Историята е дълга за описване. Ще се опитам да бъда кратка. Чувствам се ужасно наранена от майка ми. Разочарованията ми от нея се натрупаха през последната година и половина. Ще започна с това, че страдах от стерилитет години наред. През това време тя уж ме подкрепяше. Работехме с мъжа ми в тяхната фирма и давахме всичко от себе си. След раждането на детето ни аз излезнах в майчинство. Последваха редица скандали с тях. В един момент започнаха да тормозят мъжа ми, че не работел, при положение, че работеше при тях, че не вадел пари, едва ли не сме готованци. Това се случи по време на втората ми бременност. Той започна да си търси работа и си намери. След това отново тормоз от тяхна страна – защо работел за толкова малко пари. Това не било работа по неговата специалност. Кризата е голяма и много трудно се намира каквато и да е работа макар и за образован млад човек. По време на бременността ми вдигаха скандали и ме обиждаха как ли не, наговаряха ми какви ли не обидни неща и след това ме зарязваха да плача.Отделно и аз бях много нервна и чувствителна. Изкарах една изключително тежка бременност.
Едното ми дете претърпя тежък инцидент. Слава Богу всичко се оправи и както тя уж ни подкрепяше, скоро ми заяви, че това били знаци на съдбата и съдбата не случайно ми поднасяла тези неща. Вероятно визираше и стерилитета. Тези думи бяха ужасно тежки за мен да ги чуя от нея. Още не мога да преживея стреса от преживяното с детето ми и чувайки това от нея останах безмълвна. Много ме боли. Моля, дайте ми някакъв съвет. Има ли и други в ситуация подобна на моята. Смятате ли, че хората си заслужават нещастията, които ги сполетяват? Според вас нормално ли е майка да наговори такива думи на детето си?
В момента изобщо не комуникирам с нея, избягвам я най-видно и вече месеци не поддържаме връзка. Чувствам се прекалено наранена.
Моля за съвет. И вие ли имате подобни проблеми с родителите си?
Виж целия пост
Едното ми дете претърпя тежък инцидент. Слава Богу всичко се оправи и както тя уж ни подкрепяше, скоро ми заяви, че това били знаци на съдбата и съдбата не случайно ми поднасяла тези неща. Вероятно визираше и стерилитета. Тези думи бяха ужасно тежки за мен да ги чуя от нея. Още не мога да преживея стреса от преживяното с детето ми и чувайки това от нея останах безмълвна. Много ме боли. Моля, дайте ми някакъв съвет. Има ли и други в ситуация подобна на моята. Смятате ли, че хората си заслужават нещастията, които ги сполетяват? Според вас нормално ли е майка да наговори такива думи на детето си?
В момента изобщо не комуникирам с нея, избягвам я най-видно и вече месеци не поддържаме връзка. Чувствам се прекалено наранена.
Моля за съвет. И вие ли имате подобни проблеми с родителите си?
Давала пари и за това има правото да дава и акъли 
Тя търси съвет как да постъпи - така го разбирам аз. Нека продължи с това отдалечаване, това е личното ми мнение.