АВГУСТинчета мили подаръци си подаряват,а августинки килограми коса жертва дават

да и давам възможност д апомага, но не да й давам да го облича, а по-скоро да взема тя решения. Да избира това или онова боди да облечем на бебето, да купуваме заедно неща за бебето - пюренца, лъжички и т.н., като да оставям избора на нея и ВИНАГИ да купувам и по нещо за нея Naughty
-  ако тръгне да се сърди, че правя нещо с бебето (обличане, кърмене и т.н.) да и обяснявам, че и тя е била бебе и че и за нея така съм се грижела, по абсолютно същия начин, че тя за това е порастнала, а сега бебето има нужда от тези грижи Naughty
- да се старая да не ми проличава, ако ми е мъчно, че не ми стига времето за нея, защото ще го използва да за да се сърди и да прави истерии....т.е. по никакъв начин да не ми проличава, че имам и най-малко съмнение, че времето в което съм с  бебето е било за нея. Винаги да се държа така, сякаш това е най-нормалното нещо на света. Каза ми да се опитам да разбера, че и 5 деца да имам времето, което отделям да всичките ще е едновременно и достатъчно и недостатъчно, защото и 24 часа да отделяш на едното дете, то пак ще му е недостатъчно и че няма дете, което да смята, че времето с мама е достатъчно
- каза ми да се опитвам да я стимулирам да ме имитира. Аз като сменям памперс на бебето и тя да сменя памперс на някоя кукла. По този начин да й внушавам, че тя е голяма и самостоятелна и да е горда от този факт и че няма нужда аз да и сменям гащите....
- каза ми много да държа на това да и показвам, че което си е нейно си е нейно!!!! Да не се опитвам да и казвам, че ще трябва да си споделя игачките, защото този егоизъм сам си отминавал и че е най-добре в началото да я успокоявам, че никой няма да вземе нещо нейно...така, щяла първо да разбере, че бебето няма да ме отнеме от нея, и в един момент сама да почне да иска да му дава играчките си
- каза да внимам да не започне да се самонаранява...това било най-опасно при по-големите деца.
- каза, че може да очаквам да има регрес - в смисъл да почне да се напикава нощем, да иска да суче, да яде бебешки пюрета, но в никакъв случай да не и се карам. Това била нормална реакция в началото за да получи и тя поне толкова "внимание"/"време", колкото и бебето. Просто спокойно да и обяснявам, че благодарение на грижите, които сме полагали за нея тя сега е вече голяма и трябва да се гордее с това!!
- ако например не иска да излиза с баща си сама навън (ние се га го имаме този проблем, че без мен не мърда никъде) да им измисля нещо само тяхно си. И за да не е много трудно за бащата да е по-скоро нещо свързано с физически игри - каране на колело, кънки, пазаруване и т.н...

Ох стана ферман, но исках да напиша в общи линии съветите на психоложката...дано да съм полезна на мамите с 2-ро детенце!!!