365 тайни от моя живот

  • 933 988
  • 9 020
# 3 090
В тегавата гама на темата да се включа:
Все по-често си мисля за тоя гаден рак. Колко хора около мен, роднини и по двете линии, през годините си отидоха заради тая болест - ясно е, че съм генетически обременена. И някак постоянно си мисля какво ли ще изпитам, ако, не дай, Боже, ми съобщят "прекрасната" новина някога. Имам чувството, че няма да ми се размине (6-тото ми чувство, което по принцип изобщо не е развито и не му се доверявам - дано и този път ме излъже Laughing)    

 Tired Мразя темата за рака, а постоянно се сблъсквам с нея. То кой ли я обича!!
Виж целия пост
# 3 091
Когато ми е дошло до крайния предел си пускам "Пач Адамс" и ми просветлява. Този месец го гледах два пъти.
Виж целия пост
# 3 092
Като стана дума за рака,това е най-големият ми страх. Ужасява ме мисълта,че мога да заболея от рак,или някой мой близък човек. Факта,че нещо те разяжда бавно но сигурно отвътре,докато не те вкара в гроба..опитвам се да не мисля за подобни неща. Но това е нещото което най-много ме плаши.
Виж целия пост
# 3 093
Много съм изнервена,много сериозно си го отнася детенцето ми обаче Cry Днес даже я пляснах,защото ми се лигавеше,отговаряше ми и не искаше да спи Tired Тъпа работа Sad
Виж целия пост
# 3 094
За първи път от три-четири години насам изпитвам истинска неприязън към съфорумка. Лиляна. Извинете ме за агресивното изказване, наистина съжалявам, че се поддавам на негативното си усещане и даже ви го споделям. Просто искам да имам лопата в ръцете си да дзънна по кратуната, за да я спра поне за малко да говори такива жестокости. Толкова е проста и зверливо нагла.  И чудото небесно е учител.
Едновременно с това се извинявам, че ви натоварвам.
Извинявам се и на Лиляна, в постинга си пиша точно какво мисля. Извинявай, ако те засегнах.
Виж целия пост
# 3 095
И аз често си го изкарвам на детето и после ми иде да си разбия главата в някоя стена. Като гледам какви спокойни майки има сутрин в яслата и се чудя аз ли съм най-големият идиот  Tired
Виж целия пост
# 3 096
Удряйки, правите децата си същите "идиоти" каквито сте вие. Въпросът е искате ли децата ви да са "идиоти" като вас. И другият е: какво би станало, ако детето също има достатъчно сила, за да ви шамароса. Simple Smile Въобще не се извинявам за коментара си.
Виж целия пост
# 3 097
Тайна за мен ще остане, другите, небитите, как се превръщат в идиоти.
Виж целия пост
# 3 098
Ще остане тайна, защото ти е трудно да се погледнеш отстрани. Simple Smile
Виж целия пост
# 3 099
Човек от обкръжението ми ме дразни ужасно много с говора си,държанието, смеха си дори.Понякога си представям как му нанасям удари в лицето.
Виж целия пост
# 3 100

Ужасно се изнервям, когато някой ме прекъсне по средата на изречението, за да ми каже да говоря по-тихо. Обикновено си довършвам и не казвам нищо повече.
Виж целия пост
# 3 101
Мразя да говоря дълго по телефон.

Мразя да говоря по телефон, когато съм вкъщи.
Виж целия пост
# 3 102
Наистина ли всички, писали по-горе за очакванията относно смъртта си, са искрени? За мен смъртта е  близко и реално събитие, но изобщо не мисля за момента, когато ще съм на 2 метра под земята. Нима наистина мислите по въпроса, че даже сте дали наставления на роднините? Shocked Хора, не лъжете толкова плитко! Stop Тук изключвам Пънки, тя ми е ясна по този въпрос.
Шанталче е обсебена от тялото си и затова пише само такива постове, но пък е вярно, че не злобее, интересува се само от себе си. Няма лошо, че толкова се харесва Wink

Още на първия месец след като се събрахме с ММ да живеем заедно седнахме и сериозно обсъдихме този въпрос и с огромна изненада открихме, че искаме едно и също - даряване на органи и кремация! Никакви погребения - "панаири", никакви гощавки и след 3-тата чашка да си викат "Надраве" Sick .


*И докато сме на темата - много искам да умра млада, не мога да си представя, че ще умра стара, болна и немощна. И то защото ме е страх, че няма да има кой да се грижи за мен.

*И ако се разболея от рак, ХИВ или др. нелечима гадост, не мисля да се лекувам, защото не виждам смисъл. Това го знае само ММ и никога с никого друг не съм го обсъждала, а и не смятам да го правя.

Хващам се за твоя пост, защото повтаря други, но е най-изчерпателен.
Шокирана съм от това, че човек, който не е пряко засегнат, в смисъл вече болен, може да мисили или говори за това. Shocked Още повече ако е и млад...
Рак не е нелечим винаги, с ХИВ се живее много дълго, доколкото знам. Има други, които са наистина нелечими и е неясно колко се живее с тях. Уверявам те, че има смисъл да се лекуваш и бориш. Казвам го от личен  опит.
Пиша винаги по тези въпроси и репликирам изказващите се по този начин, защото го чувствам едва ли не като укор за това, че се боря. Толкова е погрешно! Гневя се, а не трябва....кофти тайна.
Виж целия пост
# 3 103
Ужасно се изнервям, когато някой ме прекъсне по средата на изречението, за да ми каже да говоря по-тихо. Обикновено...

... млъквам и ми се скапва срещата понеже повишавам тон само, ако темата силно ме вълнува и очаквам съпричастност и тактичност от събеседника.

Много ми е неприятно когато съм с някого и разговаряме само двамата, да й/му се обадят по телефона и да се впусне в дълъг и незначителен разговор. Особено, ако е по средата на нещо, което аз съм говорела и оставам със зяпнала уста в очакване да си възвърна вниманието на събеседника. Не се сдържам и след разговора правя забележка особено, ако е характерно за човека.
Виж целия пост
# 3 104
unadaptable Не се вълнувай излишно, те така си говорят, по някакви си техни мъгляви представи, защото все още нищо подобно не им се е случило.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия