Единственото дете и самотата

Започвам да си мисля някои неща за Крис и детството му. Аз съм едно дете, но не го почувствах, не бях самотна, защото майка ми и баща ми си имат по един брат, а от там и по двама братовчеди от всяка страна и на практика, въпреки, че съм едно дете аз израстнах като с братя почти, защото бяхме много близки и лятото по 3 месеца бях с тях на село при баба ми. Не ми липсваше нищо - имах щастливо детство - с тях, с децата на улицата от махалата на село. На 30г. съм и се сещате в какви преходни времена и при какви условия е минало детството ми. Спомням си една Нова Година, когато получих само банан за подарък, но никога нищо не ми е липсвало. От материалната страна бяха скромни онези години и то доста, но имах огромно семейство, с чиято любов израстнах и детство, което не бих заменила за нищо на света. Сега нещата са доста различни. Крис е едно дете, няма братовчеди, нямам брат или сестра, откъм БНД никакви допирни точки с хората по бащина линия и Крис на практика е сам. Общува с децата от детската, само докато е там. Привързва се към всичките ми познати и се нахвърля на мъжката част от приятелите ми с такава любов и привързаност, че изтръпвам. Страхувам се, че няма връстници, че няма да има моето детство, че ще е сам и расте сам и това му липсва и го виждам, но не знам какво да направя. И компенсирам с подаръци... Всичко му се купува, не мисля, че повече отколкото получават другите деца, днес вече има огромно предлагане и децата са презадоволени откъм играчки, не е като едно време да чакаш Коледа и рождения си ден, за да получиш нещо, сега почти всеки ден се купува по нещо... но искам да има моето детство, а не да е отрупан с всичко, което види като реклама по Cartoon Network например... Много пъти ми е казвал, че иска братче, явно си говорят с децата в детската и като го питам "Как се сети за това?" ми казва, че е говорил с еди-кой-си, който има брат и му е разказвал и той иска да си има, за да има с кой да си играе... Притеснявам се, че е самотен и не искам да израстне така. Той е изключително комуникативен, започнава се с всеки, разбира се с всеки, много е толерантен, много съобразителен, сприятелява се лесно и няма проблеми с никой и затова ми е спокойно, че където и да отиде, в каквато и среда да попадне, той създава приятелства. Но въпреки това ми е мъчно, че няма да има семейство, както братята или братовчедите са ти семейство и кръвта вода не става и е различно... Не знам дали ме разбирате какво искам да кажа и какво ме притеснява... Аз винаги дълбоко в себе си страдах, че нямам брат или сестра, но се утешавах с братовчедите си поне, а той и това няма... Знам, че каквото и да ми кажете, фактите няма да се променят, но всяко мнение ще ми е полезно... Просто споделям...