Погледнато отстрани

Нищо логично няма в това.
Хващам се за този пост, но така като чета, и останалите поне 80 % са в същия стил.
Тази жена сама ли живее в този дом?Само тя ли яде от чиниите?
А на този мъж къде са му завряни ръцете?
Като вижда, че е мръсно, да хване парцала и да изчисти.
Като не му харесва как е измила тигана, да се хване да го измие.
Не мога да повярвам, че я съветвате да станела по-организирана и по-подредена.Защо?
За да му слугува по-качествено?
В един дом, щом живеят двама души, най-нормалното нещо е и двамата да се грижат за реда, чистотата и децата.

Е, така пък има опасност да се отиде в другата крайност - единият да поеме всичко /и издръжката на семейството, и поддържането на дома, и пазаруването, и.../. Моят мъж на този принцип "като не ти харесва как го правя, си го свърши сама" вече ми е предоставил изцяло на мен честта да се грижа за къщата. В моя случай това не ми тежи, защото не ходя на работа, но когато ходех, ми идваше в повече да маам с парцала, да мъкна торбите, да шетам, да прибирам, да подреждам. Ама аз съм си виновна, наистина не понасям нещо да не е свършено като хората, да е претупано и само замазано.
Може мъжът на авторката да е някакъв перфекционист-чистофайко, който да се дразни от това, че тенджерата не е измита до блясък, че не е чисто и не е подредено. Това, разбира се, хич, ама хич не го оневинява за ползването на груби изрази и обидни думи, нито пък да повишава тон.
Не знам защо, ама разказът в първия пост някак ме подсети за оня филм с Джулия Робъртс "Врагът в моето легло" - там мъжът й я пребиваше, защото не беше закачила кърпичките в банята по някакъв определен начин. Но това е художествена измислица, всичко е преувеличено, пък и той накрая се оказа опасен психопат.
Но пък и не е много приятно да се прибереш скапан от работа и да завариш мизерия вкъщи, при положение, че една здрава и права жена е поела задължението да се грижи за дома. Защото не мога да повярвам, че едногодишно дете може дотолкова да ти запълни деня, че да не можеш да отделиш час-два, за да ошеташ. Повечето майки в България са на този режим по време на майчинството - отглеждане на дете+поддръжка на жилището. Много малък процент ползват домашна помощница, гувернантка или пък и двете.
В конкретния случай нещо не е наред и при двамата съпрузи. И, ако жената е в състояние да си промени режима и да успее да се съобразява с неговите изисквания, то дълбоко се съмнявам, че мъжът ще спре да обижда и да нагрубява. Може да стане и още по-зле, нещо от сорта на "О, зайо, ти май пак си без шапка!"

   

  Защото казва, че не и остава време да си работи през деня и трябва да виси на компютъра по нощите. Задълженията около малко дете могат да се оптимизират до абсолютния минимум, просто майките са (сме били) неопитни в някои случаи и така се получават парадокси като цял едн да не намериш време да измиеш пода.
  както и не е редно мъж да очаква непременно от жена си да му сложи и вдигне масата,  какви са тия анахронизми.

А защо задълженията около малко дете да се опмимизират до абсолютния минимум ( тук има противоречие - няма как хем да се оптизизира, хем да е на минимум), при положение, че точно като са малки, децата имат нужда от най-много внимание и занимавка? И не за не надуват гайдата, а защото имат капацитет да учат много бързо. Кое е с по-висок приоритет - нуждите на детето или изискванията на мъжа и къщата? Майчинството е дадено, за да бъде жената майка, а не домашна прислужница! На първо място е детето.

Мъжът и като има някакви претенции да положи собствени усилия и да си ги удовлетвори. Жената е направила толкова, колкото тя е счела за нужно. Да и налага неговите виждания ми се струва безочливо и нагло. Как пък няма да се организра и намества спрямо неговите прищевки!!!!?   Свободен е сам да си ги задоволява колкото си иска. Ами тя ако вземе да му мрънка, че не изкарва достатъчно, че видите ли другите жени как имат дом. помощници а те не, как ходят постоянно на екскурзии. в чужбина и пр. и пр.  нали отговорът ще бъде нещо то типа на "Тръгни на работа, изкарай повече и си ги позволи всичките тези неща."
Моят съвет е изобщо да не се поддава на този натиск, защото то така се започва. След време претенциите само ще се увеличават.

  Ами нали това казвам. Верно, че не съм го казала много ясно... По време на моето майчинство аз се почувствах човек, който не чака мъжа си, за да му помогне в непосилното ежедневие вечер, чак като отмахнах излишното - гладене, готвене всеки ден, разхвърляне на всичко уж нужно за детето наоколо и после подреждане и още някои, за които сега не мога и да се сетя и започнах да ги върша между другото, а главно се занимавах с гушкане на дребоса или го ситуирах да си джомоли в непосредствена близост. Докато аз чета книга.
  Няма какво толкова грамаданско да се върши, което да отнема осем часа непосилен труд по време на майчинството, просто е погрешно да се изживява момичето като човек, който не се справя.

 Това е отделно от факта, че мъжът и е грубиян.

Ами може наистина да не й остава време.
Моята племенница е на 3,5 годинки.Да ми е жива и здрав, ама е такава хала.....само за секунда да я оставиш сама и белята е сътворена.Просто, будна ли е, постоянно трябва да има човек с нея.Изобщо не върви варианта ти да чистиш с прахосмукачката, а тя да играе наоколо.....
Не че го одобрявам, за мен това е пропуск от страна на родителите, но.....така могат, искат, желаят, така си я гледат.

Но проблемът , според мен, не е в това.
А във факта, че по презумпция се приема за правилно, щом една жена е по майчинство, то задължително домакинството се пада на нея.Няма такъв филм.Един дом, една къща, едно домакинство, едно дете са и на Двамата родители (не визирам самотните майки).Следователно, работата по този дом и дете, включая чистене, прибиране, пране, готвене и т.н. , е задължение и на двамата.
Мъжът бил уморен след работа?А да не би жената да е стояла цял ден във фотьойла с книга и чаша вино?Да не говорим колко често пък мъжът дреме в някакъв офис, и най-тежкото му задължение е коя колежка да избъзика, а жена му цял ден търчи по детето и къщата.....и пак тя виновна.
Но за да се постигне баланс, и двамата трябва да са отворени за промени и разбиране позицията на другия.

Странно е как отстрани изглежда сякаш да си си вкъщи по майчинство е песен - разполагаш с цялото си време, безгрижие, идилия... Всъщност за някои жени (аз определено съм от тях, но не искам да обобщавам излишно) само да се настроиш на режим "майчинство" от режим "работа и срещи" е доста сложно.

Е, а това дете няма ли нужда да му е чисто? Няма ли нужда да му бъде сготвено в чиста тенджера? Или викаш, по-важно е да му се четат приказки по цял ден, а да живее в кочина?
Не взимам страната на мъжа в тази история, ама наистина ми е чудно с какво точно отглеждането на едно дете ангажира 100 % от времето на жената. То, докато чисти, готви и прави там каквото се прави, може и да го учи, и да го възпитава. Хем и някакви хигиенни и трудови навици ще му създаде.

Това за парите ми припомни, че по мои наблюдения, мъжете, които си позволяват да мрънкат и критикуват домакинските изяви на жените си, имат до себе си жени, които никога не им мрънкат за пари, не ги обвиняват, че изкарват малко, а дори напротив - гледат от едно пиле три манджи да изкарат, че и за хладилника да остане.

  То детето на авторката май е на една, та едва ли и отнема толкова време да го възпитава.   
  Както и да е, според мен трябва да си съсредоточи усилията да си направи майчинството период в който да не се чувства грохнала от работа, БЕЗ да чака мъжът и да дойде след работа, та да поделят всичко - това явно няма да стане, и най важното, да му покаже, че по никакъв начин не е приемливо да я нарича нещо си и да и казва да става от компа, че ще го изхвърли, защото това е грубиянство и е обидно.
 В края на краищата тия хора нали са се оженили, значи имат някакви чувства помежду си, и дете имат и го обичат, смешно е да я развеждате за някакви си мръсни тенджери.

Ами, колко да има нужда да му е чисто? Едва ли вкъщи е кочина, и на земята да се търкалят остатъци от храна, тоалетната да не е виждала препарат цял месец или пералнята да е хванала паяжина. На детето му трябва чист под като започне да пълзи и да ходи, и дори тоалетна не ползва като е малко, а ходи на гърне. Просто много мъже се превръщат в заместители на свекърви.
Ми, заема си, Байбиби, и то всичките сто процента от времето, когато е будно! Разходка сутрин, разходка следобед, хранене, приспиване, игра... Ако майката има желание и са й здрави нервите да прави едни и същи глупави игри по стотици пъти, времето си тече с детето! Особено ако й се случи някое активно, контактно и ококорено дете, може като е будно и залък да не й даде да сложи в устата си!

Имала съм дни, в които вниманието ми е било сто процента ангажирано с детето,
за да си спестя после ходене до спешното за изгаряния, спукани глави и
глътнати стотинки (честа тема във форума). Просто съм имала моменти, когато
е трябвало вниманието ми да е само и единствено върху детето и нищо друго.

Като добавим към това прекъснат сън през нощта- и на годинка се случва;
ранобудно хлапе примерно или като цяло недостатъчно сън, на всичкото отгоре
направо не ти оставят сили. А може да се каже, че ако седне някой да те
диагностицира, направо ще си със симптоми на депресия, един от които е
да занемариш вида и средата си, просто да нямаш сила нищо да подхванеш.

Знаете ли, че безсънието е мъчение, забранено от Женевската конвенция
и все пак нещо напълно неизменно в гледането на дете.

Аз лично не мога да готвя, докато около мен щъка тъкмо проходило годиначе.

Ама някой друг може и да е гений и да го умее това...

  Ми няма да готвиш, бе. За детето да има пюрета и да е разходено, а вие ще ядете нещо подръчно. Няма да ви стане нищо.
  Същото е и за чистенето - двама човека, майка и бебе и мъж, който се прибира само вечер не цапат чак толкова, че да се нуждае къщата от ежедневно чистене от- до.

 Мамасита, при теб нещата са се развили по един начин, а при авторката може да стане съвсем друго.
 Според мен в нейния случай лошото е не, че мъжът и и прави рекламации за домакинството, а че въобще се държи с нея толкова грубо, то може и по друг повод да е, дори ако домакинството и беше перфектно, защо си позволява да я нагрубява.

А ако е напълно неприемливо да се храним подръчно?
Точно с храната може да ти стане доста зле, това не е
като бърсането на прах, буквално здравето на детето и
на възрастните зависи от това. Пюретата са неприемливи
и детето ми никога не ги е яло, нито детска кухня.

Но все пак имах периоди, когато не готвех.
Тогава не ми го правеха на въпрос, виждаха, че е
почти невъзможно с щъкащо дете, уж ми влизаха в
положение, ама се пишеше на сметката и после пред съда-
ама тя не готви!

Приемам отказ от всичко, не и от нормална храна.