На Хасрет ме е яд най-вече заради отношението й към Сайме.
Така и не я изслуша да разбере, че не я е оставила доброволно. Малко трудно разбирам Мурат, обаче, и несъгласието му Хасрет да запише албум. Е, вярно, че става зависима от продуценти ит.н., но друг начин за печелене на пари не виждам, а и защо й беше да се научи да пее като няма да практикува?
Според мен не пречи да ходи и в университета да се обучава. Едното с другото все може да се съчетае, а то единият я дърпа на една страна, другият на друга. Според мен в настоящия момент Хасрет не заслужава лошото отношение на Мурат.
Погледнах и напред - това пък, което предстои не знам как да го нарека, много обичам и харесвам Джансел, но не мога да оправдая Мурат, дори и постъпката му да е от ревност.
Плакала съм с Хасрет.
Права е - какво толкова, това е една песен, бе?
Несрин пък така й не се помъчи да разбере, че синът й е влюбен и каквото да направи няма да промени това. Неговата избраница е Хасрет и това е.
Та не се спря да го тика навсякъде и да го тормози, и притиска. Вместо да го подкрепи, тя като някаква зла свекърва отгоре му.
Разбирам, че иска добро за сина си, но с нейните методи, не виждам как ще му донесе това добро. Иска да му навре лисичата мутра (извинявам се, ако има някой, който я харесва, но на на мен не ми допада
) в ръцете, без да знае коя е тя. Осъди набързо Хасрет, щото е циганка от махалата, а това момиче, без да го познава, реши, че е подходящо за сина й. Е, как, аджеба, стана това - само, защото била възпитана и с образование... 




) 
на финалния текст: