Погледнато отстрани

Т.е. не е към мен, ама е към мен )). Няма значение. Казах каквото мисля.

 
Това е така и периодите са си периоди, докато не станат дългосрочни .-т.е. периодът е от седмица, две, месец, два, а не години -лично мнение. Обидите или биха ескалирали, или жената би се примирила казват някои хора , но аз не бих могла да се ангажирам с мнение. Това са лични преживявания, които всеки трябва сам да си отработи и изживее нещата , ние тука само бихме ги объркали.

pow прави ми впечатление че на няколко места тихо-тихо споменаваш как не чистиш; не обичаш чак толкова да чистиш; след ремонта имало прахоляк, но на теб не ти се мете...
Също си се описала много правдоподобно - и себе си и реакциите на мъжа ти и докато те четях се сетих за моя приятелка която може да ме взриви по същия начин, по който мъжа ти се ядосва.

Ако леката разсеяност, забавянето по магазините, забравянето на ключове и най-вече мръсния под и допускането на мръсотия са хронични, имай пред вид, че такъв човек ще слага все по-ниско и по-ниско летвата на търпимост и е логично да ти се разкрещи и за минимален проблем, просто защото е 50-тия подобен проблем за един месец. Аз в тоя смисъл съм като мъжа ти и съм виждала отблизо какъв е механизма на подобно раздразнение - дълга и неспасяема поредица от пропуски в очите на мъжа ти.

Според мене, тъй като ти не си нито мърла, нито си длъжна да се движиш със скорост, определена от него, един от начините е да разбереш какво точно го дразни и да се опиташ да се съобразяваш малко и с него, в името на "заедността". Ако си му казала "скъпи, връщам се след 10мин", не стой в магазина 25мин. Човека може да има друг план за тези 15мин.
 Когато някой хронично закъснява, не чисти, блее (и с това принуждава другия да поема нещата в свой контрол), това е пасивно, но реално пренебрежение спрямо нуждите на другия човек в едно партньорство. Не казвам че твоя случай е такъв, но е добре човек да се позамисли какво от своя страна може да промени...

Ами не е към теб изобщо!

Когато критериите за чистота, подреденост и бързина се разминават, става лошо.

Всеки проблем между двама души предполага наличието на две различни гледни точки. В тази връзка, страничното мнение от форума може до известна степен да е полезно, доколкото дава идея върху какво трябва да помислят двамата. Но за да "тръгнат" наистина в една посока е необходимо всеки съзнателно и целенасочено да работи върху това. Никак не ми се иска да звуча негативно, но от личен опит знам, че усилята само на една от страните не води до конкретен положителен резултат, губи се време и се хаби ресурс, който би могъл да бъде съсредоточен в нещо по-конструктивно.

  Аз също бих посъветвела авторката да се опита да бъде малко по-организирана, особено щом желае да и остава време и за работа от къщи.
 Реално около едно малко дете няма толкова много работа, повечето са излишни движения, но това го разбираме малко по-късно.
 

Тук съм на доста противоположно мнение и смятам,че форумът  трябва да е основно за разтуха и в Никакъв случай за разрешаването на проблеми от битов характер. историята на Мамасита е фрапантен пример защо трябва повече предпазливост в споделянето тук.

Точно това казвам и аз 

Ами то именно мненията ми "за разтуха" се опитаха да ги представят в съда
като доказателство. Въпреки че не съм споделила никаква истински
насочваща информация- както виждате, всичко е в сферата на моята лична
интерпретация.

Наистина, не може само единият да си променя света.

Именно тази ти споделена история за съда -това ме и поспря в поривите ми да си споделям мислите .
Благодаря за споделеното 

Въпросът е кой точно съд може да ми направи нещо
заради мислите и преценките ми. Кой човек, изобщо-
кой може да ги обяви за верни или неверни.

С много домакинска работа човек може да забрави,
че има прави на независимо мислене, да се примири.
Почти се случи с мен. Това беше целта, съзнателно
или не. Ама аз съм ужасен инат.

Включвам се в темата с коментар на първия пост, не съм я чела цялата. И ние изживяхме това напасване. Изхабих време и енергия с обяснения как всичко се е променило и не може да е по старо му през втория месец. Постоянно ми бе навирано как неговата майка, баба, леля се е справяла а аз не мога с две бебета къща да въртя. Той някак свикна с децата и всичко идеално първия месец, но тогава свекърва ми беше отпуск и на линия за помощ във всички направления и ми беше лесно. Приземих го доста радикално, един петък му заявих "Следващите два дни си ти с децата и къщата почивка си, покажи ми къде греша в твоите очи" Не го зарязах сам де, но седях и гледах отстрани не му трябваха и 2 дни да поосъзнае промените, че децата искат време, къщата също. За пълното осъзнаване му трябваше повечко време, но и това си беше някакво начало на промените. И до днес си мрънка нещо като не му изнася, затова си има и прякор "дядо мърморан" с това пресичам в зародиш недоволствата. Не съм идеална, но гладен не е стоял да ме чака. Като не съм имала време да сготвя набързо спретвам вечеря с нещо готово. Неизпран не е ходил никога. Децата растат и съответно разхвърлят повече, реденето ми отнема повече време. Но гледам да е подредено максимално и изчистен пода задължително. Гладенето в началото ми отнемаше много време в един момент просто спрях да гладя всичко а само намачканото на момента когато се налага (предната вечер обикновено). Започна да помага и то с голямо желание за децата, хранеше винаги като си е вкъщи едното бебе, от миене и къпане също не се е  дърпал. И до днес главно той ги къпе вечер. Играят заедно, не ги води по разходки но това да му е кусура. Не се дърпа и като го карам от време на време да ме смени с измиването на съдовете (много ми е омразно това действие).
Та мисълта ми е трябва да се осъзнаят и от двамата промените и да се приемат. Само с "много те обичкам" не стават работите, това си е тормоз който не бих издължала лично аз дълго време без изгледи за промяна и у двамата  

Да, бе, да! Нещо го било провокирало, обаче "той не е такъв"! Най-вероятно го провокира същото, което ги провокира и другите мъже - това, че изведнъж трябва да пораснат! Авторката да погледне семейната история, защото тя има гадното свойство да се повтаря. Чунким на нея й е лесно, та трябва и за неговия душевен конфорт да мисли!

Според мен всичко е период и напасване на характер. Почти всяка двойка е минала през това.
Ти се постарай да влезеш в час с домакинстването. И за това трябва време. Ще се научиш.
Помисли, че това малко детенце трябва да живее в чиста среда. ако трябва пускай прахосмукачка сутринта, докато то е в кошарката. Ошетай набързо. Опитай и това, за да видиш дали мъжо ти ще е доволен. Не казвам, че трябва да сме домашни прислужници и не сме длъжни, ама сякаш не виждам моя мъж да се прибере в 18 часа от работа и да започне да чисти и готви. Бих била доволна,ако помага с децата, а и да си почине.

Всяка млада домакиня не, че не може да намери време, а по-скоро не умее. Ще се справиш. и аз съм била като теб, повярвай ми.Сега е по-различно след 6 години брак:)

Десито, имала си късмет, че мъжът ти не е бил някой... дори не знам как да го нарека, защото не е точно темерут, ами горделив по-скоро, който при подобни " задачки" от твоя страна, не си е взел шапката не е хлопнал вратата, защото "не е негова работа", или пък не е стиснал зъби да свърши нещата напук, а после луда да те направи! Ако накараш, принудиш и прочие насилствени действия, мъж с подобни характеристики, който принципно и дълбоковкоренено чрез възпитание или припознато от егоизъм мисли, че това не е негова работа, със сигурност няма да го забрави, и винаги ще намира начин да клинци, че и теб да изкарва виновна!