Аз да се оплача - малкия вчера падна от спалнята и си разби отзад главата. Не, че имаме рана - нямаме, но цицината е огромна. Веднага като падна и се разрева и започна да си иска да цока... А снощи... до 5 часа не слезе от гърдата ми. Накрая светнах лампата, пуснах телевизора и казах, че който не иска да спи, да става да си играе. А той се кротна до мене и след 20 минутки заспа сам, без да суче, а иначе реве като го махна от гърдата и си иска още. Явно ни избива отдолу едно зъбче... А като си легнеше по гръб и проплакваше, че го боли... Милото, направо ми скъса сърцето вчера, ама го изпуснахме са части от секундата с дядо му... Много виновна се чувствам.
Честит Рожден ден за Мама Цоцолана!!! Да сте живи и здрави!!!
За подкрепата от мъжа ми - ами имам я донякъде... Не е склонен да спи при малкия, за да го отбия, в общи линии да се оправям сама. Иначе за кърменето ми казва: Ти си знаеш най-добре... И аз си правя каквото си знам...
Отивам да преобувам наакан памперс... Вие махнахте ли памперсите вече?