МНОГОДЕТНИ МАМИ

Здравей, Тралала.
Не толкова песимистично, де. Полека, по-спокойно.  Вече знаеш как се гледат две деца с малка разлика, значи нищо ново не те чака. Според мен, 4 шейнички се дърпат много по-лесно, отколкото се бутат 4 колички, да речем.  Водят се и на далечни разстояния, все се намират добри хора, които да помогнат на една майка с повече деца, не се тревожи. Тъжното е, че у нас го правят по-рядко и само ако майката не е мургава, ама това също едва ли е изненада .....  Но пък ти живееш в "бяла" страна, там е по-различно и то в добрия смисъл. С децата в самолет не съм пътувала, но имам приятелка с 3 деца, която живее в САЩ и всяка година пътува сама до тук с тях с презокеанските полети и прекачвания.... Справя се, не се е оплаквала досега. После ги оставя на майка си за лятото, а след това мъжът й идва да ги прибере и пътува по обратния път пък той сам с тях.  Когато пък стигнете до фазата на домашните, по-големите винаги могат да помогнат малко на по-малките, нямаш представа колко горди се чувстват тогава.
Мисълта ми е, че за всяко нещо си има решение. Черногледството не помага в никакъв случай, а тревогите за Нероден Петко са излишни. Сега се фокусирай върху себе си, бременността си, да си спокойна, да се чувстваш добре, за да растат и бебетата добре, а пък когато се родят, ще се изненадаш колко бързо ще намерите правилната формула за вашето семейство. Пък и имаш родители, които ще ти помагат. Някои нямаме това щастие.   
Пиши пак тук, винаги ще получиш подкрепа, съвет или просто ще те изслушаме - от каквото имаш нужда.
С две думи - ДОБРЕ ДОШЛА!    

Пролетна Фея, благодаря! 
Ти самата имаш четири! И сте още живи, щом пишеш и във форума... Нещо тук не се връзва  Шегувам се, наистина благодаря за отговора!

С когото и да говоря, получавам все окуражаване и подкрепа, дори ентусиазъм. Но идеята за трето беше по-скоро моя, отколкото на мъжа ми, той беше съгласен, че по-нататък може и да имаме и трето. Само че то дойде сега, и то двойна пратка! И той не говори с никой, страхува се, и... не иска. Най-най в крайна сметка решението зависи повече от мен, но все пак е и на двамата.
Тъй че затова си мислех, ако мога да приведа няколко поучителни, находчиви и забавни примера от ежедневието на 6-членното семейство  , дали това не би му/ни помогнало да се разчупи това напрежение...

 

   tralala81, браво за решението, желая ти и успешно износване на бебетата. Моята ситуация не е точно като твоята, но и моите близнаци бяха изненада. Знам какво е резултата да надхвърли плануваното. Дори сега съм готова и на още едно, само да поотраснат малко младежите, а и да мине няколко години от секциото. По-трудните задачи се дават на способните да се справят с тях, поне аз така мисля. Така че сигурно ще се справиш, само да си повярваш.
   Не знам как точно се окуражава мъж в такава ситуация, защото аз бях "в дупка" като разбрах за близнаците, и доктора поне 6 пъти го попитах дали е сигурен, че са две. Бях зациклила на това изречение, около месец ми трябваше да приема идеята. Може би трябва да му дадеш време да приеме ситуацията.

  Аз бих искала четвърто, пък дори и близнаци  отново 
  Честно казано както съм с три, според мен с още едно дете няма да има голяма разлика. Особено като са по-големи останалите и по-лесно се гледат, а и има шанс да помагат. Поне така си разсъждавам, тези с четири може да споделят най-добре 
 
  Ваня иначе е добре, всъщност тя и Ели са най-добре в момента. Николета и баща и се тръшнаха болни и някак се гледат всички вкъщи, а аз съм на работа.
  Част от конците ще ги свалят в сряда, надявам се да мине леко и ако всичко е наред по-късно и останалите конци. Тъй като беше много дълбоко явно ги притеснява наведнъж да се махат всичките. След като ги махнат и падне коричката смятам да започваме с мазания, масажи и тн. Изглежда добре като цяло, но е леко увиснала устничката от страната на травмата, но това се дължи на прекъснатите нерви и мускулни влакна, което постепенно се надявам да се пооправи.   
   Всичко това определено не я спира да се гони по цял ден със сестрите си, те хъщ я удрят понякога без да искат и по раната, Ники дори беше забравила и я ощипа за носът веднъж. Ваня пък ми се сърди, че не и давам на площадката да виси надолу с главата...
  Надявам се другата седмица вече да може да ходи на училище, както и сестра и да  е оздравяла и нещата малко по малко да се наредят. Дано това да е било за тази година и останалата част от годината да мине спокойно и без произшествия 

Айла, аз се върнах сега малко назад да прочета какво е станало с вас и се шокирах, добре, че в крайна сметка всичко е минало благополучно, а щом е и в добро настроение, това е най-важното. И дано се заличат белезите. За белезите настоявайте лекарите да ви съветват, питайте, в случай, че самите те не ви насочат.
А щом искаш и четвърто, ако ще и двойно, след този инцидент...   нямам думи, или в тази тема сте смахнати (и тогава съм попаднала на точното място), или с много деца наистина е хубаво  .

Five magnificent, мъжът ми определено е в шок и определено му трябва време. Само се надявам да не е твърде дълго време, че да не почнат да му идват някакви лоши мисли, знам ли.  
А вие как се справяте? С мъник + бебета близнаци?
А първото ти раждане със секцио ли беше? Мен и от това малко ме е страх...

Така като ме слушате, изглеждам ужасно притеснителна майка, истината е точно обратната, но точно в момента наблягам на опитите да си представя как изглежда на практика толкова голяма домакинство.  

tralala81, във всяко неочаквано и на пръв поглед сложно нещо, се намират улеснения. Например  - почти 2 години кандидатствахме за градина, и като се родиха близнаците автоматично беше с предимство каката, само известно време беше вкъщи докато уредим документите и изследванията. Това беше първото улеснение. После беше намаляването на таксата й на 50%, което си е 24лв повече за бебетата.

   Времево е по-трудна организацията в началото откъм внимание за бебетата и по-големите (живот и здраве в твоя случай), свиква се с практиката. Разбира се има 99,99% вероятност да има  ревност, сърдити, пренебрегнати деца, но и много повече обич и хубави семейни моменти. А семейните снимки стават все по-трудни за осъществяване, но и по-любими като се получат. Домакинството може и да ти изостане в началото, после ритъма ще се възстанови.

  Първия път раждах естествено, само второто е секцио. Ако досега не си имала секцио или друга коремна операция, и ти се наложи този път - подготви се за повече болка(зависи и от прага на чувствителност към болка) и второто си прохождане в живота, както и да приемаш помощ от роднини (ако досега не си) ще ти трябва понякога. Когато близнаците бяха на месец и половина за 3 седмици пратих дъщерята при майка ми, да се разнообрази от ежедневието и  аз да посвикна с 2 деца, после ми беше по-лесно с тримата.

Aila, още преди време прочетох за случката с децата ти, нямах време да пиша тогава, но мислено изпращах положителна енергия. Бързо оздравяване, и без белези най-вече.
  

 
Представям си масово нервничене и спонтанно разбягване от пред обектива  .

Иначе за секциото кофти. Не съм имала досега. Но няма всъщност какво да го мисля отсега.

Благодаря много за конкретния отговор!!

A-a-a-a не е чак толкова кофти преживяване. Всъщност е страхотно, но зависи кой прави снимките


tralala81, ние не сме с 4 деца, но при добра организация на времето, силно се надявам да можете да се справите. Колкото до ревността, поне при нас беше така, двете големи деца се обединиха, подкрепяха и нямаше проблеми към бебето.

Да, ако са от професионален фотограф вероятно са по-успешни, засега до студио не сме успяли да стигнем. Дъщеря ми не е от любителките на фотото - затваря очи, цупи се, реве или други развалящи снимката дейности. Но на бебетата все още им е интересно да гледат в обектива, като осъзнаят за какво е може и те да са като кака си. Затова имаме повече снимки само с малките

Айла, радвам се, че се възстановявате от травмата 

Пролетна, как е баткото? Нали имахте и вие проблем!?


tralala81, не се тревожи, ще се справите  Щом има любов и разбирателство у дома, всичко ще се подреди. Няма да те лъжа, че е лесно, но е голямо благословение  Относно режимите, воденето до училище и други подобни, засега аз съм на разположение ( просто не съм на работа ). Радвам се, че мога да бъда полезна на децата и да съм повече време с тях. Надявам се, когато поотраснат да намеря някаква работа. Та така. Усмихни се и кажи на любимия, че всичко  ще е наред   

Five magnificent, радвам се да се запознаем и с теб 

Маминка, много сте хубави на тези снимки! Кой е фотографа?

Браво-Тралала!
Това-е-хубава-новина!
Слад-време-ще-се-чудиш-на-поста-си.Ако-не.бях-толкоз-дърта-щях-да-имам-четвърто.
Извинете-за-тиретата.Те-са-вместо-интервал.Техническа-повреда.

Aila, радвам се че са се поуспокоили нещата. Сега за белези, много е кофти че са по лицето на малката, пробваи този крем Келокот (kelo-cote). Много се препоръчава тук и на средният ми син съм го използвала. Скъп е, но се ползва по малко от него и след 4-6 месеца мазане се маха белега или поне намалява.

tralala81 позадавления! Ще се справите живот и здраве. Ние сме с три, в чужбина без никаква помощ. Разбирам те за измореното и изтощеното. Сега няколко практични въпроса децата на детска градина/училище ходят ли, ти работиш ли? Трябва да си доста ораганизирана и ако ти се предлага помощ, приемаш и така. Нямам представа как е с близнаци....Но идва момент когато децата поотрастват малко и чисто физическото обгрижване намалява....

Изобщо не е кофти секциото - аз съм му бесен фен! Ако ми беше дошъл тоя акъл преди години - всичките деца щях да ги родя така

Айла, дано не ви останат белези - питай в хирургията какво препоръчват. Имаше и хомеопатични неща за целта, но вече съм забравила как се казваха - май на Боарон (ако го пиша правилно) беше. Голям ужас си преживяла - дано и още някой ги пази тия наши разбойници, че само двама родители не стигат!

Пролетна, ние есента се оперирахме от същото.  Мина и замина - все пак трябва да се отвори място и за други тревоги. Както казва една моя приятелка - Що да ми е спокойно, като може и да ми е тържествено?!

Моя седмокласник се мята от едната в другата крайност - ту е отговорен и внимателен, ту - разсеян и безгрижен. Оценките му са също изключително разнообразни  

 Тралала, честито! Сега все още всичко ви е ново и страшно, но щом има обич ще свикнете и някак ще наредите нещата.  И мъжът ти ще свикне с идеята, а вероятно след време даже ще се гордее с постижението си! 
 Хъ-хъ, иначе и аз искам 4то и като Айла може и близнаци, ама и моят мъж е категорично против (за сега  ).

Айла, радвам се че малката се оправя, стискам палци всички да оздравяват и от другата седмица нещата да влязат в релси! 

 Ние също сме към болните, даже в момента си отглеждам още едно много голямо бебе с грип, което само лежи, пъшка и мрънка и очаква аз да му съчувствам. Малките и аз пък сме сополиви, Стоян изкара една херпангина, на Мая ще ѝ избива горен резец и реве по цял ден, само Георги още се държи, ама до кога ли? 

tralala81, поздравления  Пожелавам ти... късмет- във всичко!!! И с бременеенето, и с раждането, и с ревността- във всичко!!!

Aila, искрено се надявам белезите да са възможно наааай-най- малко.... и дано бързо да забравите за неприятния инцидент...

По въпроса за +1 дете още аз.... се отчетох... искам вече малко разнообразие, ей така- да направя нещо и за себе си, да се почувствам малко значима някак... Грижа се сама за децата /мъжо- в чужбина, бабите- на по 200 км разстояние/ и правя абсолютно всичко и вече не съм сигурна колко сили са ми останали. Не съм човек, който мрънка и се оплаква, но си преценявам, че на моменти много ми идва всичко...
За капак се влача с вирус вече няколко дена, като в събота щях да умирам вече  Ама оцелях- пак 
Относно семейните снимки- ние нямаме такива... Обикновено някой липсва и затова правя колажи от много хубави снимки и...така.... Иначе нямам шанс