе цял живот живея със страха от загубата на хората, които обичам - имам чувството, че откакто съм се осъзнала се таи в мен.

И аз.

Sad

Виж целия пост

К

Касита

# 3 085 22 ян. 2013, 11:56 ч.

Искам тиха и скромна смърт, за да не се тормозят децата ми с грижи по мен. С майка ми и баба ми гледахме дядо ми години на легло, а после аз и майка ми се грижехме за баба ми и зная колко усилие коства това и на едната и на другата страна.
Не искам да ме кремират. Кремацията винаги ми носи усещането за концентрационен лагер.

Темата за Холокоста винаги ме е интересувала. Имам усещането, че в предишния си живот съм загинала в някой лагер на смъртта.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 3 086 22 ян. 2013, 13:31 ч.

Чувствам се виновна за приятелка която загина преди 10 г във катастрофа Cry

Cry

.

Виж целия пост

J

# 3 087 22 ян. 2013, 13:44 ч.

Цитат на: Касита в вт, 22 яну 2013, 11:56

Темата за Холокоста винаги ме е интересувала. Имам усещането, че в предишния си живот съм загинала в някой лагер на смъртта.

+1

Когато бях бременна с дъщеря ми гледах "One Tree Hill" от скука и моментът, в който Пейтън се появи на бала си, облечена с роклята на починалата си майка натъжи много. Помислих си, че не ми пука как ще умра, искам само да отгледам децата си.

Страх ме е от старостта и неразположенията, които носи, ужасявам се, че може би някой ден ще съм в тежест.

Плача само от безсилие и яд към себе си.

Превръщам се в човек, който не харесвам и не мога да намеря обяснение как така нямам силата да се противопоставя на обстоятелствата, които ми влияят и променят.

По време на празниците си измислих за пред близките, че имам проблеми със стомаха, за да не настояват да ям неща, които развалят диетата ми.

Ако някой ден спечеля от тото-то бих направила кухня за възрастни хора, за жалост сега нямам средствата да го реализирам, много ме натъжава мисълта, че има пенсионери, които буквално гладуват.

Виж целия пост

Регистриран

# 3 088 22 ян. 2013, 14:28 ч.

Вчера си принритах една снимка с един човек, само за да я скъсам на хиляди парчета. Twisted Evil

Twisted Evil

Виж целия пост

H

# 3 089 22 ян. 2013, 15:13 ч.

Цитат на: unadaptable в пн, 21 яну 2013, 21:10

Наистина ли всички, писали по-горе за очакванията относно смъртта си, са искрени? За мен смъртта е близко и реално събитие, но изобщо не мисля за момента, когато ще съм на 2 метра под земята. Нима наистина мислите по въпроса, че даже сте дали наставления на роднините? Shocked

Shocked

Хора, не лъжете толкова плитко! Stop

Stop

Тук изключвам Пънки, тя ми е ясна по този въпрос.
Шанталче е обсебена от тялото си и затова пише само такива постове, но пък е вярно, че не злобее, интересува се само от себе си. Няма лошо, че толкова се харесва Wink

Wink

Още на първия месец след като се събрахме с ММ да живеем заедно седнахме и сериозно обсъдихме този въпрос и с огромна изненада открихме, че искаме едно и също - даряване на органи и кремация! Никакви погребения - "панаири", никакви гощавки и след 3-тата чашка да си викат "Надраве" Sick

Sick

.

*И докато сме на темата - много искам да умра млада, не мога да си представя, че ще умра стара, болна и немощна. И то защото ме е страх, че няма да има кой да се грижи за мен.

*И ако се разболея от рак, ХИВ или др. нелечима гадост, не мисля да се лекувам, защото не виждам смисъл. Това го знае само ММ и никога с никого друг не съм го обсъждала, а и не смятам да го правя.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Оплакване-въпрос

11 021
79

Актуални теми и общи дискусии

Свръхчувствителност

11 928
216

Лични и семейни отношения

Преодоляване на обсебващо поведение

2 254
2

Психично здраве

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.