Тя се роди, въпреки всичко!

  • 16 675
  • 160
# 15
Джулка, разказвала съм ти за мен... и моят хлапак беше супер спокоен докато проходи на 1,3 г. Също като теб бях изненадана колко нервна бременност изкарах а той такъв спокоен.  Rolling Eyes Сега вече не можеш да го спреш!  Laughing Чудех се дали не е от лекарствата, но нали ги бях пила само в началото. Той си беше спокоен и в корема ми.
Не се притеснявай, знаеш ли колко са малко бебета в мир със себе си? По - скоро би трябвала малката да е нервна и капризна от вътреутробния стрес, радвай се че е кротушанка.  Grinning Защо я водите на гимнастика? изостава физически ли?
Виж целия пост
# 16
Ами, притесних се за развитието й, досега не бях обръщала внимание, мислех, че си е темперамент, но една психоложка от Уницеф и прави тестове, с които би следвало едно 9 месечно бебе да се справи, та оттам се притесних , отделно не пълзи, от скоро стои и то с помощ, не си знае името, още не може да използва двете си пръстчета, тоест с фината моторика леко изостава, но й правих ТФЕ и освен кистички, които ме увериха, че са резорбируеми, не откриха нищо притеснително, водих я и на невролог и решихме просто да я водя на гимнастика, да раздвижи малко бутчетата, понеже както я оставя, така я намирам, за някои майки това може да е рай, ама тази кротост вече ми идва в повече:)
Виж целия пост
# 17
Моят го наблюдавам "под лупа".  Wink Седна сам на 9 месеца, изправи се на 10 месеца като единия ден се изправи сам в кошарата, на другия я обиколи, а на третия пропълзя на нашето легло. Сега започва на прави изречения от 2 думи, като част от връстниците му имат изречения от 5-6 думи.  Rolling Eyes  С финната моторика е отличник, но с думите има какво да се желае. Не винаги добрата финна моторика означава ранно проговаряне и обратно. Винаги се е развивал в горната граница на нормите, явно си е темперамент, както казваш ти. При нас баща му е много спокоееен, а аз нервак и половина.  Laughing Но, сега го виждам, че става нервак.
Правете гимнастика, няма лошо, всичко ще бъде наред!  Hug
Виж целия пост
# 18
Поклон пред теб, борбено момиче. Нека твоето слънчице е здраво и да те радва много   bouquet

Бебетата не са по калъп има и кротички има и нервни, моите бяха от кротките ядене смяна и спане първата година. Седнаха сами на 8 м, не помня на колко се изправиха в леглата си но когато си мислех че вече е време да проходят пропълзяха на 13м  Laughing чак на 16 м проходиха. Е сега нямат и спирка и почивка.
Разбирам притесненията ти, аз имах подобни. Беше ме страх с лекарствата въпреки че бяха контролирани да не съм им навредила и затова да са толкова кротки. Но децата растат и се развиват със собствено темпо, въпреки че са близначки моите развитието им е различно а също и уменията (за ръст и тегло да не споменавам). Малката дето винаги беше след сестра си, сега е напред с говора а и някои умения.
Трябва да им се радваме и да ги обичаме, това са нашите борбени деца  Hug
Виж целия пост
# 19
Джулиа, поздравления, миличка! Много сте преживяли и двете с беба, но дано да сте живи и здрави занапред и всичко от тук нататък да е безпроблемно, да имате много щастливи мигове с бебка! Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 20
Мая, и тук...много, много ме развълнува целия ти разказ. Ти си наистина мама герой и имаш борбено момиченце. Четейки разказа ти и целия стрес, който си преживяла си мисля, че може от стрес и детенце да има "изоставане". Пиша го в кавички, защото всяко дете си има темпове на растеж. Знаеш притесненията ми с Павел, отдавам бавното развитие на стреса и правим разни гимнастики. Но вярвам, че проблемите на децата ни са в нашите глави и след цялото чудо на твоята бременност до раждането мисля, че скоро  детенце ще се справи и няма да се вглеждаш.
Виж целия пост
# 21
 Hug Hug Hug

Не само на Коледа стават чудеса ! Трябва да вярваме!!!
Виж целия пост
# 22
Julia_21,толкова много се развълнувах от историята ти...плаках от мъка и щастие...Разбирам това за което пишеш...аз също съм с панически атаки.Незнам какво да кажа,освен,че ви гушкам и цункам теб и твоята розова реалност  Hug Бъдете здрави и щастливи  Two Hearts
Виж целия пост
# 23
Харем, може би не си спомняш, но  в отчаянието си, бях ти писала и на теб и ти също ми даде съвети и ме успокояваше Hug
Виж целия пост
# 24
Джули, и аз със сълзи на очите и буца в гърлото ще напиша, че желая Бог да дава само живот и здраве и много спокойни дни занапред!
Бяхме заедно в лежащите и се молехме всеки ден и час за чудо и то дойде.
Бог ни помага  Hug
Виж целия пост
# 25
Харем, може би не си спомняш, но  в отчаянието си, бях ти писала и на теб и ти също ми даде съвети и ме успокояваше Hug

Дааа...сега преразгледах съобщенията си и твоето е било на 31.10.2011 г  Simple Smile Наистина все повече бъдещи мами с атаки ми пишат за жалост.Радвам се,че края при теб е щастлив.Радвам се,че въпреки всичко продължаваме да се борим със състоянието си.Все пак имаме такива слънца до себе си  Heart Eyes А сека как се чувстваш-имаш ли нужда от лекарства или всичко отмина?
Виж целия пост
# 26
Пия Ксетанор все още, страх ме е да го спра.
Виж целия пост
# 27
Джули  Hug, дръпнах му и аз един рев, четейки.
Искам да ти пожелая ден, след ден да се чувстваш все по- добре,  а на бебка да расте здраво и слънчево дете!
Жените с рискови бременности имат нужда от психолог. Аз определено имах. Няма нормален човек, който да удържи стоически на целия ад, болка, страх, изолация. Но в никоя болница не ти предлагат консултация с психолог, какво говоря дори бях в такава болница, в която не искаха да ме лекуват, защото състоянието ми било хем опасно и не искат да поемат риска, хем не се поемало от ЗК.

Извинявам се, много неща исках да напиша, но ще наводня клавиатурата, не мога просто.

Сигма, стискам палци да се видите с бебчето в безопасни седмици  Hug
Виж целия пост
# 28
Мерси фоксче Hug.
За съжаление си много права, но в условията на родната ни татковина е направо смешно ooooh!.
То мен в болница не ме искат, та камо ли психолог да ми дадат. Да не ти казвам, че все още не съм си намерила доктор който като дойде време иска да ме изроди, защото съм доста рисков пациент.
Просто се надявам такива като нас да има все по малко.
Джули извинявай, че ти разводних темата.
Виж целия пост
# 29
Джулс, миличка, плаках на историята ти Hug Толкова си преживяла, и толкова си силна, и толкова много си заслужила щастието си - радвай му се сега и му се наслаждавай. И нека лошото е зад гърба ви. Сигурна съм, че с малката Ения всичко е наред, както и че ти ще се успокоиш. Чудесно е, че си споделила историята си, за да дадеш кураж на всички онези момичета, които се борят за рожба. Нека знаят, че дори и да изглежда невъзможно, чудото става  Heart Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия