Подготвителните модули на СМГ "Паисий Хилендарски"

А защо ходенето на дете в 3 клас на школа по БЕЛ в почивните дни трябва да е признак за изтрещялост повече от воденето му по разни други мероприятия по същото време - например чужд език, балет, музикален инструмент и др. под.? За мен грамотността на собствения език трябва да предхожда грамотността на чужд такъв. Въпреки това има деца, които ходят на английски например още от детската градина, но родителите им негодуват, когато същите деца получат някое по-обемисто домашно по български в началните класове.
Всеки си решава за себе си кое е важно за детето му.
Но съм съгласна, че ако езиковите и хуманитарните гимназии имаха прием след 4 клас с БЕЛ, щяха да се нароят доста такива школи. Впрочем, ако с новия закон за предучилищното и училищното образование ранният прием в гимназиите отпадне, ще видим дали интересът към подготвителните модули ще се запази в сегашните граници.

Не е само затова. Математическите познания, математическото и логическото мислене са основата на много голяма част от професиите - инженерни науки, компютърни науки, архитектура и строителство, финанси, статистика, химия и какво ли не. Даже на адвокатите хич не им вреди умението за синтезиране и структуриране на мисълта. И на лекарите не им се разминава съвсем без математика. Всъщност съвсем без математика минават май само филолозите, психолозите, етнографите и прочее. Ама тези професии са по-зле платени и с по-малко работни места. Затова много родители искат децата им да получат добра основа по математика. А и е доказано, че математическото мислене се развива точно в 3, 4, 5 клас.

Минахме по този път: 5-7 клас в СМГ и школа по БЕЛ в 7 клас (за застраховка).
Категорично не е едно и също дали ще усвоиш нужния материал в 10-12 часа седмично в продължение на 3 години (систематично) и да "сгъстиш" тази подготовка в 7 клас в школа.
За мен този вариант е най-добрия от предлаганите. - много съученици на дъщеря ми ходиха на школа и по математика! Аз прецених, че за нас това е излишно и не сбърках. Дори и само с 2ч. БЕЛ и 4ч. английски седмично, детето се усещаше натоварено/претоварено, а накрая и стресирано.

Всеки решава сам за себе си.

Според мен се бъркат две тенденции.

При едната - вероятно заради недостатъци в бълг. учебна програма (или може би така си е добре, но българите сме амбициозен народ и искаме повече) - децата ходят на курсове, за да наваксат този материал и да кандидатстват все пак в най-популярното държавно у-ще в България - СМГ. А те няма как да не дават трудни задачи, защото напливът е огромен.

При втората - която аз споделям - тя се среща доста масово в чужбина (доста е навлязла в Азия), но у нас не е много популярна. Ходи се не точно на курсове, а се ходи при Имена в математиката. У нас има такива и то, слава богу, доста. Школата ни в математиката е много добра. Симеонов, Шаркова, Златилов, Кортезов и още доста. Това са Имена и ходиш при тях, защото това е школа и черпиш знания наистина от най-добрите. Може да си супер, може да има супер учители в у-ще, може математиката да е страхотна в у-щето ти и да нямаш нужда от още, но тези учители са наистина друго ниво и е наистина късмет да се докоснеш до тях. Това нещо като с имената в спорта и в изкуството. Можеш да имаш страхотни треньори и учители, може да си много добър (всъщност трябва да си много-много добър), но като видиш възможност да отидеш при такъв треньор или учител от такава класа, това не е за изпускане. Имам приятелка-чужденка на много високо ниво. Първото нещо, което направи като дойде в България, е да намери точно такива учители за децата си в различни сфери. Възхищаваше какви имена преподават и в балета, и в езиците, и в спортовете (например, тенис). Питаше ме дали някой учител от страхотните ни математици би преподавал и на английски на децата й.  България се слави с това, че има страхотни именити учители в различни сфери и то на безумно ниски цени (за чужденците, разбира се). В чужбина обикновено не могат и да си мечтаят да им преподават такива имена, дори и на високи цени - обикновено правят школа и пращат някой младок да се занимава с дечурлигата.

За мен няма нищо лошо в това, че такива учители-светила са предприемчиви и споделят знанията си и с ученици извън СМГ, например. Единствено ми се струва, че трябва да им се подбират наистина деца, които са силни математици, а не родителите да разчитат на учители от такава класа да ги учат на А, Б в математиката. Всеки иска най-най-доброто за детето си, но малко трябва да се преценява дали детето е достигнало до такова ниво, че да бъде, например, ученик на Симеонов или на някой от другите.

Да се чудиш преди 40 години, когато е нямало СМГ, какви специалисти са се обучавали в София! 

Ректорът на Медиц. академия е завършил ФЕГ. Трима висши съдии познавам (единият в Европейския съд в Люксембург), всичките са от АЕГ и ФЕГ. Така че не усещам математиката като чак толкова задължително условие за успешна кариера. Логическо и структурирано мислене можеш да имаш и без МГ.


Защото в момента, в който помъкна сина ми да учи видовете части на изречението в съботна школа, вместо да рита топка в парка, ще е признак, че нещо не ми е в ред.

Писах, че помага. Не съм писала, че е задължително. 
Отделните примери с нищо не помагат. Погледни наплива накъде е.

И аз подкрепям, че тенденциите са две. Моите наблюдения са малко по-различни. От една страна децата се готвят за кандидатстване - някои след 4ти клас, други от рано за след седми. Има и деца, които се интересуват от състезателна математика и курсовете са най-лесния път за такава подготовка.

От другата страна е напредничавастта, възприемана от много хора като /болни или не/ родителски амбиции. По подобие на американските китайски мами - като в "майката тигрица", има майки /и бащи/, които държат децата им да са година, ако може две /китайския стандарт/ пред съучениците си в усвояването на определени знания.

Почитателите на втората мотивация, ще усвояват курсове и при отмяна на приема. Те рядко се ограничават и до една област. Понякога това е свързано с подкрепа на талант или интерес на детето. Понякога /може би по-често/ е резултат от следването на план за развитието на детето /съставен от родителите/. Това е и основния генератор на истерията и среднощното чакане. Доколко тази философия е полезна, уместна или ефективна, всеки има мнение. Но тя води до надпревара за курсове, школи и уроци. До голяма степен защото мотивацията е външна за децата - да се осигури най-добрия преподавател е основната стъпка.

Това, което Danybon е описала, все още е наистина по-скоро рядкост. Пак сигурно всеки ще има мнение нужно/правилно ли е. Но е факт, че е прекрасно за най-напредналите и талантливи деца - дай Боже да имат такъв шанс, и съмнително за "тиканите", които си мислят за игри докато "попиват" от светилата.

Малко е трудна според мен тази работа с подходящите деца извън СМГ.
Оказва се, че ако едно дете със заложби в математиката по някакво стечение на обстоятелствата остане извън СМГ след 4-ти клас, в обикновено училище, то бива ощетено /или поне силно ограничено/ откъм възможности за развитие.

И накъде е напливът? За 1 клас е НУКК; за 5 - СМГ, за 8 - елитните гимназии. Какво доказва това?



А, сигурно. А генийчето от Свищов - една 5-класничка в нормално училище, която попилява всички семегейците? http://dberbatov.org/projects/nagradi/nominee/495
Едно дете има ли талант, нищо не може да го спре.

Петя Дубарова също, била е в най-обикновено училище, а след 7 клас - в английска гимназия в Бургас; не е като да е учила в НГДЕК, или НУКК.

Арт мама, Ейми Чуа пропуска един важен факт като прави изводите си. Тя вече е достигнала върха на американския елит - право в Харвард (не-американци трудно влизат там, а е и запазена марка за елита на Америка), професор по право в елитния Йейл (за който се говори, че е далеч по-недостъпен за не-американци и не-елит в сравнение с всички др. от Бръшляновата лига). Та тя пропуска факта, че е вече в т.н. прослойка Preppy, за които заниманията по пиано, балет, тенис и т.н са само за обща култура и за общуване със себеподобни. Не е необходимо никакво напъване.
Не е така обаче за китайчетата, които имат доста път да изминат и да се борят с огромна конкуренция първо в Китай, после в света, за да вземат някаква стипендия в престижен университет. И наистина трябва яко да се трудят от съвсем малки и да са извънземни в редица области.
Правилата за китайци и индийци за прием в елитните университети са много по-жестоки в сравнение с всички други нации. Има си квоти, а доколкото знам при тях се изискват и много високи резултати от САТ, Тойфл в сравнение с всички други нации. Това специално го знам за елитни МВА училища.

Съжалявам, че излизам от темата, но примерът с тази книга не трябва да ни заблуждава. За съжаление светът не е никак справедлив. Едни трябва да полагат огромни усилия, за да успеят, а други трябва да работят само за обща култура.

Права си, че тя вече е в друг свят. Няма спор. Обаче идва от светът на дивата конкуренция, който е моделирал начин на мислене. И предопределя много напъни за децата ѝ. Имах предивид този начин на мислене, който все повече навлиза при нас - висока цел поставена от родителите в ранната възраст на детето, летви, летви и вдигането им непрекъснато.

Напротив, може. И ако до момента е изкарвала добри резултати, благодарение на таланта си /ако предположим, че не е посещавала курсове и решавала задачи/, то след три-четири години вече никой няма да си спомня за нея ако не се занимава допълнително с математика.  Не защото няма възможностите, а защото другите ще са поставени в по-добри условия.

Може родителите да могат само това да дадат на децата си - да са добри треньори, мечтаейки хлапетата да водят живота на Ейми Чуа - право в Харвард, професор в Йейл. А след това внуците им ще водят далеч по-нормален живот - ще работят само за обща култура.
Показателен е и примерът на доста руски звезди в тениса. Скоро четох историята на Шарапова - пращат я в най-елитната школа в света, която е в САЩ. Баща й заминава с нея и мие чинии, за да се издържа. Цялото семейство се е посветило на тази мечта - детето да стане звезда.

Не, че подкрепям такива крайности, но огромните скокове от едно ниво в друго (най-високото) май само така стават. Много жертви в семейството и яка работа от децата.

Danybon, много точно си го описала - децата живеят живот, който не са избрали. Някои са благодарни, други не толкова. Дано повечето са доволни.


Elfi, едва ли детето е без всякаква подготовка. По-скоро е с добра. Пиша така уклончиво само защото нямам преки данни.

Принципно такива деца се изтеглят и по-късно. Освен ако не това е най-добрият вариант. Условията никога не са едвакнви и справедливоста рядко има. Но дете, което с талант /"на мускули"/ се справя добре има мислене, което отренирано решаване трудно наборва. Искам да кажа,ч е в крайна сметка тя ще си бере плодовете на таланта дълго след като спре да се състезава. Не винаги е така с механичния ефект дошъл от средата,

Сега говорим за СМГ и за полагането на основите на математическото мислене. И напливът към СМГ показва, че това е тенденцията в момента. Едно време е било различно не, защото е било по-добре, а защото е нямало СМГ. То и интернет е нямало едно време, ама сега не се отказваш от него, понеже хора професори са ставали без нет и комп, нали?

За момичето от Свищов няма начин да не са осигурявани грижи за развитието и. То не само в СМГ може човек да бъде обучен, нали? Талантът обаче много добре се спира от мързел и липса на грижи. Детето явно е талантливо, но фактът, че не е в СМГ не значи, че е оставена на преподаването  в училище.

При поетите е различно. На тях не им трябва специално обучение, пък и все едно училище за поети няма.